Академия Гримуолд



 
ИндексPortalGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!

Share | 
 

 Преродените

Предишната тема Следващата тема Go down 

Харесва ли ви?
да
78%
 78% [ 7 ]
не
22%
 22% [ 2 ]
Общо гласове : 9
 

АвторСъобщение
Бенджамин Рофас

avatar

Галеони : 100
Живее в : Испания, Джорджия

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 9
Магическо развитие: 9

ПисанеЗаглавие: Преродените   Пон Юни 06, 2011 10:14 pm

ВЪВЕДЕНИЕТО


История за същества, за които може би не си и мислил, че съществуват. Свят извън реалноста. Магия, любов, раздяла, война. Само едно нещо може да спаси положението... Приятелството и любовта, бариерата на доброто, защитаващи я от злото.
Запазвам си авторското право
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бенджамин Рофас

avatar

Галеони : 100
Живее в : Испания, Джорджия

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 9
Магическо развитие: 9

ПисанеЗаглавие: Re: Преродените   Вто Юни 07, 2011 10:14 am

Глава 1


Моника седеше на ръба на леглото си и решеше косите си. Представяше си как заминава в колежа в Бруклин с приятелките си. Щом свърши с приготвянето за училище слезе в кухнята.
-Ана мама и татко излезнаха ли за срещата с представителите на МОН.
-Да госпожице и оставиха това. Казаха да ви го предам щом се събудите, но аз не ви чух, когато сте станали.
-Добре, няма значение! Ева и Стефан идваха ли?
-Не, все още.
-Добре щом дойдат, моля извикай ме. Аз ще съм на терасата отзад. - в този момент се чу клаксун на кола, а по звука може да се съди, че беше нов спортен модел - Тръгвам за училище, ако има нещо се обади.
-Добре госпожице, приятен ден!
Моника излезе и видя лъскавото ново возило на Стефан.
-Е, какво ще кажеш Мони?
-Супер е! Явно бащати ти е простил за инцидента с неговата кола.
-Мони стига де. На всеки може да се случи да одари колата в някой стълб или дърво.
-Стефчо, ти беше пиян и при това не беше нито стълб, нито дърво, беше плашилото в полето на 20 метра от шосето.
-Добре, стига си ми чела конско, че стана като майка ми. Между другото, хайде да се чупим от даскалото днес.
-Да, хайде Мони! И без това днес ще изпитват цял ден, а не искам поредната слаба оценка.
-Не, и не! Аз няма да бягам от даскалото за нищо на света.
-Добре тогава, качвай се да ходим на училище.
Моника се качи в колата и седна до Ева, а Стефан запали колата и потеглиха. След 10 минути Мони усети, че не вървят по пътя за училището, а по някъкав стар песъчлив път.
-Стефан на къде караш?
-Към Рая.
-Към Рая ли? За какво говориш? Веднага обръщай колата и да се връщаме, че вече закъсняхме за училище.
-Мони отпусни се и се наслади на пътуването до.....
-...РАЯ!-казаха едновременно Ема и Стефан.
-Добре де, но няма да се бавим много, защото в 3 трябва да съм си в къщи.
-Добре домошарке.-каза Ема като прегърна приятелката си и се облегна на рамото й.
Продължиха така още 10 минути, когато пътя свърши, а пред тях се разкри една много гъста и тъмна гора. Спряха колата и загасиха двигателят й. Стефан слезе и момичетата го последваха.
-И сега какво ще правим тук?
-Ще се разходим в гората, а може и да си направим пикник.
-И от къде храна и напитки?
-Всичко сме измислили Мони.
-Значи сте планирали отвличането още преди да чуете мнението ми?
-Че ние знаех ме, че няма да се съгласиш. Познаваме си стоката. - намеша се и Стефан в разговора.
В този момент около тях започна да се стели плътен черен дим и тримата съзряха в дима силует на човек.
-Кой е там? Какво става?-завика Мони, но никой не им отвърна, а сянката се приближаваше към тях.-Ъ, мисля, че трябва да бягаме.
Огледаха се, но колата не се виждаше никъде. Димът я бе обгърнал. Хванаха се за ръце и побягнаха към неизвестна за тях посока.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бенджамин Рофас

avatar

Галеони : 100
Живее в : Испания, Джорджия

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 9
Магическо развитие: 9

ПисанеЗаглавие: Re: Преродените   Пет Юни 10, 2011 4:26 pm

Глава 2

Тримата навлязоха в гората и колкото по-навътре влизаха толкова по-тъмно и страшно ставаше. Моника започна да се оглежда и да трепери.
-М, приятели. Не трябва ли да се връщаме вече. Много се отдалечихме от града.
-Мони, успокой се! И без това не знаем дали онзи е още там. Ами ако е тръгнал по нас.-каза Стефан,, като се приближи до Мони и я гушна-Всичко ще е наред.
В този момент зад тях се чуха стъпки и тримата едновремено погледнаха в посоката на звука. Видяха как мъглата се приближава към тях и сянката се движеше из мъглата като малко по-малко ги приближаваше. Изведнъж без да кажат нещо или да направят побягнаха, който на където види.
Мони тичаше ли тичаше и не се обръщаше докато не стигна до една пещера.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Таис Кателин

avatar

Галеони : 39
Живее в : Гримуолд

Статистики
Интелигентност: 7
Опит: 4
Магическо развитие: 10

ПисанеЗаглавие: Re: Преродените   Чет Юни 30, 2011 8:58 am

Страхотно е! Влюбен Сърце Да Давай във все същия дух Намигване
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бенджамин Рофас

avatar

Галеони : 100
Живее в : Испания, Джорджия

Статистики
Интелигентност: 9
Опит: 9
Магическо развитие: 9

ПисанеЗаглавие: Re: Преродените   Вто Юли 19, 2011 6:04 pm

В пещерата беше влажно и много тъмно. Под краката и се чуваше леко пукане, сякаш стъпваше върху кости. Извади телефона си, за да се обади на останалите, но в пещерата нямаше обхват. Прибра го и продължи да навлиза в пещерата, като опипваше стените, за да не падне. Колкото по навътре влизаше ставаше по-студено, а тя беше облечена съвсем леко,с ризка с къс ръкав и къси панталонки.
Когато стигна края на пещерата съзря светлина, която я заслепяваше, но щом очите и свикнаха със силната светлина пред нея се откри красива гледка. Навсякъде беше пълно с растителност, животни и насекоми. Огледа се и видя, че се намира на ръба на скала приличаща на огромна тераса. Тръгна да слиза, но пътя беше толкова стръмен и неравен, че Мони се подхлъзна и падна в пропъста отдолу.

След 3 дена

-Няма ли да се събужда вече. Вярно, че падна от планината, но ние я излекувахме и...
-Замълчи Кала, тя се пробужда.
-Добре майко!
Мони се надигна от постелите, все още не осъзнаваща какво става и къде се намира.
-Добро утро, принцесо!
Моника се стресна и бързо скочи готова за атака.
-Не се бой, ние няма да ти направим нищо лошо.
-Кои сте вие и къде се намирам?
-Ти падна от скалата и ние те спасихме. Сега щяха зверовете да закусват с останките ти, ако не бяхме ние.
-Благодаря ви, но къде се намирам?!
-Ти си в горите на кралство Нерниания, а ние сме народа на Нерниания, наричаме се нернианци.
*Нернианците на външен вид приличаха на обикновенни хора, но имат много скрити способности, които използват в битка. Те са преродени същества.
-Аха, ами добре. Ще е проблем ли ако искам да си тръгна?
-Ами все още не си се възтановила от промяната.
-Промяна?
-Ти вече си една от нас. Ти си преродена Моника Бенсън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Преродените   

Върнете се в началото Go down
 
Преродените
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Академия Гримуолд :: Фън, Фън, Фън. :: Литература-
Идете на: