Вход в главната зала

За това с обаждането-НЕ МИСЛЯ!!А за Зуу...вчера я видях,но днес НОУП!!

- Ясноо.. От близо 2 години не съм я виждал и нищо не знам за нея. Трябва да се видим и опознаем.

Аз пък едва онзи ден намерих сестра си...
*оправи си фибата на косата*
Мдам...

- Предстои ми да се запозная. - каза той и си досипа в чашката.

Ъмм...
*тя погледна към празната чаша,в която до преди малко беше пълна с уиски*
Не те ли е страх?!
От?!
*попита Дийн,а Мими заговори*
От това,че ще се напиеш..ще тръгнеш на някъде..ще седнеш на земята..и ще заспиш..утре ще се събудиш с ужасно главоболие..и ще се чувсташ УЖАСНО!!??

Ани влезе в залата, както винаги - незабелязваща нищо и никой. Държеше някаква книга и вървеше буквално през столовете и масите. Замалко да се блъсне в една от стените, но взе завоя навреме. Без да вдига поглед от книгата се провикна:
- Има ли живи...или дори...има ли мъртви, живи, все тая. Има ли някой?
Без да изчака отговор се настани на първия стол, който успя да докопа и отново се върна към заниманието - да чете.

- Не се напивам лесно. - каза той и се засмя.

Аз излизам..ЧААО!!
*излезе от главната зала тичайки и отпрааши наняъде*

- Чао! - промърмори замислено, а после вдигна поглед към вратата, където до преди секунди стоеше Мими. Смръщи се, но после сви рамене, въздъхна и отгърна страницата от книгата си.

Дийн забеляза момичето, което изглежда обичаше да чете книги.. много.
- З-здравей? - каза той очудено и се зачуди дали все пак ще получи отговор.

- Здрасти. - отвърна механично Ани, а после тръсна глава и вдигна поглед. Усмихна се и продължи - Извинявай, понякога дори и да има метеоритен дъжд не бих забелязала. Аз съм Ани. Всъщност не точно, но всички ми викат така. Да съм те виждала някъде? А и между другото - как се казваш?

- Дийн. На дали си ме виждала, нов съм. Всъщност аз съм брат на Зоя.. Изглеждаш хубаво, бай дъ уей. - той й се усмихна и продължи да пие.

- Ахааа...брат на Зоя...така, така. Ще си поговоря с нея. Да си я виждал някъде? И бай дъ уей: мерси. - Ани се усмихна и остави книгата настрана, а после се разсмя - Имам чувството, че стресира Мими. Иначе тя едва ли щеше така да изчезне набързо.

- Нямам идея. Важното е, че съм си такъв иии който иска да свиква с мене ;дд И не, не съм я виждал.. И аз това питах.

- Как така не си? - момичето се опули, а после отново сви вежди. - Мислех, че ще подготви делегация по посрещането ти или нещо от тоя род. Аз я потърсих из академията, но я нямаше никъде. Започва сериозно да ме притеснява. Но тя е голям човек и ще се оправи...дано.

- Делегация дрънци. От последния път в който се чухме - преди 1 год. ми е набрала много и нямам идея как ще се разбираме тук, пригответе се за family wars.

- Оууу...ясна ми е картинката. Ще бъде забавно. Ъъъъ исках да кажа, че ще го преживеете. Все пак едва ли ще е толкова зле.

- Ениуей. Разкажи ми нещо за себе си. - той кимна и замахна с пръчката си към масата пред нея и един бирен шейк се появи.

- Добре...да видим. Родена съм в Ню Йорк и живях там до 10-годишна възраст. Семейството ми е едно от най-старите магьоснически семейства и...ами да кажем, че детството ми беше изключително забавно. Имам брат, който е по-голям от мен. Дойдох тук преди около 2 години, не си спомням точно. Е, накратко това е най-основното за живота ми. Сега е твой ред.

- Мдобре.. да видим. 92 набор съм и до преди 2 месеца нямах понятие, че съм маг. 1 година след като се родих се роди и едно сладко рижаво келешче на име Зоя, ама много го обичам - няма как. Преди 2 години се изнесе от нас и не я бях видял до сега. Само веднъж си говорихме и това беше преди около година. Та така. С нея не се разбираме много, но няма как да не я обикнеш - та тя е Зоя!
По принцип съм общителен, но за да ме опознаеш се изисква време. Моята персона е много... финтифлюшеста. - той се поспря и вдигна поглед към Торрес.

Първо:НЕ СЪМ СЕ СТРЕСИРАЛА ОТ ДИЙН ;dd !!
Второ:Излязох толкова бързо,защото в реала излизах навън с една приятелка ;dd !!
Трето:Здравейте ;dd !!

* Грейнджър влезе бавно в залата гледайки тавана. После погледна часовника си и си сипа бирен шейк. Заклати краката си на стола и заобикаля стаята с поглед, чакайки някой да дойде *

Докато Дийн разглеждаше замъка стигна до познатата му Главна Зала. Дааа... Там се наливаше като за световно. Не, че беше единственото място, където го прави. Отвори голямата врата и се поогледа. Забеляза някакво червенокосо момиче, което пиеше бирен шейк. Странно, не беше го виждал.
- Е-хо? - той понечи да разбере кой или какво всъщност е това и започна бавно да се приближава до него.

– Здрасти! - * Уинчестър безразлично вдигна ръка към новия и продължи да си гледа тавана, даже не се обърна да види кой е. * - Аз съм Зоя ... директорка съм, ама не съм страшна спокойно... - * Продължи да говори тя като стана и се приближи до прозореца *

Дийн прикова поглед в лицето ѝ след чутото и се опита да анализира.
- Я-я повтори? - каза той леко плахо.
- Зоя.. Уинчестър. - директорката му отвърна раздразнено и отново заби поглед в прозореца.
- БОЖИЧКО! - кресна той. - Зоя! З-зоя! Аз съм Дийн!!!! - викна новия и я прегърна, както никога не би. - Божичко, липсваше ми, систър! - продължи с провикванията супер щастлив.

*влезе и видя зу и Дийн да се прегръщат*
Ооо...отново семействоо!!
*кина тя*
Мдааааам...
*седна на един стол и загледа тавана ;dd *

* Зоя просто млъкна и се оцъкли. След като Дийн я пусна тя закри лицето си с ръце. После го пусна и огледа брат си... *
– Ти...ти..БОЖЕБОЖЕБОЖЕЕЕЕЕЕЕ - * После пак го прегърна, стана и започна да го обикаля и да го разглежда * Човеко...леле в шок съм просто, просто, просто...

Той въртеше погледа си заедно с въртенето на Зоя, докато премисляше едно нещо.
- Последния път, в който те видях беше русо-рижава. Мдам. Имаш да ми разказваш толкова много!

Аз да не се пречкам..мдам!!
*стана от стола и излезе от главната зала*

– Последният път, който ме видя беше преди около три години, много неща се промениха! - * Заяви тя и седна. После видя Мими * Да..здрасти Мими! * помаха ѝ разсеяно и върна погледа си към Дийн * ЕЕЕЕ кажи ми нещо за теб!!! Какво стана, защо изчезна така...?