Герои на екипа.

Leda Muir.

Леда Локхарт; 20.
Преподавател по: Трансфигурация. Също така е заместник директор на Гримуолд.

Външен вид

Косата ѝ беше червена и мека като малък сладък пухкавелко. Всеки адмирираше тази нейна визия, която така или иначе сменяше толкова често. Дори тя самата веднъж се беше изразила със следното изречение; 'Както сами знаете, аз сменям цвета на косата си по-често от бельото ми!' Е, разбира се това не беше цялата истина, но беше права донякъде. Имаше бретон, който се спускаше над очите ѝ и беше 'чалнат' леко надясно. Лично тя харесваше косата си много, също така получаваше доста комплименти за нея. Краката ѝ бяха дълги и прекрасно оформени, също като тялото и бюста ѝ. Той не беше нито много голям, нито много малък – тя така си го харесваше и се радваше, че ѝ беше такъв. Лицето ѝ хич не беше топчесто или пък много продълговато, но беше заело перфектната форма, която наистина ѝ отиваше. Всички ѝ повтаряха колко е сладка, а в същото време имаше страшно секси изкусително тяло. На устните ѝ бе окачен лабрет. Имаше и още една обеца – на езика си. Много обичаше да си слага разноцветни топчета със сладки шарки и картинки. Дори имаше една обеца с топченца на Пикачу. Очите и.. те бяха прекрасен кафяв цвят. Винаги можеше да се изгубиш в тях. Красивите дълги мигли над тях също допринасяха за визуалния ефект и той винаги се оказваше страшно приятен. Тя обичаше да носи всякакви разноцветни гривни и герданчета, които я правеха да изглежда доста по-свежо. Дрехите ѝ също не бяха еднакви – нямаше нито преобладаващи цветове, нито нищо, тя беше просто... хм, с една дума - различна.

Много весела и странна. На пръв поглед беше невинна, но тя се разкриваше изцяло само на хората, на които искаше да се разкрие, за които си струваше. Трудно можеше да проникнеш в нея. Ако някой я наранеше тя се опитваше да скрие болката по всеки възможен начин. Нямаше много приятели - през повечето време се мотаеше сама. Обичаше тъмните и потайни места, също така и загадките. Беше голям инат и винаги имаше мнение.. И държеше да го изрази! Мразеше хората, които меняха мнението си всеки ден и мразеше хората, които се опитваха да менят нейното собствено. Трудно се влюбваше, но ако се влюбеше, не се отказваше лесно. Не можеше да я нараниш лесно, но направеше ли го.. жестоки последствия. Много беше отмъстителна! Обичаше да действа импулсивно и да експериментира, не можеше да се каже дали беше смела или страхлива - просто защото зависеше от настроението ѝ.
Дори и да нямаше много приятели - тези, които има бяха истински и те знаеха, че винаги можеха да ѝ имат доверие и да ѝ поверят тайните си. Винаги щеше да ги претпази от беда. Тя пазеше тайни дори на хора, които не ѝ бяха чак толкова големи приятели.. Не се обиждаше лесно от хорските думи, но ако някой успееше да проникне дълбоко в сърцето ѝ, тогава значеше, че наистина я беше наранил. Тя беше много весел и забавен човек и още щом някой я опознаеше разбираше, че е интересно да си край нея. Не мразеше никой, но ако случайно се случеше – тя наистина умееше да му провали живота. В нея бълбукаше дух, какъвто никога досега не бяхте виждали. Не можеше да се каже дали беше хиперактивна или просто обичаше да се държи така. Оставям да разберете това на вас.

Първи февруари.
Датата на създаването на тази напаст, която изобщо не беше добре дошла в дома си, което ѝ даваше правото само да спи там. Тя внасяше прекалено раздор и се караше с техните too much, точно затова се беше изнесла и бе отишла в Гримуолд. Та. Малко сладко, прекрасно бих казала бебче – жизнерадостно – със кестенява косица и прекрасни кафяви очи, които те гледаха толкова миличко, че просто не ти оставяха друг шанс освен да се разтопиш. Щастливата майка се казваше Алиша. Бащата? Джон. В този момент те бяха най-щастливото семейство на света, и да, сериозно.
- Идва ли, ма? - попита нетърпеливо Джон, докато слушаше жена си, която отчаяно напъваше и точно в този момент подкрепата му ѝ беше най-нужна, но явно той не смяташе така.
- ИДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - викна тя с мъка и продължи да пъшка.
„Вдишай, издишай!“ - повтаряше лекаря, а тя го гледаше измъчено и крещеше като луда. Знаете, като по филмите!
И общо взето това беше малък откъз от момента, в който Локхарт се бе появила на бял свят и бе дарила щастие на цялата си рода.
Това е съвсе-е-ем малка част от дългата история на Леда. Останалото не е чак толкова задължително за разказване, можем да кажем, че е наистина доволна от положението си, както и от това къде се намира. За нея Гримуолд и това да бъде магьосница са сбъднати мечти и не смята никога да променя това.

Допълнителна информация:
– Любим цвят - черно, но за сметка на това се облича много... colourful xD
– Цялото име на майка й е Лин-лин Уузаки Локхарт, но никой освен тя и баща й не го знаят.. ;д
– Никога не се е влюбвала
– Обича палачинки
– Би направила всичко за приятелите си!