.::: Северното крило :::.

ІІ пост
След дълго умуване как да го направи...Слъгхорн се завърна в Северното кррило с нова надежда да успее. Бе по ентосиазиран...седна този път на една пейка...в кръстосън седеш...бе затворил очи..., за да не вижда движението пред очите му...за щастие сега не духаше вятър..., но едни птици само чуруликаха...Слъгхорн не им обърна никакво Внимание и това не му попречи да продължи с концентрацията си. Бе пречистил ума си от всякакви мисли и тревоги. Бе изхвърлил чувствата си...Отвори леко очи...концентриран...и погледна крака си...държеше очите си втренчени в крака си..., но колкото и добре да му се струваше...резултатът бе същият като предишния опит...Слъгхорн реши, че трябва да отиде в Триксиус да прочете книга, за да пречисти съзнанието си и после да се върне готов! Стана, изтупа си и отиде в Триксиус...

ІІІ пост
След, като бе прочел книга за зоомаговете...бе разбрал, че се изисква страшна тишина и спокойствие за концентрацията...А за очния контакт..., който бил нужен само за начинаешите...трябвало да се изолира другите предмети освен частта от тялото, която искаме да променим....Вдъхновен от прочетеното той започна да търси тихо място...огледа се и видя една стаичка...там било чудесно...бе тъмно и спокойно...Влезе вътре и седна на една пейчица..., която бе стара и изтърбушена....Затвори очи...мислещ си за прочетеното в книгата...бе изолирал...прахта влизаща в носа му когато дишаше...бе изолирал чуващата се псене на птиците отвън...обръщаше внимание само на мислите си, които бяха как краката му се променят...Мислеше мислеше мислеше много дълго време...бе като в транс...дари да го бяха съборили от пейката той щеше да продължи да стои в това състояние в коато се намираше...след 20 минутна концентрация....той реши да отвори очи...погледна краката си...гледаше втренчено...като в транс или тяловкочене човек...гледаше в една точка..не мигаше....след 5 минутно гледане...се получи чудото! Краката му се смалиха и се трансфгурираха в тези на сойката!тогава Слъгхорн само си помисли как краката връщат предишния си вид...и те пак бяха такива...

*Мими дойде в градинката с голяма пластмасова чаша,пълна със шейк..остави чашата на една пейка и извади пръчката от ботуша си*

*разгледа пръчката си и извика*
АВИС!!

*полетяха много птички,Станфорд леко се усмихна,седна на пейката,взе чашата със шейка и загледа птичките,които летяха около нея*

Слъгхорн влезе в Северното крило.
Седна на пейката до Мими и загледа хубавите синьо-сиви птички.
-Здравей!
Каза той леко.

Здравей Иво.Как си?!
*усмихна се леко*

Ъммммм, добре съм.....
Каза той леко притеснен....
После нещо излая....
-Ъммммм, какво беше това...
Каза Иво притеснено....
-Незнам...-каза мими
-Аз знам!-каза Иво
Извади от една чанта/направена й магия за уголемяване/, едно кученце.
-За теб е!

СЕРИОЗНО?!
*ококори се щастливо Мими,а Иво кимна*
БЛАГОДАРЯЯЯЯЯЯ!!
*изписка Мими и целуна Иво по бузата,а след това го прегърна*
Наистина,МНОГО ти благодаря!!
*двамата тръгнаха към главната зала*

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус
Фиделиус

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио

Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис

Протего Хексия
Протего Хексия
Протего Хексия
Протего Хексия
Протего Хексия

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум

Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио
Специалис Ревелио

Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато
Муфлиато

Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис
Протего Хориблис

Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум
Протего Тоталум

Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум
Салвио Магитикум

Репело
Репело
Репело
Репело
Репело

Уинчестър вървеше бавно по плочките на Северното Крило и гледаше към двора обсипан със зеленикавата трева и тепърва разцъфващите дървета. Червенокоската попринцип имаше ужасна алергия от досадните мъхчета които летяха наоколо, но сега не се виждаше нито едно бяло пухче и момичето дишаше спокойно. Както и да е. Тя беше решила да излезе да подиша чист въздух и да разлисти една стара книга, която бе намерила в претъпканата Библиотека тази сутрин. Зоя огледа двора и видя едно голямо дърво. Въпреки, че беше учителка по Отвари тя така и не успя да го разпознае.
„ Все едно.. “
Помисли си Зоя и се запъти към голямото растение. Седна на бялата пейка под него и кръстоса краката си. Преди да разлисти книгата тя погледна небето. Беше ѝ станало навик да вижда черните облаци известяващи поредния пороен дъжд, но не и този път. Небето беше синьо, а облаците които се срещаха тук там бяха бели и приличаха повече на памук. Слънцето оцветяваше в бледо червено хоризонта. Вятърът не духаше силно. Зоя извади книгата от чантата си и я отвори. Оказа се, че книгата е доста прокъсана. И все пак момичето подреди страниците и се зачете очите ѝ бързо се заспуска по тях. Обаче от време на време вдигаше погледа си и оглеждаше двора. Чакаше някой...

Закъснявах- както винаги. Обичах да се появявам атрактивно, спор няма, но все пак имах среща с красиво момиче, а отново щях да се изложа. Вървях по дългият коридор и си спомнях времената, когато не ми пукаше за момичетата. Интересуваха ме други неща. Естествено, както при все нормален индивид от мъжки пол, след пълнолетие започваш да мислиш за такива работи. Е, до този момент не се притеснявах от срещите ми с момичетата, но сега беше различно- момичето беше моята колежка, директорката.
Завой и... ето я там. Седнала да чете книга . Хм, малко загубеняшко, но карай. Тъкмо да я поздравя и ...
-Закъсня ! - ама ти сериозни ли ? Да не би да имаше очи на косата ? Ъх, страховито ! - Хайде, ще тръгваме ли ? - и момичето затвори книгата, стана и тръгна нанякъде. Дано не ме завеждаше в някое тайно място .

Таис седеше на една пейка и скучаеше.Академията бе отново пусна,така че нямаше кой знае какво за правене....тя гледаше зелените листа на дърветата,а лекият бриз развяваше дългата й коса.Кой знае защо очакваше някой да се появи...

-Оххх,Бен!-Облекчено каза тя след като откри,че все пак имаше някой...-Не съм особено добре...ти как си?-Вгледа се в очите му тя.

-Просто не останаха много хора тук...-Вдигна рамене тя.-Безнадеждно е...Останаха 4,5 човека и това е...учителите ги няма,няма часове...безкрайно сиво ежедневие,единствено твоето присъствие ме прави да се чувствам по-добре.-Завърши тя и отново го погледна.

-Да знам,че поне е останал един човек,на който мога да разчитам за един хубав разговор...-Допълни тя тъжно.

-Това щях да те попитам.-Засмя се тя.След това се замисли за момент.-Не съм я виждала отдавна.Всъщност...никога не съм я виждала.Чувала съм името й и знам,че ти е братовчедка,но никога не съм се запознавала с нея лично.-Отново вдигна рамене тя безпомощно.В този момент една идея светна в главата й.-Но може да ти помогна да я намериш?Все пак...сме приятели.....-Тихо каза тя.-Нали?-Погледна го очаквателно с нотка надежда в гласа.