Къщата на Кателин

Създавам тази тема,за да мога да описвам какво се случва между Кателин и Таис и какво става в къщата на Кателин. Намигване

Просто няма място където да играя...надявам се да не е проблем...

Трябва да си направиш ТРЕЗОР, да събереш ПАРИ и тогава да си КУПИш къща Намигване

А дотогава може да влизаш в часовете Мръсен поглед

Къщата остава, но искам да си направиш трезор и да я изплащаш! Виж другите как си имат трезори и си теглят пари ! Доволен

Докато Кателин отваряше входната врата,Таис имаше малко време да разгледа външния вид на къщата.Беше на 5 етажа,с тъмножълта приятна мазилка.Покривът беше яркочервен,със съвсем нови керемиди.Тухленият комин,произвеждаше големи дози пушек,който бълваше гъсти кълба дим,които бързо се разтваряха в прохладната нощ.Имаше 20 големи правоъгълни прозореца-по 4 на всеки етаж.На всеки техен рафт грижливо подредени бяха най-различни вази.Високи,ниски,кръгли,правоъгълни,триъгълни,едноцветни,многоцветни,с най-различни шарки или пък просто шарени петна...
Във всички вази бяха подредени разнообразни цветя,които Таис не познаваше.Явно растяха само в Уиндриг Халоу.Някои бяха миниатюрни,но с топли цветове,други пък бяха високи, с нежни зелени стъбла и огромни едноцветни цветчета.На външна обстановка къщата бе доста приятна,но Таис повече се интересуваше от това, как изглеждаше дизайнът вътре.Кателин вече отваряше входната врата,чиято брава изобразяваше глава на разярен лъв.
-Влизай!Чувствай се като у дома си! -Разтвори широко вратата тя.
Таис пристъпи неуверено напред и впери поглед в пространството пред нея.Момичето едва не падна от удивление,а Кателин с неприкрито удоволствие наблюдаваше ефекта на изненадата.
-Харесва ли ти?-Попита заинтересувано тя.
-Ш-шегувате ли се?! НЕВЕРОЯТНО Е!!!!!!!!
Таис не можеше да намери правилната дума,която най-точно описваше приказната къща.Подът беше от жълт и лъскав паркет.Не беше много хлъзгав.Стените бяха облепени в бледожълти тапети с изрисувани златисти цветя по тях,а таванът беше яркожълт и светеше като нощна лампа.По средата на тавана изящно се спускаше огромен златен полилей.Беше кръгъл в началото,а към края постепенно се свиваше и образуваше връх в завършека си.На него бяха завързани безброй златисти нишки,които бяха закрепени към златисти камъчета,които се полюшваха във въздуха и светеха невиждано красиво.Тази гледа порази Таис.С голяма мъка отдели поглед от неземния предмет и огледа останалите неща в стаята.Имаше голям диван и удобни фотьойли сътворени от златисто,нежно кадифе.До тях стоеше кафява маса от полирано дърво,а зад тях се кипреше голям правоъгълен прозорец с дълги пердета в наситен жълтокафяв цвят.Всичко това стоеше по средата на хола.Под дивана,фотьойлите и масата бе сложен огромен килим,с кафяви краища.Заемаше почти целия под.В него преобладаваха различни топли и есенни цветове,като се преливаха на вълни.В единия край до стената стоеше дървена библиотека,полирана в златно.По средата й имаше плазмен телевизор,а около него бяха наредени стъклени чаши с интересни рисунки по тях,красиви чинии с причудливи форми и шарки,както и още много други творения на изкуството.На стените бяха закачени куп картини,вероятно бяха рисувани от някакъв велик художник.Бяха с гениални идеи,а образите и цветовете изглеждаха толкова реални,сякаш не бяха обикновени бои,а някакви чудодейни мастила...Таис оцени високо прелестните му творби.Наистина бяха уникални.Толкова уникални,че чак й ставаше страшно докато ги съзерцаваше.В другите краища също имаше полирани библиотека с много книги и още повече творения на изкуството.
Кателин загрижено огледа Таис.
-Добре ли си?-Попита леко уплашено тя.
-Н-не,не....-Таис се подпря на масата и се хвана за челото.
-Какво ти има?!-Кателин веднага сложи ръка на челото й и я огледа внимателно.
-Сигурна съм,че е от лукса....невероятен лукс...не бях виждала толкова много! -След тези думи Таис се олюля и падна безжизнено на земята....

Зоя Грейнджър написа:: Трябва да си направиш ТРЕЗОР, да събереш ПАРИ и тогава да си КУПИш къща А дотогава може да влизаш в часовете Къщата остава, но искам да си направиш трезор и да я изплащаш! Виж другите как си имат трезори и си теглят пари !

Добре.Ще погледна. Усмивка

П.С.-Но докато си купя къща,ще пиша РП-та тук. Намигване

ОК?

Таис се събуди към 3 през нощта.Щом отвори очи и съзря непрогледния мрак тя ужасно се уплаши."Какво стана с мен,къде съм?!Къде е суперският хол на Кателин?..."-Помисли си тя,докато оглеждаше наоколо,надигнала се на лактите си.Намираше се в легло.
"Сигурно това е спалнята..."-Определи стаята тинейджърката.Но все още недоумяваше какво се бе случило и защо стоеше в това легло.Но сякаш това не беше единственият й проблем,стомахът й неудържимо къркореше.Таис успя да стане от леглото.Направи една крачка напред,но се спъна в нещо и се изгърмя на пода.След няколко секунди вратата се отвори,заслепяваща светлина обля стаята и се чу уплашен вик.
Първата реакция на момичето бе да напипа пръчката в дъното на джоба си.Извади я и отвори зелените си объркани очи.На прага на вратата стоеше Кателин,с ръце на устата си.Бе опулила уплашено очи,а лицето й бе пребледняло.
-Ъъъ....-Смънка разочарована Таис и прибра обратно пръчката.Кателин се втурва към нея и й помогна да се изправи.
-Какво правеше?!-Запъшка младата вълшебница и огледа Таис подозрително.
Момичето вдигна рамене и не отговори.
-Чух странен шум и веднага дойдох да проверя какво става!Идваше от твоята стая,ако не се лъжа... -Продължаваше да се вайка Кателин.
-Така е.Събудих се преди малко и станах от леглото,но се спънах в нещо и паднах с ужасен трясък...-Разказа набързо Таис и леко се засмя.
Кателин въздъхна дълбоко и се хвана за сърцето.
-Уплаши ме!!!!! Помислих си,че някой е влязъл в злом...а след като те видях просната на пода...аз..реших,че си м-мъртва!
Таис се почуства ужасно гузно.Добре,че не бе причинила някой сърдечен удар на клетото момиче.Явно доста го бе уплашила...
-Извинявайте,аз...-Започна тя,но се спря търсейки подходящите думи,които щяха да я оправдаят.
-Няма нищо...-Махна с ръка Кателин.-Да ти разкажа ли цялата история? Изпадна в безсъзнание докато се възхищаваше на мебелировката ми...Сигурно доста си се изненадала...
-Така си е...-Вметна Таис.
Вълшебницата продължи разказа си:
-Веднага те взех на ръце и те сложих на това легло.Това ще бъде стаята ти.-Описа широк кръг из светлорозовата стая тя.-Дадох ти една чаша чудодеен чай,който да изпиеш.Съвсе се едва след 7 часа!...За жалост ефектът беше доста бавен.Но поне си отпочина добре,нали?

Таис кимна умислено.
-Чувам,че стомахът ти къркори! -Закачливо се обади Кателин.
Таис се изчерви леко.Беше доста гладна,да...
-Хайде,ела с мен в хола!-Поведе я жената надолу по стълбите.
-Благодаря ви...-Облекчено смънка Таис.
Кателин се обърна към нея с усмивка:
-Не ми говори на "вие",не съм толкова стара!

Таис отново кимна и също се засмя.След като слязоха в хола,на лицето на Таис се изписа огромна изненада.На не голямата правоъгълна маса беше сложена бяла копринена покривка с изящни украси,а върху покривката бяха наредени най-различни ястия и напитки.По средата на масата се мъдреше кафява глинена ваза,в нея бе сложен голям букет от пъстроцветни цветя.
-Доста се богата,хм... -Измърмори възхитено момичето.
Кателин седна на дивана и наля в стъклена чаша някаква светлоливава течност.
-Така е. -Призна си тя и отпи от чашата.
Таис се намести удобно върху един от фотьойлите и взе една чиния.
-Може ли да ми разкажеш как попадна тук и защо нямаш дом?А родители? -Заинтересува се вълшебницата.
Таис не изчака втора покана,за да започне разказа си.
-Всъщност идвам отдалеч...реших да се запиша в тази гимназия,защото вярвам в магиите и също така вярвам,че ще ми е много забавно да ги науча и овладея. Пристигнах преди 1 ден и не познавам нито един човек освен теб. Нямах достатъчно галеони,за да си купя къща,но пък имах достатъчно,за да си купя вълшебна пръчка! -Таис извади магическия предмет от джоба си и го показа на Кателин.След това продължи да разказва-Докато вървях по улицата,се чудех дали някой ще ме приеме да живея с него.... И изведнъж вратата се отвори и изникна ти!
Кателин с интерес слушаше историята на момичето.
-Интересно... Но от утре започваш да посещаваш часовете! -Размаха тя пръст.
-Естествено...добре,че са следобед. -Смигна й Таис.Радваше се,че нямаше да й се налага да става в ранни зори.Но изведнъж се сепна.Беше забравила нещо!Много важно нещо...
-Но аз нямам пергаментна хартия и мастило с перо!... Къде ще пиша?Също ми трябваше и някакво котле...-Започна да нарежда тя жално.-Докато минавах край магазина за ученически принадлежности съзрях надписа със задължителните работи...
-Направи си трезор.
-Поучи я младата магьосница.
-Имам трезор!-Намуси се Таис.
-Тогава какво чакаш?Изтичай и изтегли 50 галеона.
Таис погледна навън.Все още беше мрачно и тъмно.Плюс това беше ужасно късно,магазинът сигурно отдавна бе затворил вратите си за закъснели клиенти...Погледна тиктакащият часовник.3 и 30 сутринта.Неее,беше прекалено късно!
-Не мога... Късно е...-Въздъхна Таис и се отпусна безнадеждно в креслото.
-Спокойно,сутринта ще си купиш нужните материали.
Таис кимна уморено и взе чинията с храната.След като изяде последните хапки тя стана,смънка провлачено "Лека нощ..." и побърза да отиде в стаята.Утре беше първият й учебен ден,нямаше време за губене...

-Таис ставай!
Таис отвори лениво очи и се прозя сладко.Кателин я будеше.Бе време да става за училище.Таис бе спала цял ден,защото през нощта сънува ужасни кошмари.
-Ставай,ще закъснееш!!!-Хвана й завивките Кателин и ги остави в края на леглото.Щом погледна часовника,Таис опули очи.Беше 6 и 24!Нямаше никакво време...Стана и хукна към банята.Щом си изми зъбите с ментовата паста и се наплиска обилно със студена вода,Таис си навлече коженото кафяво яке и си обу лачените ботуши.
-Но няма ли да хапнеш?!-Попита я с недоумение Кателин.
-Нямам време,Кат! -Отрицателно поклати глава Таис.-Не искам да закъснея за първия си учебен ден...не искам да направя лошо впечатление!
Таис изхвърча от къщата и се упъти към училището.За щастие беше наблизо.По пътя щеше да си купи и нужните ученически материали...

"Таис пристъпи входа на вратата.Още от улицата се усещаше прекрасния аромат на цветята.Тя заключи бързо и се понесе към втората входна врата,като внимаваше да не се спъне в някой изскочил корен,или пък да не си скъса розовата блуза на някой опасно остър трън.Щом превъртя ключа 3 пъти,вратата се отвори от само себе си.На прага й стоеше Кателин с невероятно радостно изражение.
-Таис?! Парти

-Кресна радостна тя,блъсна момичето в къщата и тръшна зверски вратата.
Таис гледаше с леко уплашена физиономия.
-Добре ли си,Кат?-Попита бавно тя.
-Абсолютно!!! Сърце

-Отново изкрещя Кателин,хвана Таис за ръката и я юрна към кухнята.Таис едвам бягаше с тънките си токчета и пищеше недоволна.
Кателин отвори вратата на кухнята и блъсна Таис вътре.След това я затвори с трясък и се присламчи до уплашеното момиче.Таис бе извадила пръчката си.Беше я насочила неуверено към Кателин.
-Какво ти става днес?! Намусен

-Изстреля ядосано тя и си оправи блузата.Нежната коприна се бе намачкала,а трудно се връщаше в предишния й бляскав вид.
-Много извинявай,мила! Разбито сърце

-Наклони виновно глава Кателин.-Но просто когато радостта ме обземе съм неконтролируема!-Потърси оправдание тя.
-Какво толкова е станало?-Смръщи се Таис.Кателин напълно бе провалила щастливото й настроение.
-Нищо особено...просто се вълнувах за първия ти ден и нямах търпение да ми разкажеш!!! Ослушване

Таис направи ядосана физиономия.
-Само за тази дреболия създаде такава суматоха и такъв хаос?! Завист

Кателин седна на кухненския стол и се усмихна ангелски.
-Казах ти нещо... Срам

Искрено съжалявам,ще изгладя блузата ти с вълшебна ютия! Намигване

Ще бъда по-хубава и от тогава,когато си я видяла за пръв път на витрината!А сега сядай,разполагай се и разказвай! Сърце

Таис въздъхна облекчено и седна срещу Кателин.Щом й разказа всичко от началото до края,Кателин я обсипа с похвали.
-Свършила си невероятна работа в часовете,браво!!! Ръкопляскане

Държала си се прилично с учителите и със съучениците ти,не си създавала никакви неприятности и си слушала през цялото време! Парти

Таис кимна усмихната.Но един въпрос не спираше да се блъска из главата й.Защо Кателин се радваше толкова на чуждото щастие?Радваше се повече отколкото Таис...да не би да завиждаше скришом?
-Но защо толкова се радваш за мен? Тъжен

-С тъжна усмивка попита Таис.
Кателин се сепна и млъкна.След няколко секунди побърза да отговори:
-Защото уважавам чуждото щастие,Таис!

Защото когато на мой близък или приятел му е радостно и весело на душата,аз се опитвам да го споделя с него!Ето затова...а и как няма да се радвам.

Таис разбра посланието на Кателин.Намигна й усмихната и се зае с вечерята си.Беше ужасно гладна,не бе яла от няколко часа.След като привърши и последните остатъци от храната,веднага се завлече в спалнята си.А докато си лягаше с усмивка си мислеше за изминалия ден..."

"Таис се събуди в 8 и 30 сутринта.Беше сънувала поредния кошмар и беше ужасно изпотена.Взираше се уплашено наоколо.Все още не бе на себе си от ужасите,които й се бяха присънили.Сноп слънчеви лъчи огряваха части от стаята й.А предметите и мебелите хвърляха мистериозни черни сенки по стените,които още повече плашеха Таис.Тя стана,обу меките си розови чехли и излезе бързо от стаята.С леки подскоци пропускаше през мрачния коридор,докато не се натъкна на банята и не влезе в нея.
Докато си миеше зъбите с пастата от иглика и глухарчета,Таис си мислеше какви ли щяха за бъдат днешните уроци.Беше й страшно любопитно и се надяваше най-сетне да си намери поне един добър приятел.
Изплакна си устата и се наплиска с прохладната освежаваща вода.Това я направи по-бодра и уверена.
Таис излезе от банята и тръгна към стаята на Кателин.Отвори леко вратата и подаде рошавата си глава.Кателин все още спеше.Таис реши да не я безпокои и затвори тихо вратата.
Понесе се лениво към кухнята и претърси внимателно всички шкафове.В един шкаф откри 5 големи понички.Взе две от тях и се тупна на масата.Но щом отхапа от първата поничка, веднага я изплю.Имаше отвратителен вкус!Беше стипчива и солена!Таис върна поничките обратно с озадачена и погнусена физиономия.Не се решаваше да опита нещо друго.Боеше се,че пак щеше да има неприятни изненади.
Затова си обу тесните сини дънки,нахлузи си лачените ботуши,облече си розовия пуловер,наметна си коженото яке и излезе навън.Щеше да отиде в кръчмата.Там ястията бяха хубави и вкусни."

"Таис се върна вкъщи разочарована.Бе забравила,че нямаше пари...Когато влезе,завари Кателин да щъка из коридора по пижама.
-Къде беше?!-Скастри я тя.
Таис се подсмихна лукаво.
-Излязох!-Отметна си косата тя и си събу ботушите.
Кателин я гледаше невярващо.
-В тези ранни зори!?Какви дела си вършила,Тай? Ослушване

-Нищо особено.Отбих се до кръчмата да закуся с нещо,но се сетих,че все още не са ми начислили галеоните и се върнах с унила усмивка!

Кателин се засмя.
-Вкъщи имаме куп храни!

-Превиваше се от смях тя.-Толкова ли не можа да намериш нещо?!

При спомена за поничките,Таис направи физиономия сякаш ще повърне.
-Намерих няколко понички и ги опитах,но се оказа... Повръщане

-Таис не довърши изречението.Повръщаше й се.
При тези думи Кателин направо падна от пода на смях.Таис я гледаше обидено.Смееше й се за жалките опити да намери нещо за ядене ли!?
-ТАИСССС!!!-Кателин се хилеше като обезумяла.-Поничките са подправка за супи!

Стържат се на малки парченца и се пускат в яденетооо!!!
Таис съвсем се обърка.Изглеждаха така вкусни и апетитни!Също като поничките у дома й...
Кателин стана,отупа се и загледа със сияещи очи Таис.
-Вземи се среши поне!-Подаде й тя един червен гребен.-След това ела да хапнем!
Намигване

Кателин се запъти към стаята си,след 5 минути излезе облечена и сресена и отиде в кухнята.Таис се решеше нервно и се оглеждаше в огледалото.Беше невероятно красива-както винаги!Но един въпрос не спираше да блуждае в главата й-какво щеше да прави цяла сутрин?"

"Таис нервно превъртя ключалката.Цялата беше мокра,дъждът съвсем внезапно и неочаквано се бе засилил.Поне да си беше взела чадъра!Времето предсказваше,че щеше да има неприятни последствия,но колко й пукаше на нея...мислеше,че ще й се размине.И естествено-сгреши!Таис влезе и започна да се тръска нервно.Събу си лачените ботуши и си поглади бритона.
Кателин беше в кухнята.Приготвяше вечерята.Носеше се приятен аромат на различни манджи,супи,ястия и десерти.
-Как сме,а?-Попита Кателин,без да вдига поглед от димящите тенджери.Тези ястия можеха да кипнат твърде лесно,а тенджерите бяха порцеланови,лесно чупливи и неиздържливи.Кателин си съблече якето и го метна на дивана.
-Не много добре...-Тросна се тя и си отметна косата,като при тръсването излетяха куп капчици.
Кателин взе един дървен черпак и почна да разбърква някаква гъста,оранжева каша.
-Как мина днес?-Бе следващият й въпрос.
Таис отново се намуси.Не й се искаше да разказва за училище,денят не бе от най-приятните.И времето допринасяше много за лошото й настроение!
-Нищо особено не се случи... Тъжен

-Вдигна рамене тя и седна на дивана.-Карахме само два часа...в единия се справих успешно със задачата,но при другия.... Срам

-Таис замлъкна и се усмихна невинно.
-Не се справи? смях

-Предложи Кателин.
-Да...нещо подобно...
-Е,на всеки се случва! Намигване

-Успокои я вълшебницата.-Но важното е да не се случва твърде често! Намигване

Таис кимна вяло зад гърба на Кателин.През това време младото момиче сипваше от оранжевата каша в две порцеланови китайски чинии.Ароматът бе доста приятен.Миришеше на картофи,тиква и...нещо друго,което Таис не можа да разпознае.
-Какво е това?-Полюбопитства тя.
-Ъ?-Не разбра въпроса Кателин.
-От какво е приготвена манджата?-Преведе набързо Таис и загреба с лъжицата си.
-От варени сладки картофи,парченца от узряла,сочна тиква и сърце от бял гълъб.
Таис пребледня.Колкото и апетитна да изглеждаше кашата,Таис бе убедена в противоположното...Тиква,картофи и сърца на птици?Що за смахната рецепта бе това...сигурно имаше хипер изтънчен вкус,но трябваше да свиква.Намираше се в друг свят,в друг град,където всичко бе различно.От езика до обичаите.Затова най-сетне се престраши и колебливо изсипа съдържанието на лъжицата в устата си.В първия момент здравата се изненада,но след 6,7 секунди осъзна,че всъщност й харесваше.
Момичето започна да гребе лакомо и след нула време чинията й бе празна.
-Невероятно е! Сърце

-Похвали Кателин тя.
Младата магьосница се усмихна скромно и досипа още в чиниите.След вечерята Кателин поведе Таис към стаята й.
-Защо ще ходим в твоята стая?-Попита с лека изненада Таис.Беше я виждала няколко пъти.
-Защото имам малка изненада за теб! Намигване

-Намигна й със закачлива усмивка Кателин.Отвори бялата врата и влезе тихо в стаята.Таис я последва неохотно.Кателин извади прашен кафяв сандък сякаш от нищото.На него бе нарисуван златен орел.
-Твой ли е?И от къде го извади?-Учуди се Таис.
-Мой е,да.-Кимна й Кателин.-А до втория ти въпрос-повиках го с магия,защото бе затъкнат надълбоко в тавана и нямах време да ровя излишно...за теб е.-Тикна й сандъка в ръцете.Първоначално Таис сметна това за някаква шега,но след малко гледаше Кателин с опулени и невярващи очи.
-За мен?!-Извика момичето.
-Същата.
Намигване

-Отново й намигна Кателин.
Таис нямаше достатъчно кураж да отвори сандъка.Чудеше се какво ли можеше да се крие вътре.Някакво малко шантаво същество?Или пък някаква стара,крита с години съкровена и опасна тайна?
-Отвори го де!-Подкани я нетърпеливо Кателин,като извади Таис от мислите й.Момичето нерешително постави ръката си върху капака и още веднъж погледна Кателин.Начинаещата магьосница я гледаше с иронична усмивка.
-Няма да те ухапе!-Засмя се с лека нотка подигравателност тя.
Това вдъхна на Таис повече увереност и тя отвори капака.Очакваше да изскочи нещо,което досега не бе виждала или поне да се бяха появили някакви вълшебни облаци около кутията, но на дъното на сандъка се мъдреха обикновени дрехи...
-Ъ..дрехи? Surprised

-Едва промълви Таис.Този факт напълно я смаза...очакваше нещо повече,много повече...
-А ти какво очакваше?-Засмя се Кателин.-За теб са.Забелязах,че явно нямаш други... Хихикане

Първата реакция на Таис бе да се обиди,но изведнъж се сети,че наистина бе забравила да си сложи още дрехи...малко преди да тръгне за Гримуолд,тя приготвяше куфарите си.Но наистина пропусна най-важното-да си вземе дрехи!!!Таис така се смая,че се изчерви като узрял домат.
-Благодаря ти!!! Парти

-Хвърли се тя на врата на Кателин.Сърцето й туптеше радостно,но й идваше и да потъне в земята от срам...
-Това бяха мои дрехи,когато бях на твоите години.-Заобяснява Кателин.-Но реших да ги запазя за спомен. Намигване

-И ги даде на мен...-С тъжна усмивка промълви Таис.-Предаде спомените си на чужд човек! Разбито сърце

Кателин сложи ръка на рамото на Таис и я стисна леко.
-Хей?!Не си чужд човек! Завист

Ти си ми приятелка! Намигване

Плюс това не бяха кой знае колко скъпи спомени... Усмивка

Тези думи извадиха Таис от угризенията и тя се усмихна слънчево.Още веднъж поблагодари на Кателин,а след това се втурна със сандъка в ръце в стаята си.Любопитна бе да разгледа колекциите от дрехи на Кателин..."

"На сутринта Таис стана рано.Но не бе заради кошмарите,а по поръка на Кателин.
След като се изми и освежи,Таис отиде развълнувана в стаята си.Беше си набелязала да облече една розова къса рокля с тънки презрамки.Към нея реши да добави и чифт бляскави обувки със същия цвят.Отгоре си облече коженото яке и си сложи една розова диадема със скъпоценен камък.След като се огледа доволна в огледалото,както винаги първо влезе в кухнята.На масата бе оставена чиния с изстинала закуска,а до чинията бе сложена някаква бележка.Таис любопитно вдигна бележката.На нея с красив почерк пишеше:
"Таис,ще се върна скоро.
От Кателин."
-Ще се върна скоро?-Повтори Таис замислено.Къде ли бе отишла Кателин?Може би на пазара или на гости...нямаше особено значение,все пак беше добре!Таис остави бележката на масата и надигна чинията със закуската.Излезе в градината и седна на една дървена,но с красива дърворезба пейка.Огледа подозрително закуската си.Представляваше някакво тестено изделие с триъгълна форма.Беше доста голямо,щеше да й стигне до обяд.Дали беше баничка?Момичето предпазливо отхапа.Отвътре бе пълна с печени семена от мак и стрита царевица.Вкусът й допадна и затова тя продължи да яде.Но междувременно се чудеше къде ли се бе запиляла Кателин и дали наистина щеше да се върне "скоро"..."

"Вече бе обяд,а Кателин още не се бе завърнала.Таис малко се тревожеше.Стоеше в стаята си и четеше една интересна книга за магиите.Беше я намерила на дъното на сандъка.Но кой знае защо в този момент книгата изобщо не я увличаше.Мислите й постоянно се въртяха около Кателин и нейното мистериозно не все още "изчезване".

Кателин не се бе връщала в къщата от седмици....
Таис живееше сама-необезпокоявана и щастлива,че има дом.
Имаше покрив над главата си,храна,вода,дрехи-ВСИЧКО!
Но лека съвест я гризеше...
"Кателин отиде някъде и не се завърна,а аз се разположих в дома й..."-Често си мислеше тя.Но веднага след тази мисъл изникваше втора-"Какво пък?!Тя ми позволи да живея тук!Макар и да я няма,позволено ми е...".И тази мисъл веднага успокояваше притесненото момиче.
Вече бе напълно убедена,че Кателин никога нямаше да се завърне...Беше почти убедена,че бе умряла някъде...но...защо болката,тъгата и страхът,които бушуваха в сърцето й допреди няколко седмици,вече бяха заместени с непукизъм и безразличие?Толкова ли бързо си сменяше отношенията към хората?Не знаеше.Но съвсем ясно усещаше,че мистериозното изчезване на новата й приятелка не я интересуваше...ни най-малко.Просто не й пукаше.
"-Тя умря,но какво?Всеки умира!-Продължаваше размислите си момичето.-Но стори едно добро дело-даде ми дома си доброволно! "
Откога Таис се бе превърнала в такава лицемерка?!Откога бе станала толкова безразлична към чувствата на другите...и най-вече...ЗАЩО?

Беше късно през нощта,а Таис все още не бе успяла да заспи.Само се въртеше и мяташе в леглото,а това нямаше особен ефект....Няколко пъти се бе опитала да се унесе в сън,но не успя.Даже по едно време почна да брои овце,но това я разсъни още повече.Най-накрая реши,че не може така,отви се и сръчка одеалото на топка в ъгъла на леглото.Но проблемът не беше в това,че беше лято и беше страшна жега...
Топлината не й пречеше.Беше свикнала.Проблемът беше някъде другаде...и тя не знаеше къде.Просто я заливаха огромни вълни от мисли и не й даваха покой.Най-вече мисли свързани с изчезналата Кателин.Спомняше си как за първи път я видя,спомняше си как стояха и си говореха,как я обсипваше с похвали на първия учебен ден и как й разказа за училището и града...Таис тръсна глава и изпуфтя адски изнервено.Беше й втръснало да си припомня за Кателин.Просто вече не я итересуваше.Нямаше търпение да се отърве от досадните спомени...Но не знаеше как.
"Все пак всичко идва,за да си отиде..."-Припомни си най-накрая тя и за щастие този път опитът й да запи се оказа сполучлив....

Аманда вървеше бавно по улицата и тътреше обувките си по тротоара.Не познаваше много добре града и с любопитство оглеждаше всяка къща,всеки двор и всеки човек,когото срещнеше.Някои от къщите й се струваха учудващо красиви,за разлика от други,които намираше за кичозни и претрупани...Вкусът й беше доста притенциозен и след като огледа няколко красиви сгради,занемарени според нея,без да иска си спомни,че самата тя си няма къща,а критикува хората,които не поддържаха своите...Тази мисъл я притесняваше от както бе стъпила в градчето.Къде щеше да прекара нощта?Къде щеше да държи многобройните си вещи?Къде щеше изобщо да живее?!След още половин час мрачни мисли,тревоги и безцелно обикаляне на центъра на града,Аманда се досети,че познава някого тук...Таис!С Таис бяха приятелки отадавна и в съзнанието й се събуди надеждата,че може да отседне у тях поне временно...Добра идея!Аманда вече беше обиколила почти целия град,но нямаше представа коя може да я къщата на Таис.*******След като няколко часа наднична през прозорците на къщите,разпитва хората и изнервено четеше надписите по вратите,откри някъде написана фамилията "Кателин".-Чудесно! Парти

-помисли си тя-открих я!Аманда позвъни на вратата.

Таис стоеше седнала на огромното си кръгло легло и четеше една дебела книга.Носеше си я от вкъщи и й бе любимата.Поредният любовен роман.Този вид книги я увличаха ужасно много и тя трудно можеше да се откъсне от тях.Затова звънът на вратата не успя да я накара да зареже четивото си.
"Но все пак може да е нещо важно..."-Помисли си тя,остави книгата на неоправения ленен чаршаф и се приближи до стъклото на прозореца.Разкриваше се красив изглед към отдалечените планини и към Черната гора.Виждаше се улицата и дворът.Пред градинската порта се виждаше човешки силует.
-Кой ли може да е?-Изненадано се запита Таис.След това излезе от стаята и заслиза по стълбите надолу.Щом отвори входната врата на къщата тя разпозна,че човешката фигура всъщност бе момичешка..."Момиче?!-Изуми се тя.Колко момичета познаваше?Не беше Мими,нито Би,нито Мони...за какво изобщо щяха да идват?Дори не знаеха къде живееше...Оставаше само един вариант:Напълно непознат човек."Все пак няма да ми навредя да видя кой е."-Решително си помисли тя и се запъти към дворната врата.Щом я отвори и надникна предпазливо зад нея очите й се разшириха,а тя застина неподвижно...познаваше това момиче!!!Това бе приятелката й-Аманда!!!
-АМАНДА?! Surprised

-Извика шокирана Таис и се хвърли да я прегръща

-Таииииис! Прегръдка

- на свой ред я прегърна Аманда.-Не можеш да повярваш,че ме виждаш,нали? Ослушване

-лукаво я гледаше тя и красива усмивка озаряваше лицето й.-Знаеш ли...-започна Аманда и разказа на приятелката си как бе дошла в града преди няколко часа,как не познаватеш никого освен нея,как от утре смяташе да се запише в академията и колко се радваше да я види...и най-накрая изстреля-Може ли да живея с теб? смях

Таис слушаше с голям интерес.
-Доста интересна история... смях

-Засмя се тя и се вгледа в очите на приятелката си.-Да можеш да останеш...-Каза тя леко замислено.-Къщата е доста голяма и има много място!

-Допълни тя и стана от зелената пейка,която стоеше пред дървените порти.-Е?Да влизаме ли? Слънце

-Попита тя и посочи къщата.

Но в тоя момент Таис се сети за нещо друго.
-Ъъ,Ами,имаш ли пръчка?!-Попита озадачено тя.-Ако не,веднага трябва да купим,защото става късно,а не е ясно докога магазинът работи... Тъжен

-Сви рамене тя и я погледна очакващо.

-Чудесно!

-усмихна се Аманда и остави големия си куфар вътре...-Да вървим!

Таис кимна и заключи входната врата на къщата.След това поведе Аманда към улицата и заключи и градинската.

» Трезорът на Кателин
» Дневникът на Таис Кателин
» Къщата на Зоя Грейнджър
» Къщата на Иво Слъгхорн
» Къщата на Даниела Маклагън