Вход в главната зала

Аз съм тука беее...За мен е храната!
*започнаха надпревара за храната*
Бля...бляяя...
*запьоска храна*

*Станфорд влезе в главната зала и се запъти към Мони*
Хей..искаш ли да отидем някоъде..в мъгълския свят?!
*попита тя и зачака отговора на сестра си*

Хей...Къде беше?Е,няма значение.Къде е мъгълския свят,че незнам!
*прегърна я и зачака отговор*

Ще се магипортираме...ии отиваме в парка в Лондон....ХАЙДЕ!!
*подкани тя и хвана сестра си за ръката..двете се магипортираха*

*двете сестрички се магипортираха в главната зала..огледаха се,но нямаше никой..*
Хмм...
*въздъхна Мими,а Мони седна на едно столче..Мими отиде до бюфета и взе две чаши топъл чай..подаде едната чаша на сестра си и придърпа едно столче до нея...седна и отпи от чай*
Хмм..колко хубаво е в Лондон!!
*каза Мими и отново отпи от чая си*

*влезе поогледа се ,но залата бе празна*
Ха,креслата са за мен.Страхотно!

Тупур, тупур, тупур.
Тупуркането бе звук, издаван от Жулиет Браун, по скоро от краката и', които се влачеха към главната зала. Искаше да си вземе нещо за пиене, понеже откакто се бе събудила не бе пиивала дори и вода, нито пък бе яла, така че бе доста жадна и гладна.
Влезе в помещението, в което имаше само едно момиче.Жу не погледна повторно към него и гледайки пода отиде при бюфетите.Взе си чаша вода и отпи от нея, докато оглеждаше храните. Такива вкусотии не бе виждала през живота си. Обикновено и леля и' ядеше филия с масло, безвкусна супа или пък месо, без гарнитура.
"Дали мога да си взема?!" запита се тя. Реши, че е позволено, щом храната е оставена тук без надзор. Сложи си малко пай, взе си вилица и се отдръпна от бюфета.
Зърна едно кресло в ъгъла на стаята, отиде до него и се настани. Тук хем никои не я гледаше, хем можеше да се отдаде без да я прекъсват на спомени за най-добрия си приятел, докато похапне.

Разбирасе,че може да си вземеш!
*излегна се на креслото и задрема*

Ан влезе с книга. Както винаги, впрочем. Но този път беше добавила и слушалките към облеклото си и си припяваше.
Огледа се замислено, но не видя никого. Или просто не си направи труда да поогледа по-внимателно. Както искате го разбирайте. Приближи се до прозорците и нервно почука с нокът по стъклото и мрачно загледа надвисналите над академията облаци. Хвърли поглед към ярко розовия си лак, който вече не й изглеждаше чак толкова хубав и започна да го лющи.
Нещо я притесняваше, но все още не можеше да забележи какво по-точно. Сви разсеяно рамене и седна на един стол и заби глава в книгата си.

"Oh, mama, mama, mama.. I just shot a man down. In central station, in front of a big old crowd.." - текста на прекрасната песен на Риана кънтеше от всякъде, понеже Вики се приближаваше към главната зала. Докато отиваше натам си мислеше дали някой изобщо е разбрал за мръсотийките, които е правила със своя колега Кийгън. Дали се носеха слухове? Дано не. Поне тя не беше чула.
Открехна вратата и завъртя поглед, оглеждайки всяка една излъскана до блестене маса и се почеса по главата. Отвори широко и забеляза момиче, което беше забило поглед в някаква обемна червена книга с дебели корици. "Това трябва да е Ани. Не може да не е тя.." - Морган поклати глава и с провлачени стъпки тръгна към Торрес, която клатушкаше главата си наляво и надясно, припявайки си в ритъм.
- Анчеенце? - попита вампирката лигаво и зае мястото си до нея.

- Знам карате! Поне на теория. - подскочи Торрес и застана в каратистка поза към "натрапника". После тръгна да го бие с книгата по главата (xDDDD) и се вгледа по-внимателно. Спря и се опули, а после се разсмя съвсем истински.
- Вики! Извинявай, просто ме стресна. А и сега чета една книга, в която главния герой е каратист. - тя сви рамене, докато още се хилеше и тупна на стола. Обърна се към другото момиче и тъкмо щеше да зададе въпросът, който винаги следваше: "Как си?", но забеляза нещо странно в приятелката си. Дали бе руменината по бузките й или по-скоро набързо облечените дрехи? Ан все още не знаеше, но скоро щеше да разбере.

Явно и Торрес бе усетила неловкостта в гласа на Вики, която до някаква степен я притесни, но не мислеше да изразява много много чувства.
- Каратистка ли ще станеш? - попита тя и се захили. Докато се обръщаше на всички посоки забеляза някакво момиченце, което или спеше или се правеше на заспало. Беше се проснало в едно кресло и естествено вампирката реши да се запознае.
- Хей, ти трябва да си Жулиет? - започна Морган, надявайки се да получи поне едно малко "Да."

"Ахаааа...Станало е нещо! Щом сменя темата, значи наистина нещо се е случило!", помисли си Ан и хвърли поглед към Вики в смисъл "ще я видим тая работа". После се насочи към момиченцето. Усмихна се, като се надяваше, че не изглежда тъпо или странно със слушалките в ушите, розовите кецове с цветчета и меланхоличната рокля с кръгчета. Не че беше от най-стилните момичета на планетата, но всъщност имаше свой собствен стил и по-скоро това я правеше уникална, когато става въпрос за дрехи.
- Здравей! Приятно ми е, Жулиет. Аз съм Ани Торрес. - момичето се усмихна приятелски.

Дали се притеснява, когато е единственото дете сред нас.. двете? Е, важното е, че в Гримуолд има и други на нейната възраст.
- Аз съм заместник директорката Виктория Морган, но без формалности. Наричай ме само Вики. Моля. - настоя тя и се пресегна купата с плодове. Взе си една голяма червена ябълка и отгризна малко. Дали пък не беше прекалено прибързана или нещо такова? Е, тя винаги се запознаваше по този странен, но за нея нормален начин. Доста смело. Поизтупа бялата си тениска, на която имаше една много сладка пандичка и отново си отхапа.
- Нещо интересно при теб? - въпрос. Съвсем нормален въпрос.. От изневиделица.. Но да, вярно е, че момичето беше адски неадекватно, така че за нея беше напълно нормално.

-Надявам се да се забавляваш тук. Ако имаш проблеми се обръщай към мен, Вики или Зоя. И Ривън, но той нещо май се е погубил. Мисля, че отиде в Л...- думите застинаха на устните й и момичето се обърна към Вики, видимо развеселена. Този път изражението й бе от типа " Охоооо. Ще има да ми разправяш."
После отново насочи вниманието си към Жулиет:
- Не се притеснявай. Аз съм на 16, а и има доста ученици на твоята възраст. Няма за какво да се тревожиш.

- Виктория Морган, мисля че знаеш и то доста добре. Ти решаваш дали ще ми кажеш какво се е случило или не. - Торрес вдигна рамене и усмивката продължи да стои на лицето й. После се насочи към стола си и се стовари там със завидна елегантност. Двете с Вики се познаваха от прекалено много време и заради това и двете знаеха какво си мисли другата. В този момент Ани усещаше, че Морган се опитва да измисли нормално звучащ отговор на явната провокация от страна на Торрес.

- Ами.. Какво ли се е случило? Какво ли? - продължаваше да задава тъпи въпроси, докато мислеше какво да й отговори. - Ами. Миех си зъбите в дома си. Това стана o.x

- Виж, не ми е приятно, че го казвам пред Жулиет, защото предполагам сега ще избяга оттук, но все пак ще го кажа: Виктория Морган, не ми се прави на ударена или на Мис Дръж-Ми-Шапката, защото предполагам какво се е случило. Е, знаеш, че няма да те издам на никого, но решението е твое. Поне не се прави на глупачка, моля те! - След тази тирада Ани седна и се усмихна на Вики, а после се върна към заниманието да лющи лака си.

Вики се шибна по главата и задърпа Ани извън главната. Жулиент ги гледаше като изтребител, но точно в момента заместничката изобщо не я интересуваше. Подшушна на Торрес нещо от сорта на:
- Не знаеш какво е станало. Повярвай ми.
Беше сигурна, че ако момичето пред нея познаеше щеше да я поизлъже. Но все пак той я отвлече, а тя.. нямаше никакво такова намерение.

- Честно казано ми е все едно. Е, добре де, това беше лъжа. Но все пак живота си е твой и въпреки, че ми е страшно любопитно, те оставям на мира. Само едно искам да ми кажеш и ще приключим тази тема. Той ли те накара или ти него? - Любопитството глождеше Ани, но тя знаеше кога да спре. Знаеше и, че нещо се е случило, но явно Вики не желаеше да говори за това.

*надзърна под вратата и я отвори*
Какво става тук?
*погледна Вики и Ани*

Мони ние сме извън главната...


- Ъм. За какво говориш? Как така кой кого е накарал? - тя вече адски стъписана задаваше въпросите, очаквайки да разбере откъде е научила ани.

- Вики, нали не си мислиш, че нямам своите тайни? Знам всичко, което се случва в Академията и всичко случващо се с нейните обитатели извън нея. Така че дали ще ми кажеш или не, знай само едно - аз съм твоя приятелска и ще те подкрепям винаги. - Ани кимна с иронична усмивка и се изплези на Вики, а после тръгна по коридора. От Морган зависеше дали разговорът ще продължи или не.

Вики Морган написа:

Мони ние сме извън главната...


- Ъм. За какво говориш? Как така кой кого е накарал? - тя вече адски стъписана задаваше въпросите, очаквайки да разбере откъде е научила ани.

Тоест.Ъъъъ???!!!
Нерзбирам!!

Оффтопик: Ани, откъде ги има тези източници твоята героиня брее ;д

Вики се просна на земята и извади скицника си. Единствено рисуването можеше да я избави от мислите за случилото се.. Но едно нещо я глождеше - каквато и кучка да беше станала всъщност, все пак Ривън не й беше безразличен. Не знаеше какво да прави, затова просто започна да драска нещо.. Някаква фигура. Мъжка. Разрошена коса и искрени очи.. Приличаше точно на..
- РИВЪН! - се провикна тя с всичка сила и всички се обърнаха към нея. Много засрамена, Морган просто продължи да рисува, сякаш нищо не се е случило.. Но защо приличаше на него? Дано не е това, което си мисля.

*Вики и Ани искаха да са насаме и Мони излезе навън*
Ще ви оставя насаме!