Магазин за Магически Пръчки

Вики Морган написа:

Утре ще ги донеса, нали може :roll:

Може, може!

Вики влезе и подаде 20 галеона на Грейнджър. Тя й даде пръчката.
- Мерсии! Довиждане!
тя с весела стъпка излезе..

1. Екстремна фотография
2. Вълшебство
3. Дракон
4. Червено
5. Мантия невидимка

* изважда 20 галеона*
- Заповядайте иии благодаря.

Августус Донован написа:

1. Хобито на Донован е да дразни другите и винаги да се стреми да е непобедим във всичко..
2. Обича Пророкуването, но винаги е искал да преподава Вълшебство.
3. Любимото му животно е дракона, а именно Сайлона - пазителя на запада.
4. Любимият му цвят е синьо.
5. Бъзовата пръчка

* Грейнджър огледа внимателно новодошлия след като той се прдстави *
– Спомням си съвсем ясно и майка ти и баща ти! * Заяви накрая тя *
– Значи няма да е трудно * Повдигна рамене магьосникът и огледа претъпканото помещение с любопитство *
– Така .. дъб .. неогъваема .. нишка от око на Дракон .. подходяща за Трансфигурация! Опитай * Тя му подаде дълга леко изкривена пръчка и момчето несигурно я хвана. Обаче това беше неговата пръчка .. *
– 20 галеона! * Доволно каза Грейнджър *[/color][/size]

1.Да се забавлявам!
2.Отвари
3.Феникс
4.Син
5.Мантия Невидимка

1.Да слушам музика
2.Защита срещу черните изкуства
3.Феникс
4.Зелен
5.Мантия Невидимка

1.коп. игри
2.Трансформация
3.дракон
4.червен
5.Бъзовата Пръчка

Станислав неуверен пристъпи в магазина. Усети скритата сила, която спеше в хилядите кутии и пръчки изложени в него. Коя ли беше предназначена за него? "Дано да е някоя която се носи лесно, но и да не е прекалено къса"- му мина през главата


1-Да чета художествена литература- фентъзи, фантастика.
2-Трансфигурация
3-Дракон
4-Зелен
5-Мантия невидимка

1.музика, танци и четене
2.трансфигурация
3.сова
4.червен
5.мантията невидимка

1.Хобито ми е да играм на компютъра и да съм навън с приятелите
2.Часове по Вълшебство
3.Снежна Сова
4.Син
5.Мантия невидимка

1. Какво е хобито ви?- Да пиша РП.
2. Кой предмет в училище ви е любим? ( от нашите ). Защита срещу Черните Изкуства
3. Кое магическо животно ви е любимо? Домашното духче
4. Кой цвят ви е любим ( само един, моля ) ? Зелен
5. Кой предмет от даровете на смъртта искате да притежавате ? ( не се приема отговор " всички " )Мантия невидимка

1. Какво е хобито ви?-Да играя на компютъра,да чета,да рисувам,да се виждам с приятели.
2. Кой предмет в училище ви е любим? ( от нашите )-Билкология.
3. Кое магическо животно ви е любимо?Феникса.
4. Кой цвят ви е любим ( само един, моля ) ?-Лилав.
5. Кой предмет от даровете на смъртта искате да притежавате ? ( не се приема отговор " всички " )
Бъзовата пръчка.

"Таис поблагодари и взе щастлива пръчката.Остави парите и излезе от магазина".

Таис Катели написа:

"Таис поблагодари и взе щастлива пръчката.Остави парите и излезе от магазина".

ПС: Ако искаш ела в Главната да се запознаем

Ми о0ок нъвитъ съм

"Твърде рано е."
Не. Не беше никак рано. По-скоро ... късно. Да. Защото винаги е късно.
Твърде късно. Твърде късно, за да спреш. Твърде късно, за да започнеш. Твърде късно, за да продължиш. Просто е късно.
Тази така кратка дума съдържаше цели пет звука, които превръщаха белия пергаментов лист на съзнанието й в огромно мастилено петно от съжаления, тъга и разочарование. Не беше сигурна какво да прави и се чувстваше повече от изгубена сред това море от пустота, което я заобикаляше. В клетката на собствените й мисли, досущ като стреснати птичета, се блъскаха уплахата от новото и неизвестното, както и страха от провал. Страх, който я беше съпътствал цял живот. Саюри притисна пръсти до слепоочието си, опитвайки се да прогони "негативната" енергия, която смяташе, че сама насажда в себе си, но онзи настоятелен глас от съня й не преставаше да повтаря, че е твърде късно. Все още можеше ясно да види огромните очи, които светеха в призрачно синьо, докато устните на странното лице шепнеха ужасяващите думи.
- Напротив, твърде рано е! Едва шест сутринта е!
Младото момиче тропна с крак, убедено, че трябва да престане да се вслушва в тези странни думи, които сънуваше всяка вечер от месеци насам, но някакво неприятно чувство с вкус на горчиво кафе се настани в ъгълчето на съзнанието й, продължавайки да й напомня, че все още е тук.
Въпреки това, Саюри реши да го раздава по-весело и да престане да бъде такава фаталистка, а да започне да се наслаждава на факта, че се е оказало, че е магьосница. Наистина изненадващо, но доста приятно, според нейното скромно мнение. Изглежда, че когато нещата имаха вид, че ще се забият като повредена инвалидна количка в най-близката ограда, всичко се промени. Сирачето изведнъж получи нещо, което другите нямаха - възможност. Възможност да направи всяко едно от нещата, които винаги бе искала. И японката считаше, че това е върховно! Не можеше да си намери място от щастие и веднага беше избягала от скучната и сива реалност, за да може сега да стои пред огромните витрини на един магазин, над чиято врата бавно се поклащаше изящен надпис.
- Нищо, че е рано. може би работят!
Без повече да губи време, Саюри бутна дръжката на тежката дървена врата и съпровождана от неизменното скърцане, което вървеше като бонус при покупката на стара и внушителна врата, любопитно плъзна поглед по безкрайните редици от шкафове. Не беше наясно какво точно трябва да очаква от този магазин, от това място. Просто си стоеше изпъната като струна, оглеждайки се любопитно. В писмото пишеше, че трябва да си вземе магическа пръчица (каквото и да значеше това) и тя просто се насочи към мястото, което беше споменато твърде грижливо от нечия ръка, чийто почерк беше повече от забележителен. По скромното мнение на Саюри, самата тя едва ли щеше някога да успее да докара "краснописа" си до някакво жалко подобие на елегантните знаци, които се виеха като змии върху холеричното тяло на хартията. Шоколадовите кичури, които трескаво следваха изучаващите движения на малката й главица, се вълнуваха като огромно море от какаов сладолед, което заплашваше всеки момент да се изсипе и прахоса върху пода пред нея. Но госпожицата очевидно беше свикнала да се справя с подобни заплахи за шоко-лавини, защото й беше нужно само едно движение, което прибра непослушната стихия. Миг по-късно тънкото й гласче вече си проправяше настоятелно път сред тишината налегнала магазина:
- Ехоо?


1. Какво е хобито ви? - Писане, rpg и mmorpg игри, музика, книгите, фантазията и мечтите.
2. Кой предмет в училище ви е любим? ( от нашите ) - Магически руни.
3. Кое магическо животно ви е любимо? - Дракон
4. Кой цвят ви е любим ( само един, моля ) ? - Индиго
5. Кой предмет от даровете на смъртта искате да притежавате ? ( не се приема отговор " всички " ) Мантия невидимка

* Уинчестър огледа новодошлата. *
– Знам точно какво ти трябва! - * Заяви Зоя и извади една кутия * - Върба, много чуплива, нишка от сърце на дракон! * Момичето я взе и я размаха... * 20 галеона моля!

О, толкова бързо? Учудените очи на Саюри пробягнаха плахо върху продълговатото тяло на пръчката и се спряха върху спокойното лице на продавачката. Това ли беше всичко? Беше очаквала да има неистово размахване, което да доведе до поне една дузина временни счупвания върху предметите из магазина, но очевидно събитията бяха предпочели да поемат в друга насока. Пък и дори да имаше някакви съмнения, японката ги отхвърли в мига, в който до ушите й стигна и обявената цена.
"Значи 20 галеона?"
Отново беше изненадана. Не разбираше от магьосническа валута, но не й се струваше кой знае колко много. Но пък, какво ли разбираше тя?! Тъмнокосата се усмихна лекичко, започвайки да тършува из дрехите си. Знаеше, че тук някъде е оставила портмонето си, но както винаги, не можеше да намери в кой джоб точно. Отне й известно време, докато се ориентира в лабиринта на собствената си неподреденост, но все пак успя и накрая доволно размаха странното подобие на портмоне, което приличаше повече на добре смачкана шапка от времето на баба й.
- Двадесет ли казахте? - Саюри измъкна малките кръгли монети, - Ето, заповядайте. Благодаря.
Пое почти благоговейно кутията с магическата пръчка и я огледа с искрено възхищение. Вече беше истинска магьосница! Имаше си магическа пръчка! Усмивката й нарасна двойно и тя побърза да помаха за довиждане на симпатичната продавачка, докато бавно се насочваше към следващата точка, която трябваше да посети днес.