Академия Гримуолд



 
ИндексPortalGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!

Share | 
 

 Оценете РП!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Оценете РП!   Съб Май 28, 2011 12:39 pm

Сегаааамммм! Тук всеки ще си ПОСТАВЯ своите РП-та, а другите ще ги оценяват!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Съб Май 28, 2011 4:55 pm

Добре ето първото ми РП в Хог БГ хД Какво мислите?

Ако видите дете като Мери-Джейн, на пръв поглед ще ви се стори адски странно хлапе, което винаги си търси белята. Да, ама не и когато е с родителите си.
Беше хубав, слънчев и приветлив ден. Времето и тя да се откъсне от така любимите ѝ майка и татко дойде.. Просто защото Хогуортс започваше да ѝ харесва е трудно да не останеш на такова място. Облечена в красива бяла рокличка на точки, която достигаше колената ѝ и черни кецове тя пристъпваше крачка по крачка към раздърпаната палатка, в която щеше да отсяда.
- Майче, я пак кажи кой е този Дейв? - попита тя леко сърдито майка си, опитвайки се да достигне някакъв хвърчащ балон – син на цвят.
- С него ще си в палатка. Дейвид Флинт се казва. Препоръчвам ти да се разбираш с него. - отвърна Анастасия със заплашителен тон, който хлапетията така и не можа да си обясни.
Тя беше длъжна да се съгласи с майка си, затова едно просто „Добре.“ свърши работа. Тя дотича при баща си и го прегърна. После го целуна по бузата за довиждане. „Ще ми липсвате...“ - това си мислеше Мери през почти цялото време.
След като се сбогуваха, тя седна на тревата и се замисли. Всичките неща, които се бяха случили минаха като лента през ума на малкото момиченце. Кога ли щеше да ги види отново? Само можеше да се запитва. А сега оставаше да се запознае с въпросния Дейви ( поне така мислеше да го нарича ). . Една сълзичка бързо се спусна по дясната ѝ буза, но тя я забърса и си вдъхна кураж. „Няма да оставя това да ме сломи! Ще ги видя все някога.“
Картър вдигна сака си от земята и с бавни, но сигурни крачки започна да се приближава към дрипия подслон. „Какво пък толкова. Нали все пак е подслон...“ - си каза тя и въздъхна. Вече беше стигнала до ниското отворче, през което трябваше да се промуши. Наведе се, защото си знаеше, че отвътре няма да има никакво място.. Но съвсем не беше така. Още щом влезна в палатката, пред нея се разкри цял нов „апартамент“. Толкова беше обширно! А да видите само украсата! Всички мебели бяха полирани, лакирани.. Изглеждаше като дворец. Сините и кафявите цветове преобладаваха. Имаше много дървени неща.. от махагон.
Мери-Джейн запристъпва щастливо напред, за да разгледа цялата палатка. Тук-там се препъваше в разни предмети по пода, но беше свикнала просто защото нейната стая има много по-лош вид от това.
- Кеф! - провикна се тя и хвърли куфара си на земята. Затича се към някакъв воал, който се спускаше уж за да закрива „вратата“ ( разбирайте дупка ). Тази „врата“ всъщност водеше към една голяма всекидневна. Имаше една голяма маса, върху която бяха поставени 3 купи с плодове. А под тях – сини покривки. Пред нея имаше наредени десетки столчета – явно за десетки хора. Те също бяха от махагон. Картър задължително трябваше да седне на всяко едно от тях, за да разбере кое е най-удобно. Нали все пак си говорим за Мери. Тя е доста странна персона. „Ами къде ли е въпросния, с който трябваше да се запозная?“ - тя все още си задаваше този въпрос, който може би щеше да остане без отговор поне до утре. Е, точно за момента това не я притесняваше.
Джейн се просна на едно голямо кресло, в което буквално се разложи. Беше мекичко и удобничко. Поогледа се наляво и надясно и забеляза някакви рафтове, препълнени с книги. „Йес!“ .. Тя веднага скокна от все още незатопленото местенце и тръгна към книгите. Донякъде ѝ бяха страст. Грабна някаква дебела червена книга със златна нишка и започна да плъзга погледа си бързо по редовете. Разлистваше с интерес и така до стотната страница. Сложи си отбелязка и тръгна нанякъде...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nelly Lovett.

avatar

Галеони : 9223372036854775807
Живее в : Тръшкос Грейндж мн се тръшкаме там

Статистики
Интелигентност: 60
Опит: 60
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Съб Май 28, 2011 5:06 pm

Добреее!!! Сега дъ биг ЗО ще оцени!!
Без майтап -
наистина ми харесва! Напълно усетих чувствата на Мери-Джейн и почти си представих вътрешността на палатката. Харесва миии!

Вики: Радвам се Срам Звезда
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://grimuoldschool.bulgarianforum.net
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 10:15 am

Има липсващи запетайки, но иначе е добре. Описания и всичко, действие, идея. Интересно е, мисля. Обаче видях една думичка, която няма логика да излиза от устата на британско чадо, което не е ходило в България или Турция. "Кеф." е турска дума, навлязла и закоренила си в българския език затова не е добре да се използва във РПта със американски, британски или някакви герои, чиито държави не са били под турско робство или не са Турция. Иначе - да, хареса ми много. Ето, че можело, нали. Плезене

Мойто:

Цитат :
Не всичко е такова, каквото изглежда
Пост 1
Три години преди отиването на Каст в училището

Седеше си на турско синьото огромно канапе в средата на стаята, гледащ чашата студена вода със две нещастни кубчета лед и си бърникаше из дясното ухо. Нормална реакция на скука, ако питате мен, но за него не беше чак толкова нормално да кисне бесен часове наред на едно място и да чака русокосата си майка да се прибере, за да я накара да му обясни глупавата бележка под чашата прозрачна течност. А, ето къде всъщност гледал през цялото време ... Не самата изпотена стъкленица за вода, а разкривеният подаващ се текст, написан със почерка на русокосата Нина Итънууд. Не разбираше. Не всичко е такова, каквото изглежда? А какво е тогава ? Или какво не е ? Явно осемгодишният му, все още млад и зелен мозък не можеше да побере такава тежка и сложна за разбиране информация. Защо иначе примигваше на парцали, примлясваше и нямаше вкус ? И всичко това заради една жена! Било то и негова майка. “Не всичко е такова, каквото изглежда.” гласеше последният едро изписан ред от злочестият кафенеещ лист, който щеше да накъса, стига да му позволеше баща му. Иначе би го натъпкал, изгорил и заровил в двора, но сега не ставаше, нали Олиен не го бе видял. Или бе. Все същото. Само че не разбираше защо след толкова години; защо самият той се е появил, след като не е бил искан от родителите си и защо чак сега майка му решаваше да търси щастието далеч от семейството си.

Топчетата магически лед, ако съществуваше това нещо въобще, се бяха превърнали във безполезна вода, както вътре в стъкления цилиндър, така и отвън по стените му. Няколко бледи и уморени слънчеви лъчи падаха върху детското лице и върху едната-единствена сълза, потекла от лявото ъгълче на лявото око и стигнала до средата на бузата му. Те се пречупваха в солената капка, заблестяваха в различни цветове и едва-едва достигаха до трепетният си, подобен на човешки, край - тъмната сянка, идваща от масивният полилей със мънички реснички в турско синьо. Купата със овесена каша, отново толкова прозрачна колкото и съда за вода, седеше точно зад него, полу-изпразнена, полу-пълна. Гъстата леплива течност със не много изразен вкус изсъхваше на мястото си от около два часа. О, толкова ли бяха минали ? Значи баща му отново закъсняваше, а неговата съпруга наистина я нямаше в къщата, иначе би било доста по-весело и пълно когато нея я имаше в набора хора в “Небесната дъга”. Така се знаеше жилището от всички в магьосническа Америка - жилището на мустакатия аврор Олиен, наричан Мустакатия от приятели, познати и колеги за по-кратичко. Дъртият Итънууд не обичаше да му говорят на име, защото било прекалено непрофесионално от страна на другите, точно за това и използваха запомнящата му се фамилия.


Двадесет минути по-късно ...

Вратата се отвори със скърцане, а весело мъжко свиркане изпълни застоялият въздух. Днес нямаше кой да отвори кръглите прозорци на Дъгата и за това светлината цял следобед беше така приглушена. А момчето нямаше намерения да става от топленото си часове наред място на раздрънканият диван в мъничката дневна.

Тарап, тап, тап ...

О, беше преминал на любимата си щастлива мелодийка за тананикане. На Каст му се щеше моментално да натика пергамента в лицето на Мустакатият, но имаше време и може би (ама само може би) той не бе виновен за всичко. Иначе не би бил толкова щастлив, въпреки че не обръщаше особено внимание на сина и съпругата си заради своята, очевидно доста по-вярна вярна любовница - работата си. Тежките стъпки отекваха из мъничката къща. Ето - събуваше обувките си и се натикваше в домашните чехли, после отваряше вратата на мъничката кухня и викаше “Прибрах се.” както викаше обикновено, дори и да не виждаше никой в нея, а сега отиваше в хола да чете новият брой на “Пророчески вести”. Толкова ... толкова предсказуем за момчето. Зачуди се дали жената не бе изоставила мъжа заради това, но моментално игнорира самата идея, защото тя бе по-скучна и еднообразна от него и двамата си бяха лика прилика в това отношение. Единият - непоправим работохолик, а другият - постоянно дебнещ всяка прашинка, за да я изчисти, а после да излъска и полира безпощадно мястото, на което се беше появила горкичката.

- Касти ? Какво ти е ? - Попита уж загрижен за сина си, който посочи бележката върху издрасканата масичка за кафе със възможно най-голямото студенокръвие, на което бе способен. - Какво е това, Касти ? - Искаше обяснение, така ли ? А кой щеше да го даде на момчето и дали по някакво щастливо стечение на обстоятелствата щеше да го получи ? Не вярваше, защото познаваше баща си и отново щеше да започне да пелтечи изнервено, а после да смени въпроса в обратната посока.
- Ти кажи какво е, Олиен! - Изкрещя името му, все още сочещ предмета със малкият си детски пръст. Мъжът го грабна нещото като орел и със известна нотка яд от изговаряне на името му в очите. Прочете го за няколко секунди, които се проточиха като часове. После още веднъж плъзна сивият си, вече безизразен поглед по редовете. И още веднъж. Всъщност, още десетина пъти, но това няма значение. Ококори се и отвори уста, за да каже нещо само че се отказа бързо, явно усетил чувствата на момчето.

Съседа на къщата се показа на прозореца, за да огледа турско синята фасадя на дома на аврора. О, очакваше го доста голяма препирня. И доста шум, като се замисли човек.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 12:41 pm

Мерси за градивната критика, следващия път ще обърна повече внимание. А за Кеф-а наистина не се бях замисляла смях Радвам се, че поне един човек се намери да ми каже грешките ^^

А това твоето вчера го четох някъде из Хога и много ми хареса. Стила ти на писане много ми харесва. Искаше ми се и аз да мога така да пиша.. >.<
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 12:52 pm

Наистина ли има човек, който ми чете РПтата и то съвсем доброволно ? О.о Учудване и изненада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 2:50 pm

За нас тук едно дълго и красиво РП е рядкост, затова му гледаме като на злато.. както може би си убедила сама хДДД ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 3:57 pm

Ето мойто тъпо РП....

Флитуик минаваше през мрачния коридор. Усещаше, че нещо ще стане....имаше такова чувство. Изведнъж една сова кацнала на прозореца с вързано писмо завързано на крачето и. Иво го отворил и зачел следното:

Господин Флитуик,
безпокоим ви, за да съобщем важно нещо...Не знам как ще го приемете, но майка ви е в Азкабан. Днес бе заловена от Снарчери и открихме, че е мътнорода. Пръчката и е конфискувана и се опасявам, че няма да видите майка си отново.


След, като прочел писмото със сълзи той тръгнал да търси Мими. Сварил я да държи същото писмо да обляна в сълзи. Майките им били в затвора, а те твърдо били решили да ги спасят. Иво прегърнал братовчедка си и и прошепнал.
-Спокойно, ще ги извадим оттам! Идваш ли с мен?
-Естествено!-изплака Мими.

Хванали се за ръце и се магипортирали.

Озовали се на едно мрачно и студено място. Облекли си якетата и продължили по пътя си напред. Стигнали до края на брега. Пред тях се ширеело синьото море, а в делечината се виждал затвора Азкабан.
Акцио метли!-извикали заедно братовчедите.
Метлите дошли и те ги яхнали.
Летели над морето, но ставало все по-студено, тъй като доближавали дименторите. И на двамата им било много студено, но те се държали! Изведнъж силите на Мими не достигнали и тя паднала от метлата! Иво веднага насочил пръчка и извикал
Аресто Моментом!
След изречените думи Мими била спасена. Продължили да летят докато не стигнали затвора. Кацнали на незабележимо място, като призовали патроносите си.
Експекто Патронум!
Двата Патронуса изскочили от пръчките и продължили на пред с господарите си. Иво и Мими ходили и отблъсквали всеки диментор, който видят. Стигнали до килията на Майката на Иво.
Бомбарда!-извикал Иво и разбил решетките.
Майка му била оцелена със Сектумсемпра. Мими клекнала до нея и започнала да изрежда заклинанието
Велнора Селентур!/не му знам точно правописа/
Раните и се оправиха и започнала да ги прегръща и двамата. Стигнали до килията на майката на Мими.
-Бомбарда!-извикала Мими
Извадили майката на Мими от там и затичали към изхода. Там ги чакали няколко смъртожадни.
Флитуик застанал пред всички и извика
Импедимента!

Единия смъртожаден хвръкнал назад. Мими се осмелила и застанала пред Иво.
Серпентсортия! Опугно!
Змията тръгнала напред и тъкмо да нападне от някъде се чуло
Конфринго!

Змията паднала на земята и не станала. Човекът изрекъл това бил...Волдемор!
Мими и Иво стинснали пръчките си и ги насочили към него
Авада Кедавра!-извикал Волдемор
Експелиармус! -извикали братовчедите.
Получила се връзка и всичко наоколо започнало да е троши!

Държали, държали се двамата, но силите ги напускали! Иво се отблъснал назад и паднал.
Мими продължавала да се държи, а Иво през това време извикал силно насочил пръчката си към небето.
Перикулум!
Червената изкра излетяла и се пръснала по-силно от всякога! В Гримуолд видяли нещо.
Зу чрез Легилиматиката си разбрала къде сме и дошла заедно с Вики.
Четиримата застанали гръб зад гръб и извикали насочили пръчки към 4 смъртожадни, които тъкмо щели да ги убият с Проклятието за смърт!
Доволни, че опасността е "приключила"....Се обрънали да си ходят, но....ВОЛДЕМОР???
Къде ли бил той....Мими го била победила в тяхното сражение и той бил избягал, но...какво и било на Мими? Била легнала на земята цялата в кръв!!
Зу, като я видяла веднага бръкнала в джоба си и извадила "екстракт от росен". Поляла Мими по Раните и те бързо заздравяли...
В края на краищата какво се случило...Мими и Иво магипортирали майките си у дома..., а в Гримуолд...е...ядоха доста конско, но си заслужавало!!!


Последната промяна е направена от Иво Флитуик на Нед Май 29, 2011 4:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 4:24 pm

Ох леле с тея гифовеее Ядосан Целия форум ми забива.. хД
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 4:25 pm

Ъмммм, благодаря за коментара....
Ще ги премахна ей ся...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 4:28 pm

Иво, аз говоря по принцип, не ме разбирай погрешно! -.-
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 4:30 pm

Дебре деее!
Аз казвам.....КОМЕНТАРРРР!!
Върху РП-то....без това с Гифовете оставих най-яките..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nelly Lovett.

avatar

Галеони : 9223372036854775807
Живее в : Тръшкос Грейндж мн се тръшкаме там

Статистики
Интелигентност: 60
Опит: 60
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 5:32 pm

Каст...дам, никаква забележка, както винаги! Личи си, че имаш опит : ))
Иво...опитай се да добавяш маааалко така повече детайли, повече от чувствата на героите, повече описване на това което вижда, сещаш се нали? Използвай повече думи! Според мен ти се стремиш да е дълго, за това пропускаш по два-три реда хДД Обаче няма смисъл да е дълго...важното е да е изчерпателно и хубаво подредено, нали? Иначе всичко ти е ок : ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://grimuoldschool.bulgarianforum.net
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Нед Май 29, 2011 6:03 pm

Знам!! Особено частта от битката със смъртожадните надолу е най-зле понеже го писах на бързо!
Всъщност Смисъла на РП-то ми беше да покажа Гифчета...
Ето тук са много яки!
http://harry-potter-spells.tumblr.com/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nelly Lovett.

avatar

Галеони : 9223372036854775807
Живее в : Тръшкос Грейндж мн се тръшкаме там

Статистики
Интелигентност: 60
Опит: 60
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пон Май 30, 2011 4:18 pm

Иво, смисълът на РП-тата никога не бива да е само за гифовете! Те са просто ... просто за да могат четящите да си представят какво правиш. Обаче ако успееш да ги накараш да си представят същото с думи, не с гифчета ще ти сваля шапка! : ))
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://grimuoldschool.bulgarianforum.net
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пон Май 30, 2011 4:32 pm

Зоя Уинчестър написа:
Иво, смисълът на РП-тата никога не бива да е само за гифовете! Те са просто ... просто за да могат четящите да си представят какво правиш. Обаче ако успееш да ги накараш да си представят същото с думи, не с гифчета ще ти сваля шапка! : ))
Един човек винаги може да опише нещата така, че да няма нужда от гифове, скрити линкове или всевъзможни такива. Аз лично не мога да опиша нещо така, сякаш си го видял с очите си, но винаги мога да опитвам да го направя - това е което ме прави добър играч. Едно такова постче е перфектно със описанията си, не с гифовете.

Едит 1:

РП. Не съм го копвала графично оформено, за което съжалявам много.

Цитат :
Е, не очакваше това да стане още първия час в новата страна и определено му беше колкото любопитно и интересно, толкова и странно и ново. Знаеше, че българите и американците носят доста на алкохол (е, не всички, но обикновено се пие доста по тези географски ширини), но никога не беше виждал пиян като казак някой куидичен играч, който познаваше и с когото си бе пил уискито доста пъти. А още по-интересен му беше пияния гей и неговите реакции.
Чалгата го дразнеше дори след намалянето на звука от страна на мъжа зад бара, защото тези кълчещите се по екрана жени по никой начин не можеха да му вдигнат ... адреналина и да го накарат да иска да ... си поговори с тях на зеленясал английски. На български знаеше само изключително интелигентният израз "Давай боба да пърдим!", с който с лекота чупеше женските сърца на милиони парчета, а и самото изречение беше добра идея ако аврорите го хванат да галопира пиян с метлата си. Не че компанията, в която беше, ставаше за чупене на такива сърца, все пак единият харесваше мъже, но виж със бутилките и тяхното изпразване се справяше повече от добре.

Позачуди се леко какво ли правеше Накамура и си я представи не хубава и бяла във учебен час, а вече тотално изнервена, скърцаща със заби и ръгаща хората в ребрата със скъпоценната си метла. Потърка хълбока си и направи физиономия на нещо средно между изял резенче лимон и сдъвкал някакво хапче. Не че не я харесваше или имаше нещо против нея и странните и навици, даже би преспал със нея ако има реалната възможност да я усети наистина, а не просто да я сънува, но госпожица Аз-обожавам-да-съм-права леко дразнеше хората по някога. Е, Рей се зъбеше или я дразнеше от време на време, но само когато нямаше опасност да експлодира, помитайки половината Япония със себе си.

Свирна на бармана със пръсти, след което го чака полуправ, полуседнал около петнайсетина минути, изреждащ всички японски оръжия, с които да го убие за не повече от секунда. Когато той се появи обаче разярения японец реши да сподави гнева си и да го убие само с очи, защото иначе нямаше да си получи така желаните чашки мексиканска ракия със лимон отгоре. Дишаше тежко сякаш беше чакал петнайсет дни и нощи, а не просто няколко минутки.
- Три текили! И побързай, че пресъхнах.- Изрева и свъси руси вежди, сякаш бармана щеше да обслужва товарния влак, а не просто човек. Естествено, страх лозе пази, така че чашките се появиха пред него по бързата процедура и със разлято възможно най-голямо количество от алкохола. Почти пияния Браян и почти умрелият от пиянство Дориан посегнаха към шотовете ракийчица, но получиха котешки шамар по ръката за назидание да не докосват любовта на живота му. Явно им беше доста тъжно, че няма да се срещнат със любовницата му, но поне той си имаше три, така че ура за него, нали. Махна резенчето лимон на първата чашка, изсипа солидно количество сол върху мечата си длан, облиза я и наля лютата течност в гърлото, вече ужидащ са си го погали, наред със езика и душата със лимона. Гризна цитруса и пресуши другите две чаши по същият последователен начин, а после извади някаква сума златни монети, естествено без да ги преброи, и ги изсипа на бармана, който ги огледа леко невярващо.
- Ти, какво, да не би да искаш да ме черпиш ? - Свъси отново вежди, а момчето въздъхна, хулещо на ум вси светии наред. - Изнасям се, вие си се донапивайте без мен. Ще се видим по-късно предполагам. - Даде отчет, какъвто не бе давал и на майка си в детските си години и изхвърча пред вратата, после по коридора и след това през главния вход и фоайето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пон Май 30, 2011 4:49 pm

"Давай боба да пърдим!" Смях Тва ме уби. xDD
Както винаги ме изумяваш. Сякаш винаги имаш муза да пишеш, или по-скоро сякаш винаги можеш да измислиш за какво да пишеш. Или по-скоро винаги ти идват уникални неща на ума. Не знам. Просто адски ми харесват РП-тата ти ;д

Аз ще дам 3 РП-та, ама в спойлери, за да ви е по-лесно да четете. (въпреки, че силно вярвам, че ще ви мързи ;д)

Spoiler:
 

Spoiler:
 

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пон Май 30, 2011 6:17 pm

Ето едно мое подобрение...

Слъгхорн минаваше през една прекрасна гора. Беше се изгубил и не знаел къде е. Въпреки това бил доволен, че е навлязъл в такова прекрасно място. Дърветата току що били цъфнали, а тревата била по-зелена от всякога. На всякъде се чували песни на сладкопойни птички и на магическите създания, като хипогрифа и грифона. На небето се виждаха щъркелите връщащи се от юг и куп други прелетни птици. Небето освен с птици било опсипано с перести области. Били се образували такива интересни фигурки, че той не можел да им се нагледа. Усещаше как сърцето му тупти, тъй като не е бил на такова прелестно място. След, като се наситил на прекрасната горичка той продължил по една крива пътечка опсипана с цветя. Било много странно сякаш преминаваше от сезон в сезон...Дърветата били пълни с плодове и гнезда на птички, за разлика от първата част на гората. Откъснал си една ябълка и започна да я хрупка бавно, като на всяка хапка казвал - ммммм. Била толкова вкусна сякаш е откъснал от най-прекрасното дърво на света. Както си хапвал му се допило вода. Направило му впечатление, че от известно време чувал шумолене на вода. Тръгнал по звуците по-жаден от всякога. Станало отново онова чудо! Първо било пролет, след това есен, а сега...било лято! Дърветата зелени, а тревата...тревата, както винаги била все така зелена. Птичките вече се подготвяли да отлитат, качили се на едно клонче наредили се в редица. Толкова му било хубаво, че никога нямало да забрави за тази негова разходка! жаждата му се увеличила и той продължил по-пътя. Шумът от течаща вода се усилил, а наоколо ставало все по-студено. Идвала зимната част от гората. Слъгхорн си облякал едно яке...Когато станало най-студено той видял нещо в деличината...Било водопад! Затичал се до него и когато стигнал там какво да види! Всички сезони били в едно! Този водопад бил толкова чист на външен поглед, че когато Слъгхорн отпил станало още по-вкусно! водопадът бил вълшебен и бил толкова красив, по-красив от Райския водопад! Водите му се белеели и опръсквали Слъгхорн при разбиването им в скалите долу! Иво стоял с часове седнал на един камък гледащ прекрасния вълшебен, воден извор. Започнало да се стъмва и отчаян той си тръгнал, като маркирал пътя си с камъчета. Никога нямало да го забрави!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пон Май 30, 2011 7:08 pm

Писал си в 2 времена, доста е объркващо. ;д Иначе описанията са добри : )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jake White.

avatar

Галеони : 891
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност:
Опит:
Магическо развитие:

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 10:00 am

Знааааам!
Ама ме мързеше да го оправям!
АЗ всъщност сутринта го написах много добре..., но брат ми изключи компа...
И го написах на бързо...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nelly Lovett.

avatar

Галеони : 9223372036854775807
Живее в : Тръшкос Грейндж мн се тръшкаме там

Статистики
Интелигентност: 60
Опит: 60
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 3:35 pm

Мдам, Иво, тоя птъ си год окарал, смо времената ти куцат. „ Слъгхорн минаваше... “ и след малко „ Бил доволен “. Иии незнам защо ми се струва, че времето на ЛА ЛО ЛИ ( бил, ходил, рисувал ) не е подходящо за РП. От друга страна „ минаваше, ходеше, беше “ е все едно го разказва някой който е видял случващото се. А това на ЛА ЛО ЛИ е все едно някой го е видял, разказал е на друг и този друг го разказва на нас хД Надали схвана, но както и да е ;дд

Ааа, Касти за тебе не се и съмнявам, че можеш да опишеш всичко без да даваш гифове, на Иво ми го казвам ;д. Както винаги, никакви забележки към тебе : ))


Вики и ти супер си ги направила, само, че последното не го прочетох понеже ме домързя хД По-късно ще го видя ; )
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://grimuoldschool.bulgarianforum.net
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 4:48 pm

Знам, че последното РП на адашката не е пуснато тук, но все пак. AWESOME! You've got awesome skills, girl xD

"I wanna so much answers.
I wanna run away and don`t say “Goodbye”.
I wanna hear all the trye.
"

Linkin Park - Runaway, нали? < 333333333333333
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 5:24 pm

Вики Морган написа:
Знам, че последното РП на адашката не е пуснато тук, но все пак. AWESOME! You've got awesome skills, girl xD

"I wanna so much answers.
I wanna run away and don`t say “Goodbye”.
I wanna hear all the trye.
"

Linkin Park - Runaway, нали? < 333333333333333
Да, същата. Просто я обичам. Сърце
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Леда.
Зам. директор
avatar

Галеони : 1770
Живее в : Калифорния

Статистики
Интелигентност: 39
Опит: 45
Магическо развитие: 100

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 5:25 pm

Днеска на път за училище точно нея + What I've Done + Figure 09 слушах ;д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Вто Май 31, 2011 5:27 pm

Супер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Каст Итънууд

avatar

Галеони : 50
Живее в : In the sky

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 10
Магическо развитие: 8

ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   Пет Юни 03, 2011 4:41 pm

Идвам да оценя РПтата на Вики и мОмО, които определена са доста интересни, мдам. Боже, не знаех, че Момчил може описва всичко по такъв отвратителен начин. Уау, вече няма да погледна Лас Вегас със същите очи. Признавам ви вас двамата.

И за да не е флууд, четете ми последното РП, стига да ви се чете де.

Цитат :
Напускането ... То е част от живота. И тя ... тя е невъобразимо тежка както за напускащите, така и за напуснатите. Хората постоянно напускат работата си, съпрузите или дори родителите си, да не говорим за децата си. Не че те не усещаха болка и тъга по изминалите дни, които са били приказно щастливи със своята невероятност и смях, дори напротив обаче не всеки се замисля над това колко хора остява и колко промени ще станат със тях и мястото, което е свързано със толкова много спомени. Приятни или не, те са си просто спомени и се запазват в сърчицето на всеки като малко бобче от жизненият, а после и душевният път без да има значение дали са те блъснали във езерото или са те целували страстно на лунна светлина. Те са просто спомени.

Dead memories sind in my heart ... *

И тези спомени изхранват и лекуват ранената душа когато самата тя кърви като пронизана от вражеска или приятелска стрела. Те остават в сърцето завинаги, до старини ... или поне докато човека си загуби паметта без да го иска. Но и тогава бобчето остава забутано в някое прашасало ъгълче на човешката психика и все някой ден всичко се връща цяло или полуцяло, все едно, защото винаги има неща, които се затриват с времето. Човешкият мозък изтрива информацията, която не използва често, точно за това и не помним дали косата на някого, когото сме познавали и обичали, е била сивкаво-кафява или с цвят на разтопен натурален шоколад. И всички го знаят обаче обещават да се виждат, да си спомнят, да обичат от разтояние. Но все някога срещат други хора, с които натрупват куп нови спомени в сърцето и при следващото напускане обещават същото неизпълнимо нещо.

И всичкото изписано горе Аля го знаше и то доста добре, но също като всички обещаваше да се появява отвреме навреме на напуснатото място. Присъщо за хората, и тя щеше да забрави всички малки подробности като фамилии и цветове на очите, но никога нямаше да си го признае. Защо ли ? Защото на раздяла се казват само красиви неща и се припомнят само невероятни случки, а такива тук Сатто имаше много. Тя беше преспала с онзи, безименният, който беше направил ноща така прекрасна, а на сутринта беше изритан безмилостно от топлото легло. Също често си мислеше за Директора, по когото тайно точеше лиги отдавна. Но Напускаше! И искаше да изнесе реч за сбогуване на учениците.

Щом Волчек спря да бърбори за победители и да раздава награди, тя стана, избута я лекичко и със възможно най-голямата дискретност от микрофона, след което се изправи в цял ръст пред него и учениците. Ъгълчетата на устните и се извиха в самодоволна, но и малко тъжна усмивка, а огнено червената и коса заблестя със златист оттенък от факлите, наредени по стените. Тишината, която колежката и беше възщарила със страхопочитанието си и любопитството на децата се изпълни от нещо по-висше и чисто от страха - любов към преподавателката и нейният предмет, уважение и респект. Отново се усмихна, малко по-явно този път, и заговори със тих, кадифен и спокоен глас, който се лееше като из гърне със сладък златист мед.

- Деца ... Знам, че този момент ще е един от последните ни заедно, но ... Аз трябва да ви кажа нещо. Вие всички бяхте невероятни тази година, активни и дейни, умни и будни, за което ви благодаря сърдечно. - В думите се усещаше спокойствие, което беше подхранвано от харизматичната особа на сивооката учителка. - Аз искам да благодаря и на своите колеги от онази малка маса там, които ми помогнаха да блесна и да покажа колко мога всъщност. Благодаря, паднала на колене и на нашият страхотен Директор, който изключително много обичам и уважавам като такъв, а и като мой незаменим приятел. Той бе решил аз да заема мястото на ръководител на Ръководството и негов заместник, но за мен титлите пред името не са важни. Аз щях да съм добър заместник, предполагам де, но се отказах от всичко това, защото ... - Тук направи малка пауза за поредната непринудена, уплашена и малко виновна усмивка, а и за да придаде драматичност и интонация. Също и да събере малко смелост. - Аз съм влюбена в него. - Наведе глава полуотчаяно, полувиновно и въздъгна, а после преглътна шумно буцата, заседнала в гърлото и. - Съжалявам много, но напускам. - Отново поспря за миг, за да чуе всички “О”-та от учителски, директорски и ученически устни, а и защото бе трудно да продължи по същия слонски спокоен начин, по който беше започнала. Из залата летяха разни отчаяни възгласи и тъжни въздишки. Не го очакваше.- Аз страшно много ви обичам, деца, и страшно много се извинявам на върколаците, на които трябваше да давам пример със спокойствието си. Извинявам се на човеците и вещерите, защото аз трябваше да ги уча на заклинания и да им давам точки за расите. Обаче най-много се извинявам на вампирите, които трябваше да ръководя със тежка, но милостива ръка и които трябваше да поощрявам за донесените точки и натрупаните знания за живота. Вие до скоро бяхте под моята опека тук и определено щяхте да сте добре гледани и обгрижвани, но уви, всеки някой ден се измаря да крие истината и я казва колкото и неподходящ да е момента. Всеки някой ден трябва да напусне, за да се спаси от себе си. Аз ... извинявам се също и на преподавателите и ръководството, които ще зарежа заради себе си и своите чувства, което усещам като егоизъм от моя страна. И на последно, но не по важност място се обръщам към Роземберг, на който се извинявам най-искрено за любовта си към него и за всички напразни надежди. - Тук се обърна към него и наведе глава, а една малка капчица се стече по бузата и отиде в деколтето на жената. [/b]- Съжалявам, приятелю, адски много съжалявам ... Просто те обичам прекалено много, за да остана и да продължа да гледам своята реализирана мечта с теб, а да нямам правото да съм нещо повече от просто колега. [/b]- Още една сълза се изтърколи от окото и, но тя я избърса с опакото на ръката си. Така поразмаза черният молив и спиралата, които така старателно бе слагала часове наред по себе си, но сега това нямаше значение. Обърна се отново към микрофона, за да приключи със сълзливата си реч. Или не точно, защото се сети, че имаше да им казва още неща. - Желая на всички ви прекрасна младост и щастлив живот, нека никога сърцата ви не познаят болката. Живота е една безкрайна борба и нищо не трябва да ви спира в стремежа да побеждавате и осъществявате мечтите си точно както не спря нас да създадем това място. Нещата се променят и това е неизбежна част от света, само, моля ви, не го разбирайте както го разбрах аз. Нека нищо не помрачи вашият път. Нека няма сила, която да ви накара да спрете да вървите по него. Аз бях до тук, но вие бъдете щастливи. И обещайте да не ме забравяте, както и аз няма да го правя.- Още няколко бисерни капчици се отделиха от очите на Карина и тя подсмръкна едва-едва, след което слезе долу, при децата, за да прегърне всички тях без значение дали ги познава или не. Вампири, вещици, хора, върколаци ... И четерите раси искрено съжаляваха, че тя напускаше, но нямаха правото дори да я помолят да остане с тях, камо ли да искат нещо повече от нея, защото знаеха как се чувстваше сега.
А когато свърши, отиде и стисна ръката на всички свои колеги и им пожела спорна работа, извини се отново и се усмихна през дъжда от сълзи. След върволицата от хора, Кристофър хвана ръката на напускащата и я издърпа нежно и дискретно в едно ъгълче, със все още опулен от изненада поглед. Какво искаше да и каже, тя не знаеше, но го последва за пореден път в живота си. Точно както би направила още милион пъти ако трябваше. Защото го обичаше и нищо нямаше да промени това, още по-малко той самият. Дори да я нараняваше, дори да я убиваше, тя щеше да пордължава да го обича, защото той бе онази свързваща спойка между самата нея и живота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Оценете РП!   

Върнете се в началото Go down
 
Оценете РП!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Академия Гримуолд :: Фън, Фън, Фън. :: Кофата-
Идете на: