Бар „The Grind“

Тогава Уинчестър и Гарет тръгнаха към средата на двора. Времето не се беше променило, само дето се беше посмрачило малко. Тя го хвана за ръката и двамата се магипортираха директно в...

***

Директно в бар „The Grind“. Ню Йорк. Градът, който никога не спи. Естествено въздухът в бара беше напоен с миризма на цигари и алкохол, а светлината беше слаба и жълтеникава. Уинчестър се наведе на стълбите и огледа голямото помещение претъпкано с хора. Отстрани се виждаха хора, които играеха билярд, а барът с високите столчета беше готов да предложи каквато и напитка да поискаш.
– Тук ли? - Попита Гарет и огледа помещението.
–Нали тук се разбрахме...- Заяви решително червенокоската и прекрачи прага. Двамата седнаха на бара...

Е, убягват ми някои неща. Като например, че сме се били разбрали тук. Кой го каза и кога- не ме питайте. В барът беше задушено, но не чак толкова, че да ходиш с противогазова маска.
-Какво ще желаете ? - мъгълският барман.
-Ами за мен двойно уиски, моля . - я, да видим какво ще си избере дамата. Мляко или кафе си помислих, когато ...
-И за мен същото- някога правили ли сте физиономията, все едно току- що сте видели жаба да хвърчи с крила ? Е, не добро сравнение ама се сетихте. Точно така изгледах. - Какво ? И ние, момичетата, пием алкохол . - тоталното затапване.
След като ни донесоха напитката и си поръчахме, както и изпихме, по още едно предложих на Зоя да поиграем малко билярд.
Зелена или черна маса. Малки и големи топки. Една черна. Една бяла. кой ще победи ?
-Ммм, Гарет ?- отвърнах глава по посока звука - Ами може ли да ми припомниш как се играеше точно ?
-Ти не знаеш как се играе билярд ? - и се започна големият смях. Да, не беше учтиво, но не се стърпях.
-Хм, гадняр!- кресна колежката в лицето ми и си взе якето. Тъкмо да си тръгна, когато поех ръката й, завъртях я и казах :
-Добре, ще ти припомня - телата, устните ни бяха толкова близко..., тогава тя леко се отдръпна и взе щеката си. Замалко !

–Добрем...- Тя се запъти към масата за билярд и като се обърна рязко замахна с щеката си, като за малко не фрасна Гарет. Зоя се наведе над масата, а Гарет застана до нея и обви пръстите си около нейните...тя се обърна към него и се загледа в очите му. Очевидно след като разбраха, че се взират един в друг повече от половин минута Уинчестър пусна щеката..
– Какво, нима се научи вече?!- Крейд се засмя и побутна една зелена топка.
„ Нима се научи вече? Намек ли беше?“
Все пак продължиха играта...в пълно спокойствие. По едно време полу стъклената врата се отвори и звънчето иззвънтя. Уинчестър съсредоточена в играта вдигна зелените си очи и те попаднаха на високо, кльощаво момче с руса коса. Уинчестър се ококори и се скри зад Гарет.
– Какво подяволите правиш?- Попита я той и се обърна към нея а тя безмълвно посочи Малфой. -Е и?- Гарет все още не схващаше. Не беше в Гримуолд когато Зоя и той..така де...ходеха.
– Добре, това изобщо не беше по план!- Завайка се тя-Ние с него...бяхме нещо като двойка обаче забравих, че той идва тук почти всяка вечер.- Заяви накрая тя като се повдигаше на пръсти за да види над главата на Гарет, след като се беше скрила зад него. Щом тя му съобщи това, кой се оцъкли.
-Моля?
-Даа знам, знам, развалих всичко...- Продължи тя..

Пак ли проблеми. Е, казах, че за мен това момиче е специално и ако нещо стане ще я защитавам. Ако трябва дори до бой да се стига. За съжаление ще е мъгълски бой, а той не е много интересен.
-Уинчестър ? - изсъска русокоско . Нещо не ме кефеше това момче.
-Хей ! - момичето говореше леко притеснено. Дори и трепереше. Това е Гарет.- помахах с ръка и се направих на усмихнат. Не бях, естествено.
-Този сополанко ти е приятел ? - каквооо ?
-Наречи ме още веднъж така и ще трябва да ти духат носа, други хора ! - в главата ми една думичка постоянно напомняше за себе си - бой,бой,бой !
-Ела навън да те видим тогава ! - можел е да изговаря толкова много думи- впечатлен съм !
- Момчета, не мисля, че е добра идея . - още по- треперещ глас .
-Някой да говори с теб ?- този ме дразнеше вече много. Е, за едно нещо бяхме на едно мнение- тя не трябваше да се меси.
Въздухът навън бе препълнен с енергия.
-На три - едно, две ... - противникът ми ме нападна по- отрано и ме повали на земята. Опита се да ме удари в реброто, но аз отбих. Отблъснах го и отново двамата бяхме на крака. В продължение на две минути нямаше изявен победител, докато блонди не ме преспъна. Паднах лошо, затова леко се замаях.
-Сега ще те науча ! - колкото и размазано да виждах, забелязах, че изважда пръчката си. Точно преди да изрече някакво заклинание...
-Не! - Зоя го удари с дъска по главата- Гарет, добре ли си ?- изненадах се от решителността на момичето.
-Да, хайде да вървим . Скоро ще се опомни .

– Чакай...не може да го оставим на пътя! - Заяви накрая Уинчестър все още с дъската в ръка. -Стой така!- Каза тя и тръгна към Малфой.
„ Всичко е наред...ти не го уби, само леко го..зашемети..спокойно, всичко е наред...
Мислеше си тя като го хвана за краката и го извлече от пътя. Учудващо тежък, за размерите си се оказа тоя тюфлек. Както и да е, след като го остави до вратата на заведението, Зоя отвори и тръгна да влиза.
– А може да го оставим до вратата, така ли?- С насмешка подхвърли Гарет и влезе гледайки Драко.
– Поне знаем, че няма да го згази нещо, нали така..- Каза си Зоя по-скоро успокоявайки себе си, отколкото Крейд. Двамата седнаха на една маса до прозореца. Навън вече беше напълно тъмно, обаче явно се беше заоблачило понеже звездите не се виждаха много ясно. Уинчестър пак се загледа към небето, обаче след малко пак се върна на земята, тръсна глава и погледна Гарет. Двете стъклени чаши още седяха непокътнати на масата за това Уинчестър реши да отпие от уискито. След малко пак погледна към вратата.
– Просто забрави! Все ще се свести някога...- Каза ѝ накрая Гарет като видя притеснението си, което си беше доста очевидно...