RolePlayGame

*Сред дърветата се появи силует - дребничко момиче. Това беше Ани. Тя се огледа и се промъкна покрай един храст. Сенките на дърветата хвърляха мрачен облик на гората, а клоните им приличаха на ръце, които след секунда щяха да я сграбчат. Ани си пое дълбоко дъх. Спусна се по един хълм и спря в един храст. Стана, изпуфтя и се изтупа. Изведнъж почувства хлад. Огледа се изплашено, а студът изчезна така внезапно, както се беше появил. Тя изтича напред и не се обърна. Видя сградата на училището и с успокоение въздъхна. Тръгна напред и потръпна, но беше...заради студа*

Малко момиченце с руса коса се разхождаше в гората обгърната от мисли, че дори не забелязваше, че някой я следи.
По едно време чу стъпки и пукане на клони и затаи дъх и спря като извади пръчката си готова за битка.
-Кой е там?-попита плахо тя
-Аз съм Хари!
-О, Хари изплаши ме!
-Добре ли си Хърмаяни!
-Да, просто си мислех за Рон и това което ми каза снощи!
-За кое?
-За това, че има чувства към мен, които не е имал към друго момиче.
-Да, аз испитвам същото към теб.
-Така ли!-погледна го очудено тя
-Да! И ти изпитваш същото към нас с Рон. Нали сме приятели как да не изпитваме много блиски приятелски чувства.
-Да! Е, май трябва да се прибираме, стъмва се.
-Да!
Двамата тръгнаха към училището си "академия Гримуолд"

*Едно момиче куцукаше сред сенките на дърветата. Това беше Ани. Тя въздъхна дълбоко и седна на един камък.
Загледа се във вековните дървета наоколо. Замисли се. Започна да развързва и завързва връзките на кецовете си. После поогледа гривните по ръцете си (общо 6). Усмихна се безпричинно. Залюля се и, разбира се, падна на земята.*

Стига вече! Днес не ми е ден. Трябва да се вземат мерки!

*Тя се изправи и се запъти към Болничното крило проклинайки всичко и всички*

Една трептяща секунда в тишина и моментният шок отмина: и тогава безредицата избухна около Хари, а писъците и възклицанията, и ревовете на наблюдателите разцепиха въздуха. Яростното ново слънце грейна ослепително в прозорците, докато те гръмко го връхлитаха, и първи успяха да го достигнат Рон и Хърмаяни, и техните ръце първи го обгърнаха, неразбираемите им викове го оглушиха. После Джини, Невил и Луна бяха там, и после всички от семейство Уизли, и Хагрид, и Кингсли, и Макгонъгол, и Флитуик, и Спраут, и Хари не можеше да чуе и дума от това, което някой от тях крещеше, да определи чии ръце го сграбчваха, дърпаха, опитвайки се да прегърнат някоя част от него, стотици от тях напиращи към него, всички решени да докоснат Момчето, което оживя, причината да се свърши най-сетне...

* Грейнджър и Малфой вървяха сами из гората. Беше тъмно и духаше силно. Трябваше да намерят хипогрифа. Чу се шумолене от един храст. Грейнджър вдигна пръчката си след това Драко направи същото *
Кой е там!? * Попита Грейнджър *
Покажи се! * Кресна Драко, но в същия момент от там изскочи едно Зайче и дватамата си отдъхната. Продължиха надолу в гората. ...
– ЕКСПЕЛИАРМУС!

* Чу се отнякъде и мина на сантиметри от Зоя *
ВЦЕПЕНИ
* Драко на посоки запращаше заклинанието *

* По едно време едно вцепенено тяло на мсъртожаден падна на земята безжиснено *
Божичко ..
* Зоя си отдъхна и те продължиха надолу. По едно време Зоя усети, че нещо я щипе по ръката/ Тя се дръпна бързо и се огледа *
какво става пак ..
Не бях аз! * Оправда се Малфой *
* И наистина не беше той .. щом се огледаха те забелязаха УидърУингс да кълве мантията на Зоя. Много се разрадваха и го поведоха напред към мястото където всички да се срещнат *

*тръгнах по един сенчест път. Лутах се из мрака. Късах си дрехите. Изведнъж видях едни стъпки...бяха ми познати! Това бяха стъпки на Хипогриф! Тръгнах по тях. Беше все така тъмно и мрачно. Изведнъж без да искам паднах в едно езеро. Там беше паднала и Тити. Станахме партньори, излязохме от езерото, но бяхме мокри до кости...Сега какво...
Лумос Солем!
Дрехите ни изсънаха и ние тръгнахме по стъпките отново. Чуваха се ступки наоколо...сигурно бяха другите, които също бяха на лов за Хипогриф. Докато вървяхме на пътя ни застана едно змия...Ние извадихме пръчките си и казахме.
Серпентостия!
Опугно!
нашите змии изядоха изпречилата се на пътя. Продължихме да се лутаме в сенките. както си вървяхме пред нас се изправи величествения Хипогриф.
Тити- Инкарцерус!
Хипагрифа го завързаха въжето, но той бе по-силан и ги разкъса.
Аз-Вцепени се!
Зашемитих Хипогрифа, но той бързо се възтанови!
Тити-Левикорпус!
Хипогрифа се извиси на петите си тогава аз използвах момента и...
Петлификус тоталус!
Хипогрифа се вкамени. Доволни...

Отидохме там където трябваше да се срещнем влачейки хипогрифа.

* Малфой и Грейнджър вървяха между сенките на дърветата. Мълчаха и се услушваха, за да не пропуснат Хипогрифа. Трябваше да го намерят до десет минути за това те забързаха крачка. Чуваше се пукане на клонки, пеене на птици, шумолене на храсти, но нито един звук не наподобяваше Хипогриф. *
– Безнадеждно е! * Каза Зоя и седна на един камък *
– Глупости .. * Драко се заоглежда докато тя седеше. *
– ОХ! * Нещо малко, збръчкано и с разкъсана дреха беше паднало върху главата на Зоя * АА * Тя писна и вдигна пръчката си към згърченото ... нещо. *
– Д-д-доби съжалява, Доби не искал да пречи .. * Нещото се обади и след като вдигна огромните си очи Зоя и Драко го разпознаха. Това беше домашното духче Доби *
– Ти не си ли в Хогуортс!? * Малфой приклекна до него *
– Д-доби тръгнал да т-т-търси билки * Заекваше съществото *
– Доби ... внивай повече! Трябва да подсилим С.М.Р.А.Д ( Организацията за подпомагане на домашните дужчета организирана от Хърмаяни грейнджър ) * Обади се Зоя и погали Доби по главата *
– Вие продължавайте .. Доби остава да търси * То пак се покатери на дървото, а двамата магьосници продължиха надолу по пътеката. Драко се беше загледал в небето, както обичайно и се блъзна в нещо, което неудобрително изшумоля с криле. Това беше Бъкбийк !*
– НАМЕРИХМЕ ГО! * Викна щастливо Зоя и няколко свраки излетяха след като момичето пречупи тишината *
– Да! Хайде да се връщаме
* Двамата се обърнаха и заедно с Бъкбийк тръгнаха обратно *

*Мими тръгна сама из гората да търси хипогрифа...беше доста тъмно и хладно и Мими си извади пръчката за по сигурно и продължи..по едно време зад един храст се чу шумолене*
Кой е там??
*плахо каза Мими,а от храста изкочи един смъртожаден..*
ВЦЕПЕНИ СЕ!!

*смъртожадния падна на земята вцепенен,а Мими продължи по пътя..тя се сви от студа..а пред нея изкочи още един смъргожаден..Мими изпищя*
Инкарцерус!!!

*смъртожадния беше завързан с дебели и много здрави въжета*
НА ТИ!!
изписка Мими и продължи пътя си..по едно време чу стъпки*
Кой е там??
*пред нея мина един красив еднорог*
УАУУУ!!!
*ококори се Мими..по едно време някой почна да я бута отзад*
Хейй...*обърна се и видя хипогриф*
ЙЕЙЙЙЙЙЙ!!
Хайде хипогрифче...ела с мен!!
*Мими поведе хипогрифа към мястото където щеше да се срещне с другите*

* Боби и Зара вървяха през черната гора гората. Страшно беше.Боби се приближи към Зара,когато чу един странен звук. Зара я изгледа странно,а Боби в отговор преглътна тежко и дълбоко.Зара я разбра. Пред тях се откри един доста големичък храст.И двете вдигнаха пръчки.*
Има ли някой там!? * каза Зара *
Излез и то ВЕДНАГА!!! * Кресна Боби, но в гласа и имаше нотка на страх,а от там искачи едно уплаше от кресъка на Боби сърненце.И двете си отдъхнаха..Продължиха да вървят и поедно време се натъкнаха на един доснта големи чък Хипогриф..
–Инкарцерус!!!-Зара завърза Хипогрифа с едно въже,но той бе твърде силен..Въжето не го задържа..

*Боби се опита да спе с магията..*
-ВЦЕПЕНИ!!!-Но това само го замая за малко..

*През това време Зара изпозва магията..*
-Петлификус тоталус!-Тази магия го вкамени..
*Боби и Зара си даоха ''Гепи'' и Започнаха да го влачат към уреченото място..*

-е,явно се справихме!!-каза Боби..
-Да,браво на нас!!!

С Боби тръгнаха на изток.Те внимаваха да не настъпят нещо и да предизвикат някой звяр.Зара трескаво размишляваше как да постъпи като видят хипогрифа.Е тя имаше един приятел хипогриф, но той не беше тук, а ако беше...Боби открито виждаше притеснението на Зара.
-Зара добре ли си?-попита я Боби.
-Д-да добре съм...-отвърна тя.
-Хъх..добре...-отвърна Боби и те продължиха да вървят.
Зара изведнъж спря, защото чу някакъв шум.
-Боби скрии се!-с Боби скочиха зад един храст.Пред тях минаваше гордо,гордо един грифон.-Това е.Боби вади пръчката!
-Добре...-рече тихо Боби и я извади.
-Сектрусемпра!
Хипогрифът раздразнен нападна, но те двете се отдръпнаха и той се удари в едно дърво.
-Хипогрифът бил идиот!-засмя се Зара.
-Доколкото помня Хипогрифите ги е страх от водата!Агуаменти.
Хипогрифът беше мокър, а щом беше мокър значи се предаваше!
-Браво Боби.Страшна си!
-Н-наистина л-ли?-заекна тя.
-С теб сме страшен екип!-намигна й Зара и тръгнаха заедно с хипогрифа да се връщат, но пътят не беше безопасен.Имаше смъртножадни.
-ОМГ!Е кя ще ги науча аз тях...-закани им се Зара!
-Давай партьорке!-каза въодушевено Боби.
-Зу не ми е забранявала да ползвам Авада Кедавра срещу тях така, че АВАДА КЕДАВРА!!!

Смъртножадните бяха елиминирани и те най-накрая стигнаха до мястото на срещата!

* Боби и Зара вървяха през черната гора гората. Страшно беше.Боби се приближи към Зара,когато чу един странен звук. Зара я изгледа странно,а Боби в отговор преглътна тежко и дълбоко.Зара я разбра. Пред тях се откри един доста големичък храст.И двете вдигнаха пръчки.*
Има ли някой там!? * каза Зара *
Излез и то ВЕДНАГА!!! * Кресна Боби, но в гласа и имаше нотка на страх,а от там искачи едно уплаше от кресъка на Боби сърненце.И двете си отдъхнаха..Продължиха да вървят и поедно време се натъкнаха на един доснта големи чък Хипогриф..
–Инкарцерус!!!-Зара завърза Хипогрифа с едно въже,но той бе твърде силен..Въжето не го задържа..

*Боби се опита да спе с магията..*
-ВЦЕПЕНИ!!!-Но това само го замая за малко..

*През това време Зара изпозва магията..*
-Петлификус тоталус!-Тази магия го вкамени..
*Боби и Зара си даоха ''Гепи'' и Започнаха да го влачат към уреченото място..*

-е,явно се справихме!!-каза Боби..
-Да,браво на нас!!!

Те продължиха да вървят..
Говориха,смееха..и т.н.
По едно време видяха един еднорог.Боби се опита да го погали,ама нещо не стана..
Зара се смя,когато Боби я нацвъцка един прилеп..
Стагнаха..и зачакаха..

*запристъпих в мрачната гора. Бях в нея за да намеря мандрагорени корени. Бях си сложил и оплътнил наушниците. Носех си и една саксийка и лопатка. Влизах все по-навътре в гората. Изведнъш на пътя ми се изправи змия. Тя тръгна да ме атакува. Аз казах.
Випера Еванеско!
Змията изчезна. Продължих по пътя лутайки се из храстите. Дрехите ми бяха изпокъсани. ИЗведнъж пред мен застана Барти Крауч Младши. Той започна да ме измъчва с Круциатос.

Мъчех се от болка. Стенех. Плъзнах ръката си бавно по мантията...от болка се забавих....сграбчих пръчката си и казах.
Експелиармус!

Пръчката му падна. После казах през болка от измъчването.
Петрификус тоталус!
Оставих го така и започнах да бегам през гората. Бях забравил защо съм тук!
Спънах се и паднах. ОЧилата ми бяха на земята. Започнах да ги търся. Изведнъж нещо ме докосна. Аз погледнах, но не можах да видя какво е. Потърсих по-осърдно и ги намерих сложих си ги и видях...Хипогриф!

П.П. Не намерих гифче.
Погалих го за да ми има доверие.

Тогава се качих на гърба му и отлетях.

Започнах да търся място където бях виждал мандрагори. Изведнъж видях! Една зелена поляна. Листата на мандрагорите се виждаха! Кацнах и отидох до мандрагорите. Хванах една за листата здраво, преди това бях уплътнил наушниците и дръпнах мандрагората силно. Извадих я от земята. Тя започна да пищи. Звукът минаваше дори през наушниците ми. Но аз не се предадох. Извадих съксийката и сложих мандрагората в нея. после с лопатката взех пръст и я изсипах в съксията. Бях уреден. Хипогрифа още ме чакаше. Аз се качих на гърба му и отлетях към Гримуолд!

*С Иво се разделиха...трябваше да намерят мандрагора..Мими тръгна по един тъмен път..клоните на дърветата се люшкаха насам-натам...Мими извади пръчката си за по сигурно и силно я стисна...от един храст се чу шумолене..Мими си обърна и пред нея се появи един смъртожаден,но Мими има много бърза реакция*
ВЦЕПЕНИ СЕ!!

*смъртожадния падна на земята вцепенен,а Мими се усмихна дяволито и продължи по пътя...оглеждаше се за мандрагората..ту наляво,ту надясно гледаше...беше много предпазлива,не искаше да я подмине...но пък и се оглеждаше и за смъртожадни..мислеше ги за отвратителни,повдигаше й се от тях...чу стъпки и се обърна..зад нея имаше още един смъртожаден...*
ЕКСПЕЛИАРМУС!!

*взе му пръчката и я счупи на две*
ВЦЕПЕНИ СЕ!!

*ии този смъртожаден падна вцепенен*
Пфуу...ама,че гадни натрапници!!!
*огледа се...*
К-какво е това??
*тя видя мандагора...и си сложи наушници*
Иво ми каза да внимава с писъка...
*каза на себе си*
Ооо божее...страх мее ее....
*доближи се до мандагората...беше я доста страх....доближи се и...откъсна мандагората*
Хуу...
*извади една съксийка,сложи мандагората...взе пръст и я изсипа в саксията*
Добрее...готова съмм...
*тръгна тичайки към Гримуолд*

*Слъгхорн за пореден път бе на разходка в Черната гора. Този път беше много странно. За първи път не бе мрачно. Напротив бе опсипано с цветя и слънчеви лъчи. Слъгхорн бе дошъл да изследва животните и растенията. щеше да колекционира някои растиния. Докато вървеше се спъна в нещо. Когато се обърна видя нещо черно. Това бе мъртъв паяк. На Слъгхорн му бе познат вида. Това бе паяк същия вид като Арагог. Слъгхорн се сети, че отровата му е много скъпа. Той извади изпод мантията си колба и извлече отрова. Продължи по пътя си. Докато вървеше видя нещо зелено на земята което мърдаше. Сякаш си опитваше да излезе от земята. когато се приближи разбра, че е мандрагора. Извади саксийка и лопатка. Хвана мандрагората за листата и я дръпна силно. Мандрагората изскочи от земята и започна да пищи. За късмет Слъгхорн си бе сложил наушници. Сложи мондрагората в саксийката и бързо я зари с пръст. Взе саксийката и продължи напред. Доспа му се и легна под едно дърво да дремне. Докато почиваше нещо го дърпаше за мантията. Когато отвори очи видя ранен еднорог. Беше се одрал. Слъгхорн използва възможността. Извади една епроветка и я сложи под раната. Малко от сивкавата кръв падна в епроветката. Слъгхорн извади пръчката си и я насочи към раната на еднорога. Изрече бавно и спокойно:
Еписки

Слъгхорн стана и продължи. В далечината се виждаше един силует. Това бе Хипогриф, който спи. Слъгхорн се приближи и видя, че едно перо е паднало. Взе го, но му стана жал за хипогрифа. бе много гладен. Слъгхорн видя един опосом. Насочи пръчката си към него и каза.
Вцепени се!

Взе опосума и го сложи до хипогрифа. после доволно се върна в Гримуолд.

*Мими се разхождаше из тъмната и студена гора,беше й толкова гадно,че Зара напусна..клоните на дърветата се люшкаха..беше доста тъмно,Мими извади пръчката си..*
Лумос!!

*накрая на магическата й пръчка светна ярка светлина,която освети пътя й*
Така е по-добре...
*каза си Мими..изведнъж се спъна в нещо и падна*
Ауч..
*видя един камък..и се засмя..стана,изтупа се и продължи пътя си..тя се надяваше да не се срещне със смъртожадни,но пък искаше и да се дуелира с някой..изведнъж се чу странен шум и Мими видя голям силует...*
Кой е там??
*попита плахо Мими,а пред нея изскочи един съмртожаден*
Експелиармус!!

*взе му пръчката и се ухили*
Вцепени се!!

*смъртожадния падна вцепенен,Мими му разгледа пръчката,а накрая му я счупи на две и я сложи точно до него..духаше вятър и на Мими леко й стана студено..тя реши де се върне и се обърна към пътя за Гримуолд..точно когато се обърна видя един смъртожаден*
Смъртожадния:Риктусемпра!!

*Мими се скри зад един камък*

*след 1 минута Мими се показа и изпищя*
Експелиармус!!

*взе му пръчката и я хвърли*
Вцепени се!!

*и този смъртожаден падна на земята вцепенен,а Мими тръгна към Гримуолд тичайки*

Битката над Черната Гора,моето RolePlayGame!

*Беше тъмно.Из шаващите се дървета се появи тъмнокосо момиче,с бледо изражение и присвити очи.Беше Тити.Тя минаваше около всички дървета,оглеждайки се за нападките на смъртожадните и се подготвяше.Тя беше на земята с още няколко неини приятели.Изведнъж пред нея шавна Ани.Тити се обърна с усмивка,но зад силуета на Торрес имаше смъртожаден.Тити изписка силно,но не побягна.Извади магическата си пръчка и я насочи към Алекто Кароу*
Инкита Инфламаре!Имобулус!
*Тити минаваше край хиляди дървета,малки мостчета,но не откъсваше магическата си пръчка от Алекто.Гледаше с омраза.
*Рокуудс започна да диша тежко и бързо.Отдръпна се на сантиметри и стисна зъби.След малко затвори очи за миг,огледа се,започна да минава край хиляди дървета,не познаваше особено гората,но все пак държеше на късмета.Не виждаше смъртожадни,освен един малък Таласъм свил се в една малка колиба.Тити изсъска и се притича да се върне и да види какво става с другите.*

Слъгхорн навлезе в гората...нямаше друго място за него...бе разбрал ужасната новина....Майка му починала! Била убита от Барти Крауч Младши и сега той бил сирак! Нямаше дом....в Гримуолд вече не го искаха...Просто се сви до едно дърво с пръчка в ръка и целият в кал и започна да спи....Сънуваше цялото му време в Гримуолд:

ИВО
* Грейнджър се затича към него и го заля с Агуаменти. Той се събуди кашлайки *
Ти...ти не си ли при Даниела

RИзправи се целия мокър до кости...!
-Ами аз....
Почна да обяснява...

*дойде тичайки*
Иво!!
Какво правиш тук...и защо си мокър??

Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио