Метрото

Така прочутото Лондонско метро. Ако някога ме попитат нещо интересно за Лондон, първо щях да им кажа за метрото. Докато сама не се убедих каква дупка е. Вярно, че има и хубавите си страни, но ако седна да изброявам лошите ще изпиша повече от страница. Така, че ще спестя голямата част от горчивото си разочаревание. Мръсно, пълно с някакви същества подобни на „ хора “, седалките с дупки, стърчащи прожини, прозорците почти изпочупени. Още? Хайде стига ви толкова. Естествено тази ужасна част на метрото, беше само в някой вагони. В тях се возеха всякакви извреци. От някакви същества с качулки, подобни на диментори, само, че хора. До истински диментори или най-малкото - клошари.
Обаче в други вагони беше чисто, светло, лампите не примигваха, а хората там вдъхваха непоколебимо доверие не само в пътниците, а и в самото метро.
Очевидно един влак се дели на два свята. Обаче имаше и трети свят..о, да! Под Лондонското метро, още по-близко до земното ядро, минаваше друго метро. Там се возеха не мъгъли, а ... магьосници. До това магьосническо метро можеше да стигнете, само ако ударите една тухла с пръчката си, точно под билборда на една Лондонска паста за зъби. Така просто изчезвате и се появявате в магьосническото метро. То не се отличаваше на външен вид от мъгълското. Дори магьосниците биха могли безпроблемно да се слеят с работниците на „ горният етаж “. Куфарчета, дълги шлифери, вързани коси и очила. Единственото необичайно бяха магическите им пръчки. Дам. Магьосническото или дори мъгълското метро бяха чудесни места да се усамотите, или да пътувате из прекрасния, мъглив Лондон.