Вход в главната зала

*излезе навъздух и седна на тревата да отпочине.Мислеше си какво ли толкова искат да си кажат Вики и Ани.Много и се искаше да разбере ,но не бе много удобно този момент.Извади от чантата си една малка сaлфетка и реши да си поиграе с нея поне да има какво да прави.*Е,поне денят е топъл и има какво да се прави.Нали въздух?*питаше се*О,мили господи говоря на въздуха съвсем съм си полудяла.*удари се по челото*Просто нямам думи!*поклати глава*Е,денят не е скучен.Да,да само малко.Няма какво да се прави.*легна на тревата и се загледа в облаците тананикайки някаква странна песен и очаквайки Вики и Ани да пристигнат при нея*

*влезе.Видя,че залата бе празна и промърмори на глас "Е,жалко,че няма никой.Искаше ми се да има компания."седна на един креват и сложи краката си на стара,изтъркана маса.*Брей,колко странно.Няма никой,а аз съм спокойна.*беше спокойна,защото искаше този ден да е страхотен.И се надяваше наистина да е такъв*Ако имаше някой,дасъм го поканила на кафе в Лондон!*започна да се хили и да размахва ръце*

Много е скучно,надявах се някой да дойде!*стоя,стоя,а след броени секунди се магипортира.Толкова много се надяваше някой да дойде ,но надеждите изчезнаха*

Торрес влезе в Главната зала и помаха разсеяно на Мони. Взе си една ябълка и я загриза. После тупна на един стол и усмивка разцъфна на лицето й. Зарови глава в чантата си и не усети как другото момиче се магипортира. Ан вдигна рамене и извади МР3-та си и една дебела книга със зелена подвързия и златни буквички. Прочете написаното на гръбчето на книгата и я отвори.

*магипортира се отново и съзря Ани*Хей,ти си тук тъкмо щях да ре разрева от яд,че няма никой.Как си?*погледна Ан и видя ,че е съзряла поглед в една дебела книга ,а слушалките бяха в ушите й*Явно не ме чуваш!*тръгна към бюфета взе си един бургер и заръфа*Мм,вкусно.Щом Ани не ме чува ще си говоря с въздуха.Е,поне има някой това е важното!*тъпкайки се отиде до Ани и погледна какво чете.Дръпна едната слушанка и я сложи на ухотоси също и зачете книгата*Става ли и аз да слушам?И да чета?Ако не съм нахална,разбирасе!

Морган се позавъртя около главната и реши да влезне. Идваше от кабинета на Уинчестър, но изглежда нея я нямаше. Това обаче не й попречи да прочете идеята на Ани и затова беше щастлива до някакво ниво. Втурна се към вратата и с малко сила я отвори.
- Анитке! - викна момичето и се затича към нея, а докато тичаше забеляза и Мони. Извърна поглед към нея, но после се върна на Торрес. - Прочетох бележката! Това би било страхотно като се замислиш!

Офф: ( Само трябва да се поупражняваме още малко, докато и другите свикнат да пишат що годе дълго РП и да изчакват РП другарчетата си.. Трябва да имаме и ред на писането, а не да се надпреварват кой да пише по-напред. )

- Ще поговоря със Зу, дано да не е заета с новото си.. гадже. - каза тя раздразнено и се обърна към Станфорд. - Здравей, Мони!

Уинчестър влезе в залата стискайки едно малко прегаментово листче. Седна на един от столовете и го разгърна. Веднага позна завъртяния почерк на Ани. Очите ѝ се движеха бързо по редовете, а усмивката и растеше. След малко вдигна поглед и видя Вики. Скокна и дотича до нея.
- Виж това! Не е ли чудесна идея!?- Попита я Уинчестър и тикна листчето в ръцете на приятелката си.

- Вече я видях. - отвърна сухо, не извръщайки поглед към червенокоската. Придвижи се бързо към бюфета и си взе една кола. - Аз ще се занимавам с.. интересни неща. - Морган извади слушалките си и тръгна към изхода на главната.

ПП: Зозо, аз ще пиша след малко че слизам до долу да зема семки =.=

Хей,Вики.Какво става?*Огледа Вики и ведна втурна поглед към Ани*Какво замисляте от вчера,а?*попита очаквайки отговор*Ако е тайна,поне ми дайте жокер.Ще ми подскажете ли какво кроите?*запита и втренчи поглед към Вики*Благодаря ви,че поне вие доидохте!*завърза обувките си и отнова понахалства*Кажете за какво си говорите?

Зоя пое бележката след като Вики я беше избутала. Много се учуди на държанието ѝ. Повдигна дясната си вежда...
– Вики..добре ли си? Защото ..- Тръгна да казва Зоя, но Морган я прекъсна.
–Аз ще се занимавам с...интересни неща.-- Заяви момичето и изхвърча от залата а Зоя се загледа в една точка и крайно объркана седна на стола си като местеше поглед от прозореца към вратата от която Вики бе излязла.

ПП: ааа ок * отдъх * аз реших, че ти има нещо хД

Тя си сложи слушалките и си пусна музика. Днешни предпочитания - Limp Bizkit. Зареждаха я с енергия всеки божи път, в който ги слушаше. Отвори някаква дебела книга със сини корици и впери поглед в нея. Четеше, но това не й помагаше да се избави от всички мисли и чувства бушуващи с нея. А обикновено действаше. По принцип тя се пренасяше в друго измерение, но сега беше различно.
Понечи да вдигне очите си, за да види какво правят останалите и забеляза Зоя, която се беше оцъклила насреща й и Мони, която беше обърната към Ани и й говореше нещо с някакво любопитно изражение. Естествено, тя не можеше да ги чуе със слушалките в ушите, но.. Това й харесваше.

ПП: Нищо ми няма на мене, ама героинята ми нещо е изпаднала в депресия рофл

*пристегна ластика на качулката си и отиде до Зоя*
Хей,Зу здравей.Изглеждаш страхотно!
*продължаваше да гледа Зу.Красивото момиче ,което седеше пред Мони бе тя.*
Защо сме толкова готини днес?Е,ти винаги си готина,но...сега си...ФЕШЪН...Е,ти винаги си фешън,но...Оф,Мамка му НЕЗНАМ как да те опиша.!

Ани вдигна глава и се усмихна замислено, като видя в какво състояние бе залата. После погледа й се насочи към Вики. Какво ли се случваше между нея и Ривън? Защо бе толкова депресирана напоследък? Торрес знаеше, че Морган трябва да сподели с някой какво се случва, но решението бе нейно. Момичето повдигна рамене и се насочи към Зоя.
- За какво гадже става въпрос? Казвай Зу! Преди да съм станала прекалено любопитна.

*отиде до Вики хвана я за ръката и се магипортираха навън*Е,сподели какво става.Ти ме накара да споделям с теб всичко и аз те моля.Разчитай на вен кажи ми какво се случва с теб.Хайде аз съм твоя приятелка и няма защо да криеш.Махни тея слушалки и ме чуй един път завинаги*дръпна слушалките от ушите й*Е,казвай какво става.Криеш нещо,знам!

Уинчестър откъсна погледа си от прозореца сякаш се събуди от сън. Погледна Ани и след като осмисли върпоса ѝ тя подскочи като ужилена.
– К-к-какво гадже те гони Ани!? - Зоя извърна глава и натъпка колкото може повече грозде в устата си - Грт Крд нма нщо мфобпщо - Измрънка с пълна уста тя надявайки се Ан да не я беше разбрала. Не искаше да я излъже или нещо такова...

Ани може да беше всякаква, но разбираше хората идеално. Дори и тя не разбираше как точно, но за нея всеки бе като отворена книга.
- Ахааа...значи тук си имаме господин Х. Или по-скоро господин Г. К. Кой е той? Спри да се тъпчеш с това грозде и ми казвай! - Торрес поклати глава, а усмивката й не слизаше. Не искаше да я напряга, но просто й бе много любопитно. А и знаеше, че Уинчестър нямаше да я излъже. Особено при явна провокация.

Зоя с известна трудност преглътна гроздето и потрепери, като установи, че не е добре узряло. Накрая се обърна към Ани и въздъхна. Отвори си устата, аха-аха да каже нещо обаче пак я затвори.
– Ани, нищо не е!- Заяви накрая тя, като реши, че с това нито лъже, нито...не лъже.
- Много добре знам, че е нещо!- Продължаваше да упорства приятелката ѝ. Ани се усмихна многозначително и Зоя пак отклони поглед...

- Кажиииии...Знаеш, че съм Мис Любопитка от класа и няма да те оставя на мира! Така че избери по-добрия вариант - кажи ми без много притеснения. - Ан се усмихна още по-широко и погледа й стоеше върху Зоя. Другото момиче се сви и аха, да каже нещо...Но тръсна глава. Естествено Ани не се отказа.

- Нищо. - отсече Вики и се върна при Ани и Зу, понеже беше дочула разговора им. - Гарет Крейд, Зу на никой не е казала.. но той ми каза. Зу, защо не ни казаа? - нещо се беше превъзбудила

Двете с Вики избухнаха в смях и Торрес успя да промърмори докато се хилеше:
- Зу! Разкрита си! А всъщност кой е той? Познавам ли го? Ауууу аз наичувам за всичко последна. - Ан се нацупи, а после отново се разсмя.

– Не ви казах, защото...- Тя си беше помислила, че като тръгне да им обяснява, самото обяснение щеше да дойде, обаче...- Нямам никаква идея защо не ви казах...- Примири се със себе си тя накрая. Въздъхна и подпря главата си с ръка.

- Оня учителя.. Нямам си на идея как е станало. Тя ми каза, че е било спонтанно решение и се питам откога се познават.. Дали изобщо се познават? - тя си задаваше куп въпроси и в същност не очакваше някой да я слуша. И не искаше. Точно това състояние, в което беше не го допускаше. - Няма значение. - тя отново си сложи слушалката и се върна към мрачния си поглед. Заби очи в книгата и се просна на един фотьойл.

Покрай цялата суетня за гаджетата Зоя се сети за нещо и погледът ѝ светна. Тя се присламчи до Вики, махна едната ѝ слушалка и каза така, че самя тя да я чуе:
– Ей, Вики...носят се слухове из учениците...че ти и Ривън...- Започна тя обаче Вики я стрелна с изпепеляваш поглед и червенокосата беше принудена да млъкне ѝ да се отдръпне без да показва страха си (рофл).

- Даааа...дойдохме си на думата! Зу, ти си права. Смятам, че в Лас Вегас двамата са се...хъм...забавлявали. И не си мисли, че няма да си поговорим за Гарет. - Торрес прошепна на Уинчестър и двете се спогледаха.

След строгия поглед, с който удостои момичето, Морган извади магическата си пръчка и още щом я докопа нещо й стана. Това сякаш не беше тя. Насочи я към Уинчестър и се провикна.
- Селемио!
И в този момент директорката се превърна в миниатюрна хлебарка. Макар, че Вики мразеше хлебарки трябваше да се примири с това. Още щом направи магията тя се затича и с вампирската си бързина стигна до местещите се стълби, където нямаше да я потърсят.

ПП: АНИИИИИ НЕ ПРОЧЕТЕ ЛИ КАКВО НАПИСА ЗУ хД Само аз съм я чула!

Оффтопик: ХЛЕБАРКА, ТИ СЕРИОЗНО ЛИ? РОФЛРОФЛРОФЛ

Вики: НЕ СПАМИ МА хД

Зоя: Веднага някой да дойде и да каже „ Фените Инкантатем “ иначе ще хвърчат глави!

Зоя влезе бавно в залата и я огледа. Не видя никой и седна на един от празните столове на учителската маса. Заби главата си в дървената дъска подстлана с копринена покривка и хвана главата си с ръце.
– Мамка му... - Мрънкаше си тя и тропаше с крак.

* Ива вече повече от месец се опитваше да се сприатели с всички ^^ * Тя плахо бутна вратата ... *
- Ехо , има ли някой ??

Зоя влезе в Главната Зала и огледа. Беше празно. И нищо чудно...на сто процента почти всички спяха. Тя седна на учителската маса и извади от разницата си едно тефтерче с оранжева подвързия.
„ Добреее...“
Измрънка тя, пак огледа залата за да се осигури, че няма никой. След като го направи топна дъчлгото зелено перо в една мастилница оставена от някой колега и острият връх на перото се плъзна по пергаментовия лист...описвайки мислите и чувствата на този който го държеше...

*влезе тихо и огледа залата*
Няма никой?!
*промърмори си,седна в ъгъла и разгледа отново залата за да види дали има някой или не*
Е,аз пък какво се оглежда.Я да взема нещо за ядене!
*започна да нагъва солети удряйки пода с крак*
Айде стига бе.Само Зу е идвала сутринта и Ива!Само ТЕ!!!
*седна и се почуди*
Но сега никой?!