Вход в Главната Зала

Без флууд!

Тук учениците се хранят и си говорят
Вход в Главната Зала 3141280Z

Хранене:
Закуска:
Бекон с яйца
Овесена каша
Портокалово сладко
Тиквен пай с хайвер
Препечен хляб
Пържени наденички
Препържени филиики
Риба с масло
Желирани Кексчета

Основни ястия:
Агнешки флейки
Грах в масло, моркови, сос от червени боровинки и кетчуп
Йоркширски пудинг
Лучени наденички
Мазни наденички
Печени и пържени картофи
Печено пиле
Печено телешко
Пламтящи коледни пудинги
Свински пържоли
Тлъсти печени пуйки

Десерти:
Бишкоти и сметана
Желета
Кифли
Ментови бонбони
Мляко с ориз
Плодови салати
Понички със сладко
Сиропирани сладкиши
Сладоледени блокове
Шоколадови еклери
Ябълков пай
Ягоди

Напитки:
Бира
Бренди
Греяна медовина
Горещ бирен шейк
Горещ шоколад
Кехлибарена течност
Леден сок от тиква
Малка розова вода
Мляко
Ром от касис
Тиквено Шампанско
Чай ( Мента, Горски )
Черешов сироп и сода с лед
Шери

Мъжът влезе в залата и се огледа. На пръв поглед нямаше никого. Явно всички спяха, нямаше да намери нарушители тази нощ. Или пък имаше някой хитрец, който се криеше някъде?! Невъзможно! Ривън никога не би пропуснал такова нещо! Мъжът отиде в края на залата, взе си едни флейки, не беше вечерял. Седна на преподавателската маса и започна да яде...

Зоя се разхождаше бавно по коридора пред залата. Тогава чу че вътре има някой. Развесели се и отвори голямата врата, която изскърца зловещо. В момента в който прекрачи прага я връхлетя уханието на многото храна вътре примесена с миризмата на разтопен восък от милионите свещи които осветяваха залата. Уинчестър се огледа и първоначално не видя никой, за това върна тъжното си изражение, но тогава погледът ѝ попадна на Ривън който похапваше на учителската маса.
– Здрасти! - Провикна се тя през залата и му помаха. Той естествено отначалото не я чу...след като тя потрети поздрава си той се заоглежда...погледна тавана, прозореца и най-сетне видя директорката.

Мисис Гуанохил беше на втория етаж, в библиотеката, където четеше " Мъгълите и опасностите, които носят ". Когато прочете поредната страница, тя огладня. По най-мързеливия начин, тя тръгна по местещите се стълби надолу, към приземния етаж, където беше главната зала. Портите и бяха широко отворени, а вътре влизаха слънчевите лъчи и огряваха всички маси, без тази на Сектрумсемпрус. Имаше много малко хора, а на учителската катедра най-отпред седеше Зоя, която също бе широко огряна от слънчевите лъчи, а до нея Ривън Кийгън, над който беше тъмно. Алис се качи при тях и седна, без да промълви нито думичка, без и да ги поглежда.
- Здравей - каза Зоя, като отвърна на намека и също не погледна Алис, а гледаше в чинията си, пълна със зеленчуци. Тримата гледаха надолу към масата без да си говорят. И нищо чудно - след малко тримата отпиха от бокалите си по едно и също време. След 15 минути мълчание, Алис се обади:
- Здравей, Зоя! Какво стана с Вики - попита преподавателката доста притеснена
- Шшт .. - промълви тихо Ривън, като погледна Алис в очите и и направи знак да мълчи. След малко Уинчестър стана и напусна залата. Ривън я последва, а Алис остана. В чинията и имаше поничка, агнешко бутче и варени картофи, а в бокала - червено вино. На нея не и хареса това.
- Инсендио - каза тя, посочвайки бокала с пръчката и той гръмна - чашате не се счупи, но от вътре излезна много пушек. Виното бе изгоряло. - Ремагнум Ябълков сок - каза тя и чашата се напълни с ягодов сок. Храната също не беше вкусна. Алис взе чинията си и отиде до кофата за боклук, където изхвърли яденето и се върна на мястото си. - Ремагнум Кюфте, ремагнум Ориз - казваше тя и чинията и се пълнеше с най-вкусните храни. Тогава тя заяде доволно и даже преяде.

Ривън: Ако може да ми обясниш откога има магия Ремагнум ще съм ти благодарен! Моля ?

Бипаша влезе в главната зала, примряла от глад. Седна на една от масите и веднага нападна храната. Сложи си в чинията пържени наденички и
препържени филийки и бързо се зае с премахването им. Придърпа към себе си леден сок от тиква и отпи голяма глътка от него. Не обръщаше внимание на останалите ученици и учители в залата, бе заета да се наслаждава на храната. Слънчевите лъчи весело надничаха през прозорците и осветяваха учениците, а един от тях падаше точно върху индийката. След като изпразни чинията и изпи сока, тя се зае и с десерта. Не бе много добре да хапва сладко за закуска, но нали всяка вечер тренираше, поддържаше фигурата , можеше да си го позволи. Взе си един шоколадов еклер, напълни си чашата с горещ шоколад и продължи да хапва. Изчака няколко минути, за да може шоколада да поистине и после го опита. Беше също толкова хубав и вкусен, колкото и еклера. Остана на маста, докато се наяде, а след това стана и напусна залата.

Влезе вътре и видя, че нямаше никой.
-Където и да ида в Академията няма никой.
Започна да се чуди къде бяха останалите, но наум си мислеше, че ако продължава така ще му гръмне главата. Седна на един стол и извади китарата си. Започна да си свири една стара песен и да си спомна детството прекарано с братовчедка му Бипаша.
Щом свърши Тази песен започна да си съчинява нова.
-Тази ще я посветя на Би. Това значи, че трябва да я изпипам добре.

Уинчестър се мотаеше по коридорите на Академията и се чудеше къде да отиде. Мина покрай вратите на главната зала, но след малко се върна и ги разтвори широко. Вътре завари на масата на Стамбърфорт Бенджамин да пише нещо на голям пергаментов лист. Зоя поклати глава без да го поздрави.
– Здравейте проф. Уинчестър! - Поздрави я той и тя вдигна ръката си в поздрав. Странно, но червенокоската се беше променила. Беше станала по-умислена, по-сдържана. Усмивкатата рядко озаряваше бледото ѝ лице, а косата ѝ падаше свободно около него. Директорката не обръщаше внимание на случващото се наоколо и когато говореше с някой често се взираше в тавана и размишляваше на глас. Доста от учениците вече я мислеха за побъркана, но..както и да е.
– Какво пишеш? – Попита го накрая червенокосата ѝ първокурсникът вдигна объркания си поглед.
– Азз..
– Ти? - Настойчиво продължаваше Зоя.
– Песен. Пиша песен. - Обясни момчето и пак наведе глава над пергамента.

Таис бе решила да посети Главната зала за момент.Докато вървеше лениво към нея,забеляза че вратите зееха широко отворени.
"Изглежда има някой! "-С голяма изненада отбеляза тя и ускори крачката.Отдавна желаеше да завърже някакъв разговор,с който и да е.Но от известно време академията беше доста празна и желанието й така и така не се осъществяваше...Не познаваше особено добре хората тук.Искаше й се да научи повече за тях,а отворените врати потвърдиха желанието й.Тя пристъпи уверено и забеляза Зоя и Бен.(така ще му викам на галено xDD)
"Слава Богу,че все пак има някой!"-С огромно облекчение си помисли тя и тръгна към двамата.Застана до Зоя и се вгледа любопитно в Бен.Чудеше се за какво му бяха китарата и листа.
"Пише нещо!"-Просветна й.Вгледа се по-внимателно в думите и откри,че е песен.Лукава усмивка се разля по лицето й.
-За кого е песента?-Попита тя с неприкрит интерес.

-Здравей, Таи! Ами пиша песен за Би. Надявам се, че ще и хареса.
Наистина се надявах да й хареса. Трудех се цял ден и мисля, че тя го заслужава. Тя ми остана най-близкия приятел и роднина след смърта на родителите ми и малката ми сестричка Мари. Исках да стане много хубава, да и обясня в песента, колко държа на нея и приятелството ни.
Подаде лист с една от песните, които беше съчинил и която не одобряваше особенно.

Spoiler:

Оффтопик:Викайте ми Тай на галено xD

Таис внимателно прочете песента и изумление се изписа на лицето й.
-Написа ТОВА абсолютно САМ?-Повдигна подозрително веждата си и отново се вгледа в листа.Намираше произведението за удивително.Тя не притежаваше таланта на поетеса и леко завиждаше за успешната творба на Бен.Подаде му листа обратно и леко се намръщи.
"Как може да е толкова добър?!"-Помисли си тя.Обикновено на никого за нищо не завиждаше,признаваше себе си за най-добрата и обичаше тя да е центъра на вниманието,но...сега ясно осъзнаваше,че имаше и по-добри от нея.Не й пукаше особено,знаеше че никой не може да е перфектен,но написаното произведение дотолкова я впечатли,че тя се сконфузи при мисълта,че изобщо не умееше да пише толкова красиви поезии.
-Искаш ли да й го предам лично? Вместо това попита тя.-Щом ти нямаш толкова смелост...-Допълни тя с лека ирония в гласа.

-М, незнам. Мисля аз да си и го дам. Все пак сме братовчеди и няма от какво да се притеснявам.
Добре де! Малко се притеснявах, че може да не и хареса или...Де да знам да ме замери с него и да ме гони с някоя книга из академията, че да ме натрепе. Добре, добре спирам с мечтите и фантазиите.
Става и тръгва към стаята си.
-Ъ, Тай. Аз имам малко работа, бай!
Тръгна с бавна стъпка към дом Стамбърфорд.

Таис се намръщи недоволно и сви рамене.След това излезе от Главната и се запъти към дома си...

След като проследи с не особено внимание разговорът на Таис и Бенджамин, тя стана и отиде до един от големите остъклени прозорци. Стъклото беше замъглено от капките дъжд навън, които се стичаха надолу и оставяха мокра диря след себе си.
– Чао. - Въпреки, че дори не си бяха казали здрасти, Таис вече излизаше. Уинчстър намери това за леко грубо и все пак не достатъчно важно, за да ми обърне голямо внимание.

Докато излизаше през вратата тя дочу "Чао"-то и се обърна изненадано.Съзря Зоя."О,Боже,съвсем забравих,че е тук..."-Виновно си помисли тя и тръгна към нея.
-Зоя? Слънце

-Започна тя лъчезарно.-Как си?Съжалявам,че те пренебрегнах,просто разговора с Бен ме увлече... Ангелче

Оффтопик:Аааааа! Сега ще видите КАКВО ОЗНАЧАВА МАГИЯ!!!!! ДА ВИДИТЕ КАКВО ЛИПСВАШЕ В ГРИМУОЛД!

Слъгхорн влезе в залата тичащ, като луд към Зоя. После и викна:
-НАПАДАТ ГРИМУОЛД!!!!!
Всички деца започнаха да крещят, като луди. Тогава Зоя сложи пръчката на гушата си..прошепна Сонорус и започна да говори с гръмоносно силен глас.
-ТИШИНАА!!!!!! Учители, водете децата на безопасно място...от където да помагат в битката. Аз и Кийгън ще се погрижим за защитата.
Зоя вдигна ръце, заедно с пръчката си и каза
ПИЕРТОТУМ ЛОКОМОТОР!!
Една по една статуите на Гримуолд започнаха да се съживяват, а през това време Тя им говореше.
Пазете Гримуолд! Бъдете му верни!
Кийгън насочи пръчката си нагоре към небето и започна да изрежда защитни заклинания.
Протего Максима
и други. Тогава замъка започна да се облива от голям магически щит, на които учениците се изумиха.

П.П. Подтикнах ви за нещо интересно! За нещо КОЕТО ДЕЦАТА ЩЕ ХАРЕСАТ!
Довиждане!

Иво Слъгхорн написа:: Оффтопик:Аааааа! Сега ще видите КАКВО ОЗНАЧАВА МАГИЯ!!!!! ДА ВИДИТЕ КАКВО ЛИПСВАШЕ В ГРИМУОЛД!

Слъгхорн влезе в залата тичащ, като луд към Зоя. После и викна:
-НАПАДАТ ГРИМУОЛД!!!!!
Всички деца започнаха да крещят, като луди. Тогава Зоя сложи пръчката на гушата си..прошепна Сонорус и започна да говори с гръмоносно силен глас.
-ТИШИНАА!!!!!! Учители, водете децата на безопасно място...от където да помагат в битката. Аз и Кийгън ще се погрижим за защитата.
Зоя вдигна ръце, заедно с пръчката си и каза
ПИЕРТОТУМ ЛОКОМОТОР!!
Една по една статуите на Гримуолд започнаха да се съживяват, а през това време Тя им говореше.
Пазете Гримуолд! Бъдете му верни!
Кийгън насочи пръчката си нагоре към небето и започна да изрежда защитни заклинания.
Протего Максима
и други. Тогава замъка започна да се облива от голям магически щит, на които учениците се изумиха.

П.П. Подтикнах ви за нещо интересно! За нещо КОЕТО ДЕЦАТА ЩЕ ХАРЕСАТ!
Довиждане!

Абе стига се впряга бе,човек -.-

Между другото къде останаха всички... -.-

Галеони : 0 Живее в : Гримуолд

Бях тръгнала към залата докато не се замислих.
Хей!Тук не трябваше ли да бъде препълнено?
Започнах да тичат да ги диря ,но тъй и не намерих следа от никого.

/влезе и загледа въртейки главата си.Не бе идвала от доста време и продума:/

-Ео,има ли някой?

/поогледа се ,но всичко бе пусто и се чуваше ехото й.Беше й гадно.Гримуолд затъваше./

-Бих желала отново да има група във вибокс.

/помисли си:"Би било добре,ако Зу реши или по точно аз я накарам да направи група във вибокс.Като я изтрият пак ще направим и така докато не се изтощят.Но тя няма да се сагласи."/

-Чудно,искам да има поне един или двама човека.Много е пусто.

/седна и сълзите й се ронеха бързо./

Няма и следа от Зу,Вики и от всички.Искам Гримуолд пак да е истинско чудо.

-Като Гледам няма никой тук./сложи очилата си и се изправи,но краката й се калтушкаха сякаш стоеше на въже./

*влезе и видя че няма никой както обикновено и започна да си говори*
-Жалко че няма никой иска ми се пак тук да има хора и часове и Зу постоянно да ни вика "Трябва да пишете големии рп" и така на татак.
*после излезе и тръгна да разгледа отново училището*

» Вход в Главната зала
» Вход в Главната Зала
» Вход в главната зала
» Вход в Главната Зала
» Вход в Главната Зала