Къщата на Зоя Грейнджър

Добре дошли в „ Тръшкос Грейндж “ Звезда

!!!

Тук живее Зоя Грейнджър. Може да си кани гости или просто да си почива !!! Звезда

Къщата ви е страхотна г-жо Директор! Surprised

(като за начало - Зу ми даде разрешение да пиша тук! xd)
Вики ходеше в квартала с жилищата и се спря пред една огромна, красива къща с ПРЕКРАСЕН двор. Тя се чудеше на кой е, затова се приближи към портата и видя една табела, на която пишеше „ Тръшкос Грейндж “
"Това трябва да е къщата на Зоя.. Дали ще й преча, ако й отида на гости? Тук е направо.." - Невероятно!
Морган се приближи до един звънец, на който пишеше с малки букви: " За да проработи използвайте заклинанието Алохомора! "
Тя бръкна в джоба на своята мантия и извади своята здрава борова маг. пръчка и я насочи към вратата.
- Алохомора!
Къщата на Зоя Грейнджър 2913430B

Тя мигом се отвори и Морган се озова в прекрасната градина. Там имаше какви ли не неща! Всякакви цветя и билки, също така една бяла сова летеше свободно из двора. Това изглежда беше совата на Грейнджър. Беше толкова красиво, че тя все още се чудеше дали ще успее да намери правилния път обратно.. Но после се досети, че трябва да се обади на Зоя все пак, затова се провикна:
- Зуууууу тук ли си?
И в следващия момент собственичката на къщата изхвръкна отвътре с насочена пръчка към натрапника.. Май прекалено късно се досети, че това е Вики.
- Здрасти! Дойдох да разгледам къщата ти, надявам се нямаш нищо напротив?
- О, разбира се! Хайде, влез вътре!
Двете тръгнаха към самата врата на самата къща. Морган кипеше от вдъхновение и вълнение, тя нямаше търпение (леко рима ;д) да влезне в къщата. Щом вратата се отвори тя ахна! Всички предмети в къщата вършеха своите задължения! Парцала миеше чинии и чаши от сребро над мивката, метлата метеше цялата къща, уредбата свиреше високо някакви нови песни, учебници, книги и пергаментови листа летяха навсякъде във въздуха, опитвайки се да намерят своето място. Тънкописците и перата също не оставаха по-назад. Зоя беше облякла красива престилка и беше хванала косата си на кок, за да не й пречи.
- Уоу... Тук е невероятно! Ами на теб за какво ти е тази престилка, тук всичко си е на мястото!
- Готвя! - Грейнджър възкликна и потупа гостенката по главата.
- Ти готвиш..?
- Да! Тъкмо щях да правя Тлъсти печени пуйки за днес! Хайде, и ти трябва да ми помогнеш! Акцио престилка!
Една дреха моментално се появи в ръцете на гостоприемницата. Тя беше черна - точно по вкуса на Вики! Грейнджър я пробута в ръцете й и я погледна заплашително.
- Добре де, добре! Разбрах! - Морган взе престилката леко уплашена и я уви около кръста си. Извади един ластик и върза косата си.
Домакинята отиде да вземе подправките и подаде повечето от тях на Вики. Котлето само се отиде при тях и Зоя го взе. Напълни го с вода и подаде една дървена лъжица на гостенката.
- Така, хайде започвай.. Аз ще се върна след малко!

И така нататък, и така нататък смях

Ако продължа сигурно и 5 часа да пиша пак няма да спра.. тъйче дотук!

* Зоя вървеше по улицата към „ Тръшкос Грейндж “, а вятъра си играеше с косата ѝ. Небето беше чисто, а нощта топла. Личеше, че е пролет. Около пътечката къщичките светеха приветливо и вътре се виждаха щастливи семейства. Зоя ги оглеждаше с усмивка на лицето. Слънцето беше залязло, но все пак на хоризонта се виждаше леко оранжев оттенък останал от деня. Грейнджър поспря и се взря в небето. Отне и около минута за да различи звездите понеже до сега се бе взирала в светлите прозорци. Тя не успя лесно да откъсне очи от тях за това седна на тревата пред една къща и продължи да се взира и да се любува на красивото пролетно небе. Вятърът се засили и Зоя беше принудена да нахлупи шапката си и да стане за да си отиде у дома. Тя бавно се изправи и тръгна надолу по пътечката. След малко тя едва не се блъсна в една табела на която пишеше „ Тръшкос Грейндж“. Грейнджър извади пръчката си и я насочи с въздишка към вратата *
– Алохомора!
Къщата на Зоя Грейнджър 2920789G

* Портата се отвори и Зоя влезе в просторния двор обсипан с цветя и добре окастрена тревичка. Грейнджър огледа параноично прозорците и небето над къщата. След като се увери, че няма никого тя тихо затвори портата след себе си. Тя се запъти по пътечката към вътрешната врата, обаче се спря точно на прага и заобиколи къщата. Отиде в една по-малка къща подобна на барачка и отври разнебитената врата. Въре беше разхвърляно и мебелите бяха прокъсани. Чиниите по шкафовете бяха изпочипени, а стените опръскани с боя. Носеше се странна миризма. По едно време от дъното на един голям клатещ се шкаф се чу гърлен звук и от там изкочи почти новородено драконче *
– Е, Хертън, вече си новорегистриран дракон! * Обяви тя и хвърли една голяма паржола на малкото същество а то я заджвака щастливо. После Грейнджър му помаха за збогом и излезе като заключи. Заобиколи отново къщата и влезе. Вътре събу убувките си и ги хвърли на една страна в дългия мрачен коридор. После тръгна напред. Края на коридора почи не се виждаше, но от страните на този коридор излизаха стълби и много врати. Тя тръгна бавно напред, а от стените я гледаха старовремски доспехи и големи потрети, които ѝ махаха сънено. Тя стигна до едно стълбище и се качи по него, което доеде до ноц коридор. Там тя влезе в едно помещение широко малко повече от кабинета ѝ в Гримуолд. Имаше едно голямо легло с тъмно син балдахин и по леглото имаше десетки пухкавелковци в най-ралични цветове. Те пищяха и се бутаха един в друг *
– Сегаа Зоя трябва да си почине! * Каза тя и отвори вратата, а пухкавелковците послушно излязоха един по един в шарена редичка и се пръснаха по къщата. След като те излязоха Зоя отиде до едно бюро до леглото си, точно под прозореца с бели пердета. Бюрото беше много разхвърляно и имаше всевъзможни неща. Най-много набиваха на очи няколко разноцветни пера и едно супер блестящо мастило. Зоя седна на красивия стол пред бюрото и написа една бележка, която закачи на табло до прозореца. После се обърна и твори голям бял гардероб отръпан с изрезки от вестници и модни списания. Едната страна на огромния гардероб беше пълна с дълги мантии, провлачени чааак до земята с гигантски качулки. А другата страна беше пълна с много шарени дрехи и дънки. Грейнджър си падаше по мъгълски дрехи .. Зоя се обърна към едната врата на гардетоба и разгледа шкаф пълен с ластици. След малко тя извади един черен ластик и върза с него косата си. С въздишка погледна към големия часовник с кукувичка над вратата и установи, че вече е 12:00. Реши, че е прекалено късно да вечеря и направо облече пижамата си. Прозя се широко и се зави под мекото одеало...След половин час шугавене тя спокойно заспа...

* Една голяма врата а зад нея бобър на колело...после бобъра се превръща в Макгонагъл, а тя на свой ред във Флитуик.. *
– Ъ!? * Зоя се сепна в съня си от звънтежа на часовника. Тя го спря и насочи пръчката си към него. Тогава вместо часа той показа датата и тогава Грейнджър изпищя пронизително и с едно замахване отвори вратата *
– ХРИСТОС ВОСКРЕСЕЕЕЕЕ! * Викна тя и в на вид самотната къща се разнесоха щастливи викове, ръкопляскания и пищене. Пухкавелковците нападнаха Грейджър и я заринаха с пух. *
– ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ! * Викаха портретите и в къщата настана невъобразима врява *
– Е, хайде да ставаме! * Каза Зоя и се изправи в леглото като се протегна. Слезе и погледна слънчевия ден навън. Обу чехлите си и зашляпа навън по коридора. Слезе по стълбите и отиде право в кухнята. Там имаше сравнително малко портрети, но и те говореха оживено. На масата имаше една самошиеща се блуза, а на мивката много самомиещи се чинии. Два часовника с кукувички тракаха в ритъм. Зоя явно беше свикнала защото без изобщо да им обръща внимание тя извади една голяма купичка и сипа в нея мляко, което извади от един голям зелен шкаф. Още беше по пижама и сипа мюсли в купичката с мляко. С едно замахване на пръчката друг голям мръсно бял шкаф се отвори със скърцане и от там долетя голяма сребърна лъжица. Зоя взе купата и излезе по пижама навън. Заобиколи къщата и пак се запъти към барачката, но се чу шумно хъркане от там затова момичето се завъртя и седна на слънце на тревата. След като изяде закуската си тя влезе пак в къщата. Мина покрай шумната кухня и шумния коридор. КАчи се по стълбите и се озова в друг коридор който пак я одведе до стаята ѝ. Там тя отвори гигантския бял гардерон и облече едни сини дънки, една тениска с къс ръкав и една шапка с козирка. Взе едно перо, драсна бързо нещо на календара и излезе като блъсна вратата след себе си. Мина по коридора и помаха весело на портрета на Беллатрикс Лестранж, която само изръмжа. После погали еин пухкавел и слезе по стълбите. В кухнята сложи купичката в мифката и тя се изми мигновено. После с усмивка Зоя излезе от къщата и тръгна по каменистата пътечка към центъра на селото. Нямаше търпение да се види с приятелите си...

* Грейнджър криволичеше по улицата близо до Тръшкос Грейндж, а от очите ѝ капеха тежки сълзи. Краката ѝ бяха охлузени и покрити с рани, но тя не плачеше заради тях ... струваше ѝ се че не е слънчева и топла вечер ... момичето имаше чувството, че не е средата на Април, а средата на Декември! Небето за нея беше покрито с непроницаеми облаци, а уханието на цветята не стихаше до нея сякаш тя бе обгъната от мрачен щит против всякакъв вид радост или щастие. Тя стигна с жив зор до къщата си и ритна вратата с крак. Портата със скърцане се разтвори широко и Зоя влезе и се просна на тревата. Загледа се невиждащя в пространството около нея, а от очите ѝ бликаха сълзи като от водопад. Тя не обръщаше внимание на раните които бе получила по път ... не ... тя плачеше за нещо далеч по-сериозно. Магьосницата легна на тревата и се загледа в небето. Но не видя онова хубаво Априлско небе и хубавия залез ... тя видя само черни облаци от които валеше дъжд по тежък и от сълзите ѝ ... виждаше себе си сред облаците и как седи сама ... да - съвсем сама! Не беше очаквала да се случи точно това обаче явно живота бе решил така за нея ... Тя бавно се изправи и влезе в къщата. Мина по дългия коридор и се качи на втория етаж. Сега паяжините бяха много повече, свещите не грееха толкова силно и приветливо, а портретите я гледаха презрително и злобно сякаш тя ги бе затворила в рамките! Грейнджър влезе в една разнебитена врата ... вътре нямаше нищо освен една свещ, едно голямо кресло, една дебела тетрадка и няколко портрета. Грейнджър бавно седна на скрърцащото кресло и от джоба си извади малко паче перо. Отвори третрадката и задращи вътре.

„ Ще дойда ... ОБЕЩАВАМ! “

Написа тя и остави тетрадката на земята. Едно приветливо момиче, с чисто лице и бистри очи я гледаше от един от портретите. Усмихваше се насреща на Грейнджър сякаш ѝ казваше, че всичко ще бъде наред. Обаче не каза и думица ... двете се разбираха само с поглед. Тогава на лицето на Зоя се изписа усмивка ...
– Знам, че ще се справиш! * Изрече накрая момичето от портрета и се отдалечи назад като остави със Зоя само спомените ... едни незабравими, прекрасни спомени ... и този звънлив смях ... *

Морган вървеше по пътеката към Тръшкос Грейндж. Видя, че лампите светят, явно Зу си беше у тях. Навън времето беше топло, но на Вики изобщо не й се струваше така. Усещаше някаква пронизваща болка в корема.
- Защо .. - си повтаряше тя тъжно, докато "крачеше" натам. След около 5 минути стигна до портата и най- спокойно си влезе. Тръгна към стаята на Грейнджър с надеждата, че е там. И беше познала.
- Зу, знам какво ти е. На мен също ми е много болно! Е, все пак вие сте си много по-близки, отколкото аз с нея.. много, много по-близки, но все пак и на мен ми е адски гадно. - започна Вики и една сълза се спусна по дясната й буза. - Ще се справим някак.. - продължи тя и се просна на земята. Сълзите се усилиха, както дъжда постепенно..
- Да, но, но..
Зоя не можеше да свърже и едно изречение. Всичко в главата й беше толкова мътно.. Просто се усещаше от километри.. А и Вики можеше да разбере това.
- Знам, знам.. Няма нужда да се товариш.. - продължи Морган и отиде да я гушне. - Много ще е тежко първите месеци.. Плач

* Грейнджър не спираше да плаче ... *
– Д-дано се справя! Бас давам, че догдина в мъгълското училище, ако не сте вие ( 6ти клас ) с нас просто няма да издържа! Всички от нашия клас са едни сухи кифли ... без пълнеж! * Зоя метна книгана на земята и се зачуди защо все на нея ѝ се случват такива неща. Тя знаеше, че има много по-лоши неща, обаче просто не осъзнаваше ЗАЩО точно тя ... защо ... *
– Защо... * Тя изрече последната дума на глас и тя прокънтя в ушите ѝ като вик в дълъг тунел ... тогава пак се разплака * Не е честно...никак даже! * Каза тя и свещичката потрепна от говора на момичето. * Обаче...щом ни остават броени дни...ще направя ВСИЧКО, което не ми е стискало да направя през последните две години! Ще кажа ВСИЧКО на Велизар, ВСИЧКО на Деси Кьосева, ще НАПСУВАМ АМА ЯКО Поли от 7г ... вобще ... няма да остане нищо ненаправено! * Тя се ухили през сълзи обаче бързо пак възвърна плачевното настроение... *

Ууу с теб съм Сестро! - както казват по филмите смях

* Зоя вървеше с бързи и големи крачки към къщата си. Риташе всичко, което ѝ се изпречи на пътя и даже стъпка един рогат плужек без да ѝ мигне окото. Мислите ѝ бушуваха като неспокоен водопад, а тя беше червена като домат! ( леле има рима ;дд ) Бутна портата и тя зейна широко. Момичето влезе и я блъсна зад себе си. Изобщо не отиде да нахрани дракончето си ами направо влетя в „ Тръшкос Грейндж “ като почти не разби вратата. Няколко пухкавелковци ѝ направиха уплашено път да мине, а тя без даже да ги погледне пак с онова сериозно изражение се качи на втория етаж където мина по големия коридор и стигна до една дъбова врата. Ритна я с крак обаче това не помогна понеже тя беше защитена с много заклинания ... след около петнадесет минути след като махна щита тя влезе бързо. Беше се озовала в голямо мрачно помещение пълно с чудновати предмети. Имаше аквариум с Гриндилоу вътре, имаше врагогледи, имаше мислоем и стотици магически предмети. В средата на цялата суматоха стоеше едно претъпкано с хартийки бюро. Тя мина покрай един от шкафовете, отвори едно чекмедже и от там извади един червен балон. Наду го и го завърза. След което затвори очите си и помижа малко дакато в балона не се показа ясния образ на Даниела Преудмоор. Дам - този балон показваше хората, които си изгубил, но искаш пак да видиш! Грейнджър погледа малко силуета и след около пет минутки спадна балона и го хвърли бясно на земята. Застана на просореца и се чудеше какво да счупи ... толкова беше бясна! Отиде до мислоема и се загледа в разтопения въздух или ... желираната вода! Няма точно определение! Тя взе пръчката си и докосна слепоочието си с нея ... но преди да изтегли нишката подобна на кичур от косата на Дъмбълдор тя се спря и реши, че не иска да забравя случилото се днес. По скоро искаше да си припомни някой по-ранни събития ... тя се надвеси над котела пълен с втечнен въздух и цопна вътре. Повъртя се малко без капка страх и се озова в една ... Астрономическа Обсерватория! Но по малка от тази която беше в Гримуолд сега. Случващото се беше изумително ... на всякъде хвърчаха заклинания, Авада Кедавра минаваше на косъм, Барти Крауч се дуелираше с Вики Морган ... там бяха и Зоя и Дани, и Зара! Вообще ... всички от Гримуолд с малки изключения! Те се дуелираха на върха на Астрономическата Кула. Почти всички Гримуолдчани бяха изпопадали на земята вцепенени ... оставаха само Беллатрикс Лестранж, Дани и Зоя! Тогава двете Гримуодлчанки вдигнаха едновременно пръчките си ... няколко светлини ... един пронизителен писък ... задружен смях! Дани и Зоя ликуваха над безжизненото тяло на Белла. Тогава Грейнджър се откъсна от спомените си и полетя обратно нагоре...падна в пода на чудноватата стая и с въздишка се изправи. Излезе от стаята, след това и от къщата и се запъти по пълната пътека към Гримуолд! ... *

Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус
Къщата на Зоя Грейнджър 3145032B

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Къщата на Зоя Грейнджър 3145041s

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Къщата на Зоя Грейнджър 3331457s

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Къщата на Зоя Грейнджър 3331449x

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lkyahu1HX91qex0dmo1_500

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lkyahu1HX91qex0dmo1_500

Репело
Репело
Репело
Къщата на Зоя Грейнджър Tumblr_lgxfw7oWMN1qa8ir9o1_500

* Грейнджър вървеше по каменистата пътека. Странно защо, нямаше никой навън. Целия град беше празен. Някой от магазините бяха затворени. Явно хората бяха усетили заплахата от наближаващите смъртожадни и бяха започнали да изоставят живота си в и около Гримуолд. Зоя въздъхна и отвори с Алохомора ръждясалата порта на къщата си. После с бавни, провлачени крачки, отиде в по-малката къщичка и даде храна на дракончето, което в знак на обич я ухапа здраво по пръста. После Грейнджър излезе и все така изморено седна на стълбите пред вратата на голямата къща. Слънцето залязваше, но това беше трудно да се определи, понеже много от белите ( сега лилави ) облаци се увиваха около него. Зоя се загледа натам и се замисли какво ли ще стане с Гримуолд ако го оставят окончателно. Може би други две момичета щяха да го намерят. Може би щяха да го използват за ... Културен център, или нещо такова. Докато си мислеше това Грейнджър галеше зелената, прилежно окосена трева на двора си. После премести погледа си по-нагоре и той попадна на огромното дърво в двора на къщата. То всъщност беше единственото дърво, но беше толкова голямо, че игреше ролята на поне 15 обикновенни. Докато го гледаше, в главата на чевенокоската изникнаха стотици начини да се качи. И точно това направи. Отиде и с известна трудност се покатери на гигантското дърво. Седна на един клон и се заблея между листата. Сега бяха зелени и много хубави. Зоя мразеше когато есента дървото укапваше и никога нямаше сянка в двора. После Грейнджър усети, че нещо лази по косата ѝ. Тръсна огнено-червената си грива, но нищо не излезе. Повтори, потрети - пак нищо! Обаче още усещаше нещото което лазеше по нея. По едно време се обърна и видя малка катеричка. *
– Оооо колко си сладка...- * Зоя взе катеричката, която странно не избяга. Погали я, даде ѝ едно жълъдче което изрови от чантата си и тръгна да слиза от дървото, обаче... БУМ ... *
– Ох.. * Изпъшка тя и разтърка китката си. Май я беше навехнала, защото болката не беше много голяма. * Все едно... * Каза си тя и стана с известна трудност от земята. Задуха по-силно и започна да се свечерява, за това момичето реши да влезе вътре. Отиде на третия етаж. койтъо не бе различен от другите два, освен с това, че имаше десетки странни врати, и помаха на няколко от поретратите. Останалите дремеха или си бъбреха спокойно. Няколко паяка лазеха по портрета на Дъмбълдор. Тя ги избута учтиво и се взря в стареца който я гледаше изпод очилата. После п-родължи надоло по коридора и стигна до една дъбова врата на която пишеше „ ТОПЪЛ СЛАДОЛЕД ЗА СТУДЕНИТЕ ДНИ! “ Момичето влезе вътре и огледа многото странни машини които правеха „ топлия сладолед “. После излезе и се запъти към друга врата. „ Квадратни сладки, които изглеждат кръгли “ пишеше с шарени букви на следващата дъбова врата. Горната част на вратата беше направена от сстъкло, така, че ясно можеха да се видят масите отрупани със сладки, които ту ставаха квадратни, ту крълги. Когато продължи по коридора стигна до друга любопитно изглеждаща врата. На нея пишеше - „ Крави, които дават шоколадово мляко!!! “. Щом прочете това Грейнджър се засмя с глас и реши, че е преминала трагичното настроение и може да излезе от странния коридор. Слезе долу и отиде към кухнята, където реши да зготви нещо ( колкото и трудно да ѝ звучи това ) !