.::: Северното крило :::.

Май преча!?*тръгва да излиза /да се маха/

Не пречиш,Иви!!
*усмихна се*

Иви не пречиш

Вие сте гаджета трябва да оставате на саме!До после..

аз и без това ставам Намигване

целува мими и се магипортира

.::: Северното крило :::. - Page 2 3008531d

*отвърна на целувката*
Чао,Вен...

*Мими дойде и седна на една пейка...всичко в главата й беше наопаки...сви се и се загледа в едно дървоо*

*влезе*
Мими днес си много умърлушена
*седна до нея*
Станало ли е нещо?
*попита любопитно, тогава извади от една малка торба над която бе напавил уголемяваще магия/събира много предмети в нея/ един сладолед и лъжичка. започна да яде. Даде и една лъжичк на Мими*

*погледна надолу*
Вчера беше поредната караница на родителите ми...Зу и Ани ми казаха да не се тревожа..но как?!?

Оу...еми аз не съм изпитвал такова чувство...Баща ми е мъртъв...
*очите на Слъгхорн се насълзиха и той си спомни*
*Слъгхорн бе на 1 годинка. Беше с майка си и баща си. Изведнъж се чуха стъпки отвън. Оказаха се, че са чичо ми и леля ми с моя братовчед. Баща ми ги покани да седнат, а майка ми се качу горе да ме приспи. След около 1 час се чуха викове. Чуваха се:
Сега Слъгхорн...ЩЕ УМРЕШ!
*това беше чичо ми който насочи пръчката си към баща ми и каза*
АВАДА КЕДАВРА! .::: Северното крило :::. - Page 2 Harry-potter-desnapeumbl-o

.::: Северното крило :::. - Page 2 Harry-potter-desnapeumbl-o

*баща ми падна мъртъв на земята. Чичо ми и леля ми се качиха горе. майка ми затвари вратата но те*
Бомбарда! .::: Северното крило :::. - Page 2 21bngaa

*започнаха да измъчват майка ми с круцио*
.::: Северното крило :::. - Page 2 Tumblr_lcrhgalYP01qcrat8o1_400

*Тя се изправи въпреки болката и каза*
Вцепени се!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2917975r

(
*двамата се вцепениха. Майка ми ги грабна и ги магипортира в съда. Там те бяха осъдени на доживотен затвор, а синът им Уилиям бе затворен в пансион за луди!

Не знам....
*обви коленете си с ръцете си....*

Атмосферата в Гримуолд беше мрачна.. Всички стояха в Главната стая и ридаеха, заради новината.. Но на Вики й се насъбра много и изтича до Северното крило. Тя все още плачеше като луда..
- Не мога да повярвам..
Тя се строполи на земята и заплака още по-силно..
"Надявам си там да е добре.. Да има повече приятели, възможности.. По-светло бъдеще... Всеки един от нас пораства и поема по своя си път, не може вечно да сме тук.. Но ми е ТОЛКОВА мъчно.. Толкова ще ми липсва.. Просто не мога да свикна с тази мисъл.."
Морган извади пръчицата си.
- Авис..
Птичките описаха красиво сърце на небето, които всички ученици можеха да видят добре. Времето още повече се влоши, сякаш това беше вътре в душите на всички..

*Седеше си спокойно на една пейка като чу вик който гласеше "Учениците не трябва да разбират нищо от това което знаеш ти."Авада Кедавра"помислих си:"Т-т-това е Дани няма как да и сбъркам гласа, какво става не не не!*Побиха я тръпки не знаеше какво да направи!"След това което чух в лагера и сега това "Авада Кедавра" от Дани!Не не започвам да си мисля, че Зу направи голяма грешка когато направи Дани зам. директор, но не знам!Хвана ме страха!"*Тя стана и тръгна към Стамбърфорд като си мислеше:Дани дано това което си мисля да не е така!Дано!"*

*Акита влезе, седна на една пейка и се загледа през прозореца. Вън времето беше ясно и слънчево, точен контраст с нейното настроение. Тя изваги магическата си пръчка и започна да изпраща малки огнени кълбета във въздуха, в опит да си искара гневът*

Хей!
*Торрес се усмихна*
Здравей. Усмивка

*Погледна я мрачно, стана и тръгна по коридора в другата посока, продължавайки да искарва малки огнени струи през пръчката си*

Тц тц тц...
*Торрес погледна очудено и си продължи по пътя*

Професор Торрес стоеше на една пейка сгушена под чадъра си. Въпреки че дъждът плющеше около нея тя съсредоточено стоеше на пейката и гледаше втренчено в една точка. Изражението й бе от типа: "Колко ли вода се излива в момента?". Или пък: "Оооо само да ми падне!". Но в интерес на истината никой не можеше да разгадае изражението й. Торрес разсеяно погледна към храстите и мускулите й се стегнаха. Тя видя нещо преминаващо, но не разбра какво е. Стоеше като статуя, а умът й работеше на максимални обороти. Стисна дръжката на чадъра, че чак кокалчетата на пръстите й побеляха. Изведнъж чу шум зад гърба си. Чакаше само това. Скочи, хвърли чадъра си и изкрещя: *
ВЦЕПЕНИ СЕ!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2913225i

.::: Северното крило :::. - Page 2 2913225i

*Но бе закъсняла. Но мястото където преди секунди стоеше сянката сега имаше само пречупени клонки и листа. Фини капки дъжд падаха на очите й и затрудняваха още повече виждането й. Тя тръсна глава в отчаян опит да се изсуши. После погледна към тъмните облаци. Не само, че вече беше ранна вечер, а и черните облаци спираха всякаква светлина. Тя измрънка нещо под носа си и погледна ядно. Но нямаше жива душа. Сякаш всичко това бе плод на въображението си. Премига и спокойно седна на пейката, с мисълта че нищо не се е случило. И тогава чу шум зад гърба си. Скочи веднага и извика: *
Инкарцерус!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2926721S

.::: Северното крило :::. - Page 2 2926721S

*Разбира се, че бе подготвена. Въпреки, че беше много млада, не беше вчерашна. Знаеше почти всички тактики за промъкване и винаги бе готова за битка. Но и противникът й не бе вчерашен: *
- Протего! - извика той.
.::: Северното крило :::. - Page 2 2919433I

.::: Северното крило :::. - Page 2 2919433I

- Ооо така ли? - промърмори тя и се изправи. - Експелиармус!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2913430B

*Противникът й изруга и започна да търси втора пръчка из мантията си. Торрес имаше предостатъчно време да избяга. Но тя не беше страхливка. Напротив - имаше план. Тя чу, че противникът й я гони. Той изкрещя някакво заклинание и тя се хвърли зад едни храсти, стана и продължи да тича. Обърна се и извика високо и ясно: *
Инкарцерус!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2919074n

.::: Северното крило :::. - Page 2 2919074n

*Преди той да направи каквото и да било, Торрес продължи да крещи магии*
Ланглок!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2917208U

Левикорпус!
.::: Северното крило :::. - Page 2 2915472U

*Торрес вече спокойно се приближи и видя, че противникът й е Смъртожаден. Тогава тя промърмори: "По дяволите" и тъкмо щеше да направи нещо, когато Смъртожадният изчезна. Тя вбесено измрънка: *
- Мразя, мразя, МРАЗЯ когато правят така!
*Торрес отново тръсна главата си. Този път не толкова, за да се изсуши, колкото да прочисти съзнанието си. Тя погледна нагоре и капките дъжд започнаха да се стичат по лицето й. Пусна магическата си пръчка в една кална локва и просто седна на калната земя. Опита се да разсъждава логично, но в ума й една мисъл застрашително нарастваше - тази мисъл се бе появила още когато Торрес бе видяла сянката, но момичето се опита да я подтисне. Но вече бе сигурна. Тя стана, взе магическата си пръчка и с мрачно изражение тръгна към Гримуолд. От косата й се стичаха дъждовни капчици, а от дрехите - кал. Но тя продължи да се препъва в тъмнината като си мислеше само едно-единствено нещо *
Нападението е вече факт. Битката започна.

П.П. Стана малко като трилър, ама кой ти гледа такива подробности? смях

Така така Ани няма нужда да влизаш в час

Вен Гартен написа:: Така така Ани няма нужда да влизаш в час

Да няма, Вен. Защо съм ръководител на Стамбърфорд! Не мога да печеля точки за дома си Намигване

Обаче учителите си влизат в час Внимавай!

и печелят точки Внимавай!

Да, но ръководителите??? Нямам думи!

ЕЕЕ чак те, не смях

Ако го казваш наистина - аз не влизам във часовете, но гледам уроците и отговорите на учениците. Внимавай!

Ако го казваш съркастично, би било гадничко. смях

Aбе не бее не е сърказам смях

Добре, тогава смях

3 задача за Зоомаг! - І пост

Слъгхорн бе в Северното крило. Бе раздбрал за следващата си задача, която била да превърне ръката си в конско копито без пръчка...
Той застана на зелената трева като застана на колене. Взе пръчката си и я захвърли настрани. Забрави за това парче дърво. Мислеше само как иска да трансфигурира ръката си в конско копито. Изолира всеки предмет...всяка мравка, всеки звук. Чуваше само мислите си, които гласяха:
- Ръката ще се трансфигурира, ръката ще се трансфигурира!
Не преставаше да си мисли как ръката му се трансфигурира в копито!
Отвори бавно очи...и се втренчи в ръката си. Поддържаше силен очен контакт. Силно концентрация....изведнъж...ръката леко започна да се мърда...започна да променя формата си, но...Слъгхорн кихна и всичко се провали! Щеше да опита по-късно, като си почине!

ІІ пост!

След неуспешния опит Слъгхорн бе на същото място на тревата...стоеше....и затвори очи! Пръчката още стоеше на около 3 метра от него, а той въобще не си и помислаше за нея, както миналия път! Както винаги той изолира всчки предмети, глас и чувства. Мислеше за трансфигурацията! това бе само в главата му! Мислеше мислеше мислеше, докато лекият полъх го подухваше. ОТвори лекичко очи..., като гледаше в ръката си отново...предварително си бе издухал носа, за да не стане, като миналия път. Отвори по-широко очите си и втренчи поглед в ръката си! не мигваше изобщо! Само гледаше, като препарирано зомби. Изведнъж ръката започна, като миналия път да променя формата си! Появиха се косми и за 1 секунда...вече имаше копито вместо ръка...Супер!
Развали концентрацията си и отпусна Очния контакт. Помисли как ръката му си връща предишния си вид и стана!

І пост
Слъгхорн отново дойде тук...мястото където усвои трансфигурацията без пръчка за първи път. Не бе донесъл пръчката си...Днешната му задача бе да превръне краката си...в...краката на сойка/ако така се казваха крокото й/. Тъй като, не бе правил упражнението отдавна...той леко се бе притснил от това, че няма да може да го направи...седна на зелената трева. Вятърът го брулеше птичките пееха...слънцето го печеше, но той бе изключил тези работи...освен едно...мравки го лазеха по крака и му пречеха да се концентрира..., но той неискаше да ги маха, защото трябваше да започва отначало...След като бе "концентриран", той отвори очи..., но в мига в която погледна краката си, за да осъществи очен контакт задуха СИЛЕН вятър, който несеше пясък.... това му пречеше да вижда..., но той не се предаде..., колкото и слабо да виждаше и колкото молко се бе концентрирал...се бе получила следното творение на природата...единият му пръст на единият му крак...бе с малко по дълъг нокът..наподобяващи на птичи...нокът...Слъгхорн разбра..., че точно сега няма да успее...за това стана и отиде вътре.