Как да напишем един добър РП пост ?

Така, правя тази тема не за друго, а понеже обичам нещата да са си подредени, разграфени, оточнени до най - малката подробност и чистички, за да няма неразбрали, наказани и за да са в хармония всички играещи и четящи, както и защото самата аз не обичам особено да гледам лоши постове, защото е трудно да пишеш след това.

Първо и най-важно е, че ролева игра се водят както постовете на един-единствен човек, така и на двама, така и на десет. И всеки играч решава сам за своя герой и за развитието му, както и със чуждите, но това по никой начин не значи, че той може да описва неговите действия вместо водача му, да се знае.
Време. Това е важно. Постовете могат да се пишат от първо лице, единствено число (“аз излязох”; “аз мисля”) или пък от трето лице, множествено число (“той излезе”; “той мисли”). Тези така интересни постове са самата ролева игра. В един такъв пост се описва поведението, действията и дори мислите на самият герой. Действия и поведение на чужд герой може да се описват от вас самите, но не и мислите му, ако самите те не са внесени като реплики. Може например да ги опишете като предположение на своя собствен герой, но това е друга тема на разговор и самият играч решава това.
Самите постове обаче се развиват в няколко минути - 5 до 10тина, защото така се дава шанс на този срещу вас да реагира в ситуацията и да даде поле за изява за предствата на своя собствен герой. Естествено, може и повече време като половин час или цял ден, това зависи от водещият на героя. Обаче не е препоръчително да описвате чуждите реакции, защото човека зад героя може да не иска описаната от вас реакция, а и не е приятно друг да води вашият собствен герой, нали.
За по-просто искам да обясня, че не трябва да забравяте, че не играете сами и че не може да развивате ситуацията, да диктувате случая и да водите изцяло другите герои. Обикновено един пост е 10тина реда, на ясно обособено правилото за редовете на пост в този форум няма, а тези редове са без значение разделителната способност, големината на монитора, големината на редовете и шрифта или нещо такова, което играе роля в самата дължина. Текста обикновенно е 10 реда без никакви промени във изгледа. Окей, за да се улесня в обяснението и за да улесня разбирането, ще кажа просто, че трябва да вземете един пълен изписан ред и да го съпоставите на дължината на самият пост. Имам в предвид мислено се обръща ширината в дължина, за да се получи идеален квадрат. Е, долу - горе толкова или със ред - два по - мъничко е един нормален средно статистически пост.
И тук идва лошото - всички вие се стремите да попълните този квадрат/редове без дори да помислите малко върху думите и без да влизате в ролята на самия герой, тоест само за да покриете правилото и за да не ви накажат. Повечето не искат да си размърдат мозъците, защото е по - лесно да напишеш 10 безмислени реда, вместо 20 нормални и смислени. Вярно, всяко ново начало е трудно и е трудно да свикнеш, но със времето в игра успяваш да вденеш за какво иде реч и всичко става много по - ясно. Но най - важно е да имаш идея какво ще пишеш, а не просто да драскаш редове по задължение, за да отчетеш активност и да щракаш по клавиатурата. Ако нямате такава, просто не пишете въпреки ръчкането на другите. По - важно е да пишеш с желание, отколкото да затормозяваш и четящите, и себе си.
Е, след като сте решили какво да пишете, идва въпроса как да започнете и какво да описвате първо. Ами прост въпрос - започнете от началото. Къде е героят ви, какво е времето, как се е озовал на точно това място, защо е там в момента и много въпроси, чиито отговори са персонални и напълно различни за всеки от вас. Ако желаете пък може да опишете и откъде тръгва самият герой, накъде отива или самото вървене към мястото (това е пример за вървене и не е задължително да отива някъде, може просто да върши нещо).
А сега отговор на въпроса “Какво точно трябва да съдаржа един пост?” ама технически, а не писателски. Първото и най-важно нещо са описанията. Без тях не е пост. Много по-хубаво звучи когато описваш нещо от всички страни, от всички възможни гледни точки. Изречението “Котката скочи от стъпалото и започна да играе със преждата.” звучи добре, но може да е още по-добре и да звучи още по-прекрасно и удивително. “Пепелявото коте слезе по стълбите игриво и се хвърли върху голямото синьо топче прежда, жадно за игри.” Дълго и прекрасно изречение, което описва точно ситуацията и действията. Описанията са важни, запомнете това и го прилагайте. Иначе няма да имате пост, а просто нещо, което дори аз не знам какво е. Всякакви епитети, примери, междуметия и другите такива описателни неща са добре дошли за поста. Обаче не трябва по никой начин да са прекалено много, което отново е грешка понеже поста става прекалено скучен, нали всеки сам трябва да си представи външния вид, проблясването на меча, падащите листа, дишането дори. И е прекалено скучно да описвате много и ние да не можем да си го представим, защото ни отнемате тази възможност. Отделен въпрос, че самата ситуация трябва паралелно да върви със описанията и да не е прекалено бързо или прекалено бавно описана.
И има много важно приспособление против онази лоша, подобна на проказа болест наречена тавтология - С - И - Н - О - Н - И - М - И. А какво са те, се учи още във втори клас. Отвратително е да виждаш само “той” из постовете, когато имате толкова много думички, с които да го замените без да се губи смисъла на изречението и другите описани неща. Може да замените местоимението със “хлапето”, “детето”, “момчето/момичето” или още мноого такива правещи поста интересен, думички. Същото се отнася и за признаците на предмет/външен вид на героя. Натрапчиво е да виждаш само определението “рус”, “синеок” или нещо такова, свързано със външния вид. Същото е и с чувствата.
Отвратително е също и да видиш пост, който е само от пряка реч. Има толкова много неща, който да опишете и да опоменете в поста, има толкова много чувства, които героят може да изпитва. Естествено, трябва да се съобразявате със първоначалните характер и история, които сте дали в бланката, одобрена от ръководството. Не може да пише, че героят ви е мълчалив и непристъпен като крепост, при положение че в бланката пише „Весел и жезнерадостен човек.“, защото няма смисъл, нали ? Сега относно дължината на изреченията. Те не трябва да са нито много дълги, защото изпадате в неразбиране, нито пък много къси, защото накъсват мисълта някак. Да, добре звучи като напишете „Въздъхна.“, но това звучи доста по - добре след едно дълго изречение като „Рей впи шоколадовият си неразбиращ, но ясен поглед в неговите гърди, съвсем близо до сърцето, уж за да разбере какво чувства и за да го изучи. Въздъхна.“ Мноого красиво звучи, нали ? Е, ами използвайте това тогава.
И относно препинателните знаци - естествено, може да напишете поредица от три еднакви знака (...); (???); (!!!), както и съчетание (?!), но не и да поставяте по 1800 такива, защото е адски дразнещо.
Е, написахте поста, а сега самият край. Той може да е отворен - начин да се включи и другият играещ срещу вас, или затворени - със описан от самите вас затворен край. Това е ваше решение.
Обаче идва и въпроса за това къде точно да играете. Това отново си е лично ваше решение, но не може, не е удачно още отначало да започнете да пишете във уроците. Може например във общата, или как идва във училището, по коридорите или нещо такова, ваша работа.

ПП: Ще се добавят още неща към темата.

Времеви рамки.
Това е също важно нещо, така че прочетете и без да мрънкате много, ясно ли е ?

Добре, интересно е да водиш РП и ти се водят по няколко на веднъж, но трябва да има граници, които граници се наричат Времева рамка. Едно нещо винаги има отражние. Ако не за година, то поне за ден - два, месец и така нататък, това зависи от развитието на случката. Нали се сещате, че няма логика вчера Иванчо да е водил дуел и да са му натрошили костите, а днес да пише как бяга от трол по двора ? И за да има логиката, която всички така усилино търсим, можем да си въвеждаме времеви рамки и прозорци. Кое след кое следва и така нататък.
Е, няма да ви карам да си правите списъци, но в началото или в края на поста въведете информацията кое как със звездичка, тире или нещо друго.
Още нещо важно - няма да има нужда да го правите ако например сте си играли с котка началото на годината и го въвеждате в края, естествено ако в него РП не ви е отрязана главата или не е станало нещо наистина опасно за героя.

Графично оформяне на поста

След като сме си написали постчето, трябва да го оформим графично. А това става със всички видове инструменти над прозореца за писане на мнението.

Шрифтово оформление:
Попринцип някои шрифтове са леко дразнещи за окото и за хората, но има и такива, които са прекрасни и дори радват. Тук има няколко такива, но по принцип има още малко, които знам. Препоръчително е ако пишете с такъв, да си изберете един и да си пишете с него. Изпробвайте всички дадени със бутоно Preview, за да не ги слагам аз, защото има да се пипкам часове наред.

1. Palatino Linotype
2. Comic Sans Ms
3. Courier New
4. Arial Black
5. Century Gothic
6. Times New Roman
7. Verdana
8. Tahoma

И още доста такива все нормални и недразнещи за четене. Естествено, най-използван си остава основния шрифт, защото той е най-лесен и приятен за възприемане от окото и неговите зрителни възможности.

Цветово оформлние
По принцип цветовете също са трудни и затормозяващи за очното възприятие до известна степен, така че в обикновен текст не трябва да се използват много често и постоянно. Иначе рискувате хората да отбягват постовете ви заради дразнението.

Болд, италик, подчертан, задраскан, размер

Болд (одебелен) - Се използва за да насочи вниманието към нещо, да накара четящия да се замисли, да се загледа във важен израз. Често се използва в учебниците, за да насочи вниманието към формула, определение или нещо друго. Често го използват за реплики на героите в роулплей или във сценарий.
Италик (наклонен) - Използва се за мисли на героя, които са на върха на езика му. Понякога се използва за лъжа, ирония, сърказъм, личен коментар или дори спомени, които се поставят в кавички и се накланят. Насочва вниманието на читателя към определен израз или дума.
Подчертан - Това е отново насочване на вниманието към определен израз, върху който с гради цялата идея на поста ви и вадите очите на четящия, защото не трябва да я изпуска, но бие леко на заглавие или подточка в план, така че не е много приятен за слагане.
Задръскан - Не е особено приятен, както виждате. Обикновеното му приложение са мисли на героя, които е отхвърлил в същият момент. Създава комичен ефект.
Различен размер - Никак не е приятен за четене и не се използва в обикновен текст. Единствено в заглавие, забележки или нещо от тоя род.

За момента се сещам само за това относно оформянето, но ако се сетя ще внасям.