Куидичното игрище

Парк. Гора. Окосена трева. Глъчка.
Точно това делеше куидичното игрище от замъка и се открояваше със своята невинна непринуденост, която рано или късно надделяваше над детските умове и ги пращаше в удивителния свят на куидича. За много от играчите, това не бе спорт - това бе живот. Живот, изпълнен със забава, красота и непреброими забавни мигове.
Снич. Блъджър. Куофъл.
Те идват. Завладяват Ви и карат всяка една частица от вашето тяло да подскочи и да извика "ДАЙТЕ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ!". Това е необратимо. Куидича Ви изпълва с толкова много моменти на възторг, че ви иде да излетите без метла. Направете го. ИГРАЙТЕ!