.. Кабинет по пророкуване ..

Класната стая по Пророкуване. Термин, предъвкван много от всички ученици, които много мразеха да се качват в кулите, та камо ли за да учат там. Но всъщност имаше някои симпатизанти, които често идваха преди началото на часа, очаквайки се нетърпение той да започне и оглеждайки се заинтересовано в стаята.

.. Кабинет по пророкуване .. Rgh1302599215s

.. Кабинет по пророкуване .. Rgh1302599215s

Всъщност помещението спокойно можеше да побере стотина човека, играещи хокей и то с всичките му униформи и принадлежности. Бе обширно, кръгло, разделено на етажи, като на всеки от тях стояха по няколко маси, винаги претрупани с различни неща - от чай до карти Таро и от листа до кристални кълба. Това се дължеше на най-различните методи за гадаене, но нека обсъждаме разнообразието на пророкуването друг път. Сега да се върнем на кабинета - изпълнен с червено възглавници, червени пердета, червени кресла, червени покривки и червени килими той достойно можеше да се нареди на първо място от всички класни стаи в Гримуолд по дразнимост. Е, за Донован не бе така, но имаше някои ученици, които толкова се изнервяха, че не можеха да гадаят. Но какво да правим - вкус другар няма!

I урок
Гадаене по чаени листа

В кабинета по Пророкуване се усещаше приятната и опияняваща миризма на зелен чай, по чийто листенца първокурсниците скоро щяха да гадаят. Наоколо бе пусто - единственият човек населяващ кабинета в момента бе Донован, който стриваше и подбираше най-хубавите чаени листенца, подходящи за предсказания. Всъщност освен него тук имаше и два чифта пердета, заобикалящи прозореца, множество махагонови столове, обсипани с червени, бродирани карета, няколко масивни маси, около които се бяха подредили гореспоменатите столчета и една голяма секция в която професора държеше всички нужно за предмета му. А не чакайте малко! Вече имаше и една тайфа първокурсници, които бавно се настаняваха по местата си. Прекрасно, първите 'зайци' бяха тук и урока след малко щеше да започне. Децата шумяха, вдигаха глъчка, смееха се и си говореха, докато Донован слагаше по една чаша чай и няколко чаени листенца пред всяко от децата.

След минути всички се бяха събрали в обширната стая и преподавателят бе длъжен да помоли за тишина преди да започне да преподава.
- Тишина, моля! - провикна се той
Наоколо настъпи гробна и мъртвешка тишина, очаквана с нетърпение от младия мъж, който бе готов да започне урока.
- Името ми е проф. Донован и ще ви преподавам Пророкуване тази година. Така, отделихме предостатъчно време в разговори, сега нека продължим с урока - Августус погледна с кривата си усмивка към децата - Днешното ви задание е гадаенето по чаени листа. Отворете учебниците на страница номер 7, където можете да прочетете всичко нужно за урока.
Повечето деца отгърнаха учебника, в който пишеше:

Гадаенето с чаши се е зародило в Китай, родината на порцелана и на чая. Именно с помощта на чаени листа китайците са гадаели за очакващите ги събития. В древен Рим за гадаене вместо чай и чаени листа използвали виното и неговата утайка.
От методите на гадаене чрез чаша или съд вероятно най-късно възниква гледането на кафе, но то придобива най-голяма популярност, тъй като напитката е широко използвана от млади и стари. При всички гореизброени методи целта на гаданието е да се изтълкуват определени символи, получили се в гадателния съд. Значенията на самите символи могат да бъдат различни и да зависят от опита и интуицията на гадателите.
За да узнаете какво ви очаква в бъдеще, трябва да сварите чай, който може да си набере от оранжерията на Хогуортс. Не бива да слагате захар. Когато чаят кипне сипете го с листенцата в чашата и разтълкувайте знаците на съдбата.
Важното при гледането е на чай е да охарактеризирате плуващите листа в самата чаша:
- не плуват ли свободно чаени листа във вашата чаша, то не бива да се надявате на никаква промяна скоро време
- плуват ли две листа едното наляво, другото на дясно, то това е адмирация, че ви очакват уникални успехи във всяка една сфера
- две листенца и допълнително такова в дясно е с уникално отрицателно предвещание
- две листенца едно до друго предвещават, че идва края на лошия период в които се намирате
- всички листенца ако плуват, но около дъното и само две – три се опитват да се прокраднат то ляво, то това е положителна адмирация за щастливо бъдеще
- всички листенца ако са отгоре – на повърхността, то определено не трябва да се надявате на нищо положително в интимен план в следващите три дни
- едно листенце ако е на повърхността, останалите ако са немирни на дъното, то ще имате късмет и ще ви върви във всички насоки

След пет минути четене, децата вече бяха вдигнали глави и гледаха с интерес (повечето) професора.
- E, задачата ви е да гадаете. Имате всичко в учебника, чая е загрят.. Давайте!

Цитат :: Задачи за домашно - изберете си едно от двете:
1. Пишете РП как сте прекарали часа, гадаейки по чаени листа. РП-то искам да е минимум 15 реда с нормален шрифт.
2. Изследвате пророкуването на чаени листа и пишете кратко съчинение върху него.
П.П. Знам, че урока е пуснат малко по-рано, за това пишете от утре (понеделник), не днес.
П.П.2. ДОМАШНОТО се пише в ТАЗИ тема!!! Оценките си ще можете да видите в дневника; оплаквания/похвали в КАБИНЕТА!

Туко що идвах от Оранжерията и носех чаени листа...Сложих в котлето вода...след което сложих котлето на котлончето...след 5 мин...водата кипна...аз поставих чаените листа на дъното на една чаена чаша...сипах врялата вода...без да слагам захар или нещо друго...изчахак 2 мин. след което погледнаг в чашата и започнах да разчитем!!!

Те не плуваха но бяха обърнати едно на дясно другото на ляво...което означава, че ще имам успехи във всяка свера но няма да е скоро

*След като влязох в стаята м лъхна мнго приятна миризма на зелен чай.Видях ка учителят ни погледна с такава топлина в погледа си..После ни помоли за тишина..въпреки,че бях доста сурово момиче обичах най-много хармонията..След това си взех едно малко чаено листенце.Поогледах го добре и тъкмо реших да започна с гадаенето..и един втотокурсник..ме бутна и аз без да искам скъсах малкото листенце..той се извини разбира се.Аз се усмихнах и си взех ново..Едно нещо мнго ме учуди..видсях на малкото листенце нещо като пеперуда...беше странно..помислих си нещо не довиждамм и погеднах пак..но ето,че там се бе наместина нещо като графирана,малка пеперудка..Започнах да гадая..*
-Хмм..това може да узначава..мм..свобода..да..!!..Точно!!Това е!!Свобода!!!За Гримуолд !!-усъзнах,че съм викнала малко,доста по-силно от колкото трябва..Всички се позасмяха...Но Професора ги укроти...
-Такамм.. * взех си оше едно и пак започчнах да гадая * ... *На него имаше едно доста зле уформено нещо,наподобяващо на нещо като зелена светлина...*
- Какво пък е това...?!?---шепнех аз..---Ами то прилича на огън....ммдамм..ЗЕлен огън,което прдполагам узначава..хмм...ще Стамбърфорт ще успява във всичко!!Да!!Явно ставам доста добра!!

*Влезе в кабинета преметнала чантата си*Извинете,че закъснях и пропуснах,часовете,но не си бях научила за утре и компютъра ми бе забранен.
*Тити седна на един чин и забързано извади чаени листенца.Сложи в котленцето вода,и го сложих на котлона.След което изчака малко.Водата започна да кипи*
А сега листенцата!*Постави листата на дъното на една чашка.Обърна котлето и изсипа вече кипналата вода*
Сега няма да правя нищо.*въздъхна си тежко Тити Рокуудс*
*Тити започна уш да разчита какво има на чашката.Разбира се в тези неща не я биваше,но пък заложи на начинаещия късмет.Наддигна глава младата тъмнокоска и погледна към листенцата*
Няколко гълъба,слънце,трева.А това трябва да е някакъв човек?Да,с Гримуолд ще има още прекрасни моменти!*подскокна Рокуудс*

Ъмм ще напиша РП все едно съм в кабинета, защото изпуснах часа. Извинявам се!

Вики седеше на един от задните чинове. На бюрото й бяха извадени чаени листенца, които беше взела от часа по Билкология. Тя сложи чай в едно малко съдче и изчака да стане готов. Той кипна и тя внимателно го пресипа в една чаша. Сложи и листенцата и започна да наблюдава как се подреждат. След малко почти всички листенца бяха на дъното и бяха като бушуващи хормони. С изключение на едно - то беше на повърхността и беше спокойно като хипи. ( Смях

кви сравнения използвам )
- Това значи.. - "Нищо не значи ... Прилича ми на прилеп бе да му се.. !" ...
Тя си мислеше и се взираше в разположението на листенцата. "Няма да се надявам на положително.. ъмм... ? "
Изведнъж нещо в мозъка й проблясна. "Ами да! Разбира се!"
- Професоре! Готова съм! - тя вдигаше и двете си ръце като луда. - Имам имам имам резултат! Ще съм щастлива и ще имам много късмет!
Професора погледна чашата й и се запъти към бюрото му, където беше дневника. Той щеше да напише рецензията си относно пророкуването на Вики.

С изключително приповдигнато настроение (дължащо се на факта, че Селест не бе направила нищо, което да е застрашило здравето й в близките няколко часа), чернококата влезе в кабинета. Първото нещо, което усети, бе как миризмата на чай се разнася навсякъде около нея, карайки я да сбърчи недоволно малкото си чипо носле. Само как се отвращаваше от този аромат - караше я да се чувства като в болница или пропаднала закусвалня, където дори чаят бе изключително съмнително вещество с недоказани билкови съставки. Чернокоската отправи злобен поглед към брат си, който сега трябваше да нарича г-н Донован, понеже мъжът бе изключително добре запознат с предпочитанията на сестра си - които определено не включваха "миризливата" напитка.
Стараейки се да стои на почтително разстояние, което с нищо да не издава роднинската връзка между двама им, Сел седна на един от последните чинове, като че ли можеше по някакъв начин да се скрие зад слабото момиченце, което стоеше пред нея. Е, поне не бе като да не беше опитала, така че... Когато Августус постави чашите с чай пред тях, чернокоската го дари с половинчата усмивка и постави ръката си над парата, усещайки как приятно гъделичка вътрешната страна на ръката й. За кратко плъзна поглед към брат си, който продължаваше да разнася нужните пособия и на останалите ученици, а в главата на чернокоската се зароди забавната картинка - Августус като сервитьор, надянал мръсно бяла престилка, на която естествено можеха да се забележат най-различни видове петна, разхождащ се около масите, предлагайки топъл чай. Картината накара Селест да избухне в тихо хихикане, което Донован успя да предотврати само с поглед. Разбира се, това не успя да разсее разиграващата се, в главата на първокурсничката, сцена. Е, Сел много добре осъзнаваше, че брат й е прекрасен учител и не би изоставил професията си, за да сервира чай. Или поне го предполагаше.
Русокоската си пое дълбоко въздух, колкото да не позволи на парите от чая да се впият в ноздрите й и впери поглед в зелените лицтенца, които стояха на работното й място. И какво сега, това ли бе странната представа на Августус за закуска с чая?! Чай с листа? Някои предлагаха курабийки, но не... Чак, когато учителят каза да отворят на страница 7 в учебника, Селест разбра за какво им бе зелената "трева". Да, да... Всъщност, беше доста близко до мозъка да се сети за какво става въпрос още в момента, в който влезе в кабинета по Пророкуване, но.. Уви!
Тънките, детски пръсти на Селест ловко уловиха четири - пет малки листенца и чернокоската спокойно ги пусна в чашата - едно по едно, без дори да осъзнава какво прави. Опитваше да слуша инструкциите на брат си, но мислите й напълно се замъгляваха от аромата на чай. Ако това можеше да се нарече аромат, де. Сел стоя известно време, впила красивите си, кристално сини очи в чашата си, чудейки се какво следва. Да, не осъзнаваше, че има учебник, който може да й помогне, точно за това девойката инстинктивно стрелна ръка и се усмихна чаровно. Още преди Августус да е попитал какво има, от плътните, алени устни на чернокоската се изтръгна:
- Бате, сега нали не трябва да го пия? - в момента, в който зададе въпросът си, Селест изпита желание да се удари през устата. Браво на нея! А уж щеше да се опита да запази в тайна произходът си. - Тоест, господин Донован, нали не трябва да го пия?
- Не, Селест... - отговори брат й, който въпреки всичко не успя да сдържи усмивката си. Като че ли бе подготвен за подобна издънка от страна на чернокоската. - Погледни какво пише в учебника и след като се справиш със задачата ме повикай при себе си. - обясни учителят, а Сел кимна, колкото да покаже, че е разбрала. А дали бе така - е, това бе съвсем различен въпрос.
Чернокосото девойче впи поглед в пожълтелите страници, опитвайки се да разбере написаното вътре. Ако правилно бе успяла да долови съдържанието, то листата в чашата й показваха, че нищо ново не я очаква. Нито едно от листенцата не бе помръднало и със сантиметър, а какво оставаше за свободно плуване. Може би ако бе използвала супник, вместо порцеланова чаша, резултатите щяха да са по-различни. Дали Августус имаше супник на разположение?
- Господине, намира ли ви се супник, защото моите листенца... хич не искат да се мърдат! - заяви типично по детски къдрокоската, а в погледа й се четеше разочарование. Толкова й се искаше да може да предскаже нещо по-приятно за себе си. Може би далечно пътешествие или нещо подобно. Но, не. Естествено, че в нейния живот не се случваше нищо интересно, нищо ново. Все едно бе на десет! Ужас... Кога Съдбата щеше да разбере, че след като е на единадесет години и Сел има право на личен живот?

Урок II
Тап-тарап-тап-тап..
Пръстите му трополяха по катедрата нетърпеливо, очаквайки да удостоят първокурсниците със своето тропане. Мъжът бе унил и в случая просто искаше да си предаде урока и да се отдаде на заслужена почивка, тъй като мозъка му се бе напрягал цяла болезнена седмица не само със своите проблеми, ами и с тези на Гримуолд.
Тарап-тап-тарарап-тапп..
Първата група първокурсници преиждаха в класната му стая, сдържайки смеха си, бликащ от мъничките им сърчица, заради нервността на преподавателя. Всъщност имаше малко такива, но всичко се забелязваше и ако малките зверчета си мислеха, че Донован не е разбрал мнооого се лъжеха.
Тарарап-тарарап-тап-тап..
Няколко минути от часа бяха минали и мъжът бе длъжен да започне с урока, който между другото като по чудо бе лек и ненатоварващ. Може би дори забавен – щеше да им преподаде магия! И то не каква да е, ами такава която щеше наистина да е от полза на бъдещите ‘пророци’. На Августус му бе ясно, че учениците с истинска дарба в този клас се брояха на пръсти и трябваше да научи другите на някои (цигански) помощни трикове.
- Здравейте ученици, петък е, за това урока ви ще е лек и спокоен. Искам само да не се радвате много, когато ви кажа, чее..
- Ще губим? – запита един малък нахалник, който явно искаше да напусне стаята
- Ще губим.. честта да ти изтикаме мозъка от главата, да.. – ухили се злобно мъжа, при което половината от класа се захили ехидно – Сега тихо.. Ще ви преподавам магия.
Класът избухна в радостни възгласи, но след минутка-две всичко се уталожи и спокойната атмосфера бе възвърната напълно. Донован се покашля, съчетавайки с нещо като “хлъц” кашлянето и заговори зайците:
- Тъй като днешния урок е предвиден да е практически и да има упражнителни елементи – той ги погледна накриво – ще ви преподам магията и посредством нея ще ви карам да гадаете над моята чаша. – мъжът я посочи и продължи – Магията се нарича “Мендасиум”, за да я призовем трябва да кажем ясно и с пълна концентрация “Мендасио!”, а ефектът ще ви покажа сега. – измагьоса една чаена чашка, пълна с чай и добави няколко чаени листенца от собствените си запаси, от което децата казаха звучно “Ехааа!” – Елате, елате около мен и погледнете хубаво чая ми! – децата станаха и го наобиколиха.
- Ще имате хубави моменти в бъдещето, професоре! – каза един малчуганин, но бързо млъкна гледайки чая заинтригувано.
- Точно така! Забележете какво ще се случи след магията Мендасиум – извади пръчката си – Мендасио! – рече, въртейки пръчката рязко, при което от нея излезе тънка струя, сля се с околността и чаените листенца се размърдаха.
- Но сега, сега показва, че през скорошните няколко години ще имате лош късмет! - каза друго дете
Донован я погледна, разшири кръгозора си около всички и започна да обяснява:
- Както може би сте се досетили, тази магия е нещо като трик, който може да излъже чаените листенца и да ги накара да покажат каквото вие искате. Ако виждате, че човека на който гадаете му е тъжно, можете спокойно да използвате магията. Последствията обаче са си за вас, така че много добре премисляйте преди да я правите. В остатъка от часа искам да упражнявате магията, аз ще минавам покрай вас и ще ви казвам как се справяте. Е, давайте! Искам най-доброто!

Цитат :: Задача за часа:
Пишете РП, в което упражнявате магията. Другото няма да се зачита и ще се брои като неизвинено отсъствие!
Пожелателното ви домашно за точки е в съответната тема.
П.П. Тъй като закъснях срока ви за изпълнение на нещата е до 24 часá.

Има ли някой, за да знам дали да пускам уроче?

-Аз съм тук!*чернокоската се беше облегнала на един шкаф в един тъмен ъгъл*

Извинявам се, че нямахте час, но по времето му правех дизайна, за това пишете сега по стария урок, когато свършите с другите предмети. Съжалявам за създаденото неудобство.

*Милдрет влезе в часа и седна на първия чин и започна да чака другите ученици.

*Гандалф влезе и седна до Милдрет

*седна на първия ред близо до прозореца и зачака професор Донован*

*Мишел влезе в стаята,седна на един от чиновете и зачака часът да започне*

*Гандалф се изтегна и попита дали някой знае каде е г-жата

-Гандалф тук не е госпожа, а господин и не ги наричаме госпожа и господин, а професор и професорка! Внимавай!

Влезе забързано, като покрай вратата мантията му издаде звук сякаш вятър шумолеше между листа. Донован погледна учениците и без много официалности каза ясно и точно:
-Отваряте учебника на следващия урок. Прочитате урока и започвате да гадаете. Ако някой малоумник не е разбрал кой ни е урока - "Гадание по форми, образували се в пясъка". - той ги погледна накриво - Съдовете са пред вас - ГАДАЙТЕ!

-Е, деца днес няма да вземаме нов урок. Напротив- правим практика на всички уроци досега.
Исках всеки един от домовете да си избере между два варианта, но мисля, че ще стане скандал, затова...- той замхна с пръчката си и на дъската се появи следното:
Триксиус- гадаене по чаени листа
Стамбърфорд-гадаене по образувани в пясъка фигури
Сектусемпрус- гадаене по чаени листа.

П.П. : Срок за това всичкото е до... 21:30 . Така че, ако някой е нямал шанса да пише през часа, после да може. Когато свърши часа по програма се изнасяте, да, но ако някой не е писал, а иска- да пише в тази тема.
ЩЕ РАЗБЕРА АКО НЯКОЙ Е ПРЕПИСВАЛ !

*Торрес влезе със забързана стъпка и широка усмивка на лицето*
Я, имаме нов преподавател. Виж ти...
*Тя се огледа смутено и си промърмори под носа*
Май в цялото ми великолепие на ръководител на Стамбърфорд няма да мога да участвам в изпита...
*Тя се усмихна смутено и без да каже и думичка се измъкна към Главната зала*

*Мими мина покрай вратата на кабинета и реши да влезе..отвори смело вратата*
Тук...
*усмихна се и кимна*
-Станфорд..ти си оооот!!?-зачуди се проф.Крейд
-ТРИКСИУС!!-каза Мими
-Ол да..твоята задача е да гадаеш по чаени листи!!-рече Гарет,като постави пред Мими чаените листа
-Д-добре...-каза неуверено Мими
*Мими взе котлето си и сипа вода в него..после сложи котлето на котлона и след 5 минути водата кипна..постави чаените листа на дъното на една чаена чаша и сипа врялата вода..тъкмо взе захарта и изписка*
НЕ..НЕ ТРЯБВА ЗАХАР!!
*остави захарта и изчака 2-3 минутки..след това погледна чашата и заговори*
Има само едно листенце,което е на повърхността..а останалите са на дъното,но са..как да го кажа..хмм..НЕМИРНИ!!Това означавашее...
*зачуди се и изведнъж изписка*
Ще имам късмет!!Йеееййй!!
*засмя се и погледна Гарет*

Можеш да тръгваш !

Ооокеей!!
*излезе от кабинета и се запъти нанякъде*

-Днескашният урок е гадаене по восък! Отворете учебниците си и искам да разгадаете нещо. - гадният учителски глас се приземи някъде из стаята със скорост на бърза клюка. Да, липсваше му времето, когато беше само, демек преди пет минути, но това няма значение за вас ! Ясно ли е ? Хммм, пишещият се прави на тежкар, а ? Хайде да го оставим на мира и да видим какво се случваше в кабинета по Пророкуване. Децата бяха насядали, Гарет беше казал какво им е нужно за този час и каква им е задачата. Е, май всичко е готово, нали ?

П.П: Съжалявам за краткият пост. Пускам сега урока, защото може после да нямам време, затова и е толкова кратък. И тъй като съм щедър- срок : 22:00. Още не съм сигурен дали да ви давам домашна работа, затова ако има ще ви уведомя в Главната зала, спокс !

Влезе забързано и видя професора да го зяпа ядосано....
-Ъмммм, съжалявам, че закъснях....
-Слъгхорн.....защо ПАК закасняваш....
-Еми...загубих се...
-Да не се повтаря повече! Сядай да гадаеш по Восък!
Слъгхорн седна и видя купичката и голямата свещ пред него... Сложи вода и после свещта в купата и я запали. После се обърна назад и започна да си говори с Мими....
По едно време някой го трясна по главата...
.. Кабинет по пророкуване .. 3152752h

П.П. Зу да ме извиняваш за Гифа!
Това бе професора..., който не обърна внимание, че Иво си говори, а само му прошепна...
-Слъхорн....Свещтта ви почти загасна....
-Ай!!!
Слъгхорн бързо грабна свещта и започна да върти купата по Часовниковата стрелка, като гледаше как Восъка се стича и изстива във Водата... Накрая...той остави свещта и се вгледа в творението си....
Хммммм, виждам...ГЪБА!
Погледна в учибенкиа и разбра, че това означава, че желание ще му се изпълни!

Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус
.. Кабинет по пророкуване .. 3145032B

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
.. Кабинет по пророкуване .. 3145041s

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
.. Кабинет по пророкуване .. 3331457s

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
.. Кабинет по пророкуване .. 3331449x

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lkyahu1HX91qex0dmo1_500

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lkyahu1HX91qex0dmo1_500

Репело
Репело
Репело
Репело
Репело
.. Кабинет по пророкуване .. Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500