Надявам се да ви хареса
Глава 1
Мрак. Нощ. Тишина. Често срещана картинка в Канзас. Само един звук нарушаваше тишината. Ако действието се развиваше на място, където поне имаше един бар или клуб, този звук не би направил впечатление на никого. Но тук, в средата на нищото, в малко градче с наредени една до друга къщи и окосени полянки, нещата не стояха точно така...
Троп-троп-троп. Като по часовник звукът се чуваше в пространството. Във въздуха се появи малко облаче породено от цигарен дим. В далечината се виждаха няколко сенки. Кола и трима души. Ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че колата беше стар, почти колекционерски модел. Троп-троп-троп. При втори поглед, може да забележите и момичето стоящо върху капака и потропващо с токчето си. Звукът раздираше тишината, като с нож и пради тази причина, една от другите фигури смръщи вежди. Беше мъж на около 20-25 години. До него, друг мъж горе-долу на същата възраст пушеше и потропваше нервно върху капака на автомобила.
- Не мисля, че ще дойде. - гласът бе толкова неочакван, че птиците на съседното дърво отлетяха с грачене. Момичето погледна въпросително към двамата мъже и повдигна вежди.
- Не бъди толкова припряна. Ще дойде. Трябва да дойде. - бързо отвърна мъжа до нея.
- Мразя да повтаряш думите ми. - промърмори девойката, а той просто я надари с мрачен поглед.
Небето започна да се пълни с облаци, сякаш беше купичка, в която се налива крем. Луната още светеше на небосклона, но заради облаците хвърляше неприятна светлина, от която обстановката изглеждаше още по-неприветлива. В къщата, пред която колата бе спряла, се чу шум. В следващия момент една от стаите се освети от златиста светлина. Тримата се спогледаха, а после обратно погледнаха към къщата. За щастие след близо пет минути, които им се сториха часове, лампата изгасна и всичко отново потъна в мрак. Мъжът с цигарата, хвърли остатъка от нея на земята и я смачка с крак. После влезе в колата и седна на шофьорското място. Започна да върти волана, но не запали автомобила. След секунди спря "играта" си и се пресегна до задната седалка. Минута по-късно излезе от колата с два пакета и ги стовари с тъп звук върху капака. Девойката, стояща там, подскочи и го изгледа гневно.
- Хамбургери, кафе, кола и понички. - каза той и извади една картонена чаша и един хамбургер.
- Никога не взимаш картофки. - отвърна мъжът до него и извади една шоколадова поничка. Машинално я захапа и всичко потъна в неуместна тишина. И тримата бяха напрегнати, а по лицата им бе изписано подозрение. Все пак кой би искал да се срещне с когото и да било, в такава обстановка?! А може би точно това бе целта - никой да не ги чуе, нито види. По-скоро да не чуе писъците им и да не види смъртта им. След тази мрачна прогноза няма какво друго да се очаква, освен да са притеснени.
Изведнъж се чу звук на криле. Един бял гълъб прелетя покрай колата.
- НЕЕЕЕЕ! - писъкът бе толкова смразяващ, че почти трийсет птици отлетяха от съседните дървета. Нощта се изпълни с грачене, а този смразяващ вик остана, сякаш тежащ в пространството.