Вход в главната зала

Уинчестър видя они и ѝ помаха вяло. Взе си една ябълка и се подпря на масата.
– Скучно ми е...- Заговори си сама тя като се взираше във голямата врата пред себе си с надеждата да се отвори.

* Лонгботъм блъсна вратата на Главната зала в огромната си радост ... *
- Ейй ... само аз ли съм тукк ; o ?? - Дано има и още някой ...
* Ива плавно плъзгаше погледа си по всички стени на залата с надеждата да намери някой , но НЕ ... *
- Ще почакам още малко .... ._.
* Тя седна на стола и замислено се загледа в една черна точица ... *

Зоя влезе в Голямата Зала, а ръцете й бяха целите в мастило. Преди около минута беше разляла мастилницата на бюрото си в кабинета. След малко Зоя вдигна очи от ръцете си и видя Ива
- Здрасти Лонгботъм - Заяви тя и изгледа младата си колежка странно. - Отдавна не съм те виждала! - Продължи тя докато размаха пръчката си и накара мастилото да изчезне.

ПС; Сори ако има грешки ама съм в даскало и фонетиката е малко прецакана ;д

Бипаша Пинто Рай вървеше с уверена стъпка към залата. Щом я достигна отвори с гръм и трясък вратата, така че шума заглуши звуците от стъпките и'- а той бе силен,понеже бе обула токчета.
-Здравейте!- провикна се тя и се огледа.
Вътре бяха само Зоя и Ива, с която Би бегло, ама много бегло се познаваше. Помаха им за поздрав и отиде при бюфета. Взе си една ябълка от там и седна на едно кресло. Беше и' доста скучно, но щеше да се примири с това, поне докато си изяде ябълката.

– Здрасти Би! - Зоя помаха на чернокоската без да вдига поглед. Обаче тогава чу подтропване и вдигна поглед. Огледа се и установи, че е от токчетата на Би. – Токчета? Ти сериозно ли?- Зоя се засмя и си сипа малко бирен шейк.

-О, ами да.-засмя се Би.- Просто ме заинтригуваха дрехите и обувките, които се продават в магазините.Имах пари в себе си и реших да попазарувам.-обясни тя и се усмихна.- Освен тези токчета, с които между другото трудно се ходи, си купих и рокля,дънки и бижута. Не знам защо, но искам да съм крак в модата.-допълни Бипаша.
Премести се от това кресло до онова срещу Зоя и се настани удобно.

– Ахам...готино.. - Почти измрънка Зоя и се засмя като усети, че обувките на Би не са ѝ особенно удобни! -От студ умри, гъзар бъди!- Изрецитира тя и се засмя. След това подаде на Бипаша една голяма стъклена чаша пълна с бирен шейк, а тя я погледна странно. - Хайде де.- Подкани я Уинчестър и Би взе тежката чаша.

Влезе метна се на едно красло.
Здравейте хора - каза тя, но никой нямаше в залата.
Хм...-отиде до бюфета и се взе плодова салата...

Влезе вътре и започна да си драска нещо на лист хартия. Докато рисуваше без да се осети си запя една стара негова песен.
-Оф, нещо откачам трябва да спра. Е песента си я биваше стана голям хит на Бродуей.
Засмива се и продължава да си рисува.

-Мерси за шейка Зу.-поблагодари Бипаша.
Отпи голяма глътка и се облегна на креслото.
-Какъв беше този цитат?-попита тя и се засмя.- От студ умри, гъзар бъди.-изрецитира, засмя се и се усмихна.-Много яко!- допълни и намигна на Зоя, след което отново отпи от бирения шейк.

*Зара с танцова стъпка влезе в залата*ЗДРАВЕЙТЕ ХОРА!!!!!!!! Съжалявам, че не влизах, но всеки път като исках да вляза ми даваше вирус и след като ми преинсталираха антивирусната не ми дава!!!! Парти

*влезе и първото което видя бе Зара*
-Здрасти Заре

ОООООООООООО ИВИ!!!!!!!!! *беше се излегнала на един диван и като я видя падна от него, бързо стана, отупа се и гушна Иви тип "мечешка гуш" хД*

*изкара веднага фотоапарата* А сега кажи "Пукащи бонбони" *чу се едно "Щрак" и стана уникална снимка. двете ухилени до уши хД*

*влезе и се поогледа. не видя никой но реши да почака... може би все някой щеше да се весне, за да си поприказват и да разбере последните клюки хД*

Влезе вътре и се поогледа. Никога не бе идвал в залата, когато имаше хора. Винаги гледаше да е по далеч от хората. Притисняваше се от новите запознанства, но беше решил да промени стария си начин на живот.-"Ново училище и нови приятели!"-каза и се засмя сам на себе си. Тогава я видя беше тя. Не, неможе очите да го лъжат. Беше братовчедка му от Индия Бипаша. Запъти се към нея, за да я поздрави.
-Би, здравей! Какво правиш тук? Не знаех, че учиш в Гримуолд.

-Бенджамин!-възкликна Би и скочи от креслото.- Толкова се радвам да те видя! И ти ли си в Гримуолд? И аз съм тук. О, това е страхотно, в едно училище сме!
Усмихна се на братовчед си, прегърна го и седна отново. Показа му едно кресло срещу нейното и той седна.
-Е, как са нещата при теб, Бен?- попита Бипаша.
Бе много щастлива, че се среща със свой кръвен роднина. Отметна назад косата си, намести се удобно на креслото и зачака братовчед и' да отговори.

-И аз се радвам да те видя Би. Не сме се виждали от доста време. Аз съм добре, ами ти къде се изгуби?!
Откакто заминах за Испания не я бях виждал. Моята вечно бърбореща за мода братовчедка. Радвам се, че я виждам отново. Може да е била по някога леко дразнеща, но си я обичах. Тя ми беше не само роднина, но и близък приятел. Споделях ме си всичко. Е не всичко де.
-Е, Би как се оказа в Гримуолд?

-Получих покана и веднага я приех.-отговори на мига Би.- А ти? И ти получи покана, нали? Хубаво ли е в Испания? В Индия е хубаво, може да ни дойдеш на гости.Майка и татко, както и кака ми, ще се зарадват да те видят.- добави тя и се усмихна.
Наистина се радваше, че вижда братовчед си. Не спираше да се усмихва. Свали токчетата си, понеже бяха започнали да стават неудобни и размърда пръстчетата си, докато чакаше Бенджамин да отговори.

Ми в Испания е хубаво, но испанките са много досадни госпожици.-погледна братовчедка си малко засрамено-Имаше едно момиче в моя клас, което постоянно ми се натискаше, но това е друг въпрос.-вече беше започнал да се изчервява-Ам, докато учех в мъгълското училище, също така пеех. Изнасях концерти, записвах албуми и си направих моя собствена банда. Ама да не говорим за мен. Разкажи и ти нещо за себе си.

-Нямам търпение, да ви чуя как свирите! Дано да ми се отдаде такава възможност, понеже искам да чуя хубавата музика, която създавате. - възкликна Би и се усмихна. - Е, ами аз съм си добре... Тук, в академията, е доста различно, но се свиква, даже ми харесва. Е, липсва ми семейството ми, но знам, че пак ще ги видя. За щастие.
Бипаша се ухили още по-широко. Реши да вземе малко храна, затова каза на Бенджамин да почака за минута и отиде към бюфета. Взе две парчета пай и два бирени шейка, след което се върна при братовчед си. Подаде му едното парче пай и единият шейк,а другите остави за себе си. Пльосна се на креслото и отхапа лакомо от пая- Ах, колко вкусен беше! Продължи да хапва, като чакаше Бен да каже нещо и да подхване някаква тема на разговор.

» Вход в Главната Зала
» Вход в Главната зала
» Вход в Главната Зала
» Вход в главната зала
» Вход в Главната Зала