Вход в главната зала

*влезе* Хилоу!

* Грейнджър влезе и се усмихна на Тити. После си взе една ябълка и седна на учителската маса прелиствайки стара книга с дебели червени корици *


ПС: Уау, Тити, какво РП няма що ;//

Иво влезе и седна на масата на Триксиус.
Отпи от една чаша....
-Зуууу! Много те обичамммм!
Прегърна я онесено.
Това било любовна отвара....

Уинчестър съвсем неосъзнаваща какво става избута Иво от себе си.
– Наистина, сега не ми е до лигавщини. - Заяви тя и продължи бавно да разлиства книгата взирайки се в нея, въпреки, че не я четеше, а само я съзерцаваше. От около месец се канеше да я започне, но все нещо я спираше. - Иво какво пиеш подяволите? - Попита тя като забеляза нещо розово в чашата на първокурсника.

Зу....Зу....

Каза той онесено

– Иво, какво ти става за бога?
Попита го тя без да откъсва поглед от книгата. После си сипа бирен шейк и сложи лед вътре. - Ей знаеш ли какво открих? Биреният шейк е много по-хубав ако е студен! - Заяви тя и отпи от тежката стъклена чаша. После се извърна поглед към прозореца, където се виждаше синьото небе.

*Станфорд влезе дъвчейки дъвка и лееко се усмихна на Иво и Зу.След това отиде до бюфета и си взе малка розова вода.Седна на масата на Триксиус и отпи от водата,толкова бавно,че вече й доскуча ;dd.После пък,остави водата на масата и се загледа в прозореца,по едно време разсеяно попита Зу*
Как си?!
*прозвуча малко тъпо,но само това й хрумна.Извъртя глава към Зу и зачака отговор*

– Сериозно?! Как си?! Добре, това е най-тъпият същешствуващ въпрос!
Уинчестър се засмя и се облегна на стола. Затвори книгата и се загледа в тавана.
– И все пак...не съм добре! Въпреки, че не те интересува, колкото и да се опитваш да изглеждаш заинтересована!
Уинчестър пак се разхили все още без да премества погледа си.

Аха...
*засмя се и отново погледна Зу*
Таам..защо не си добре?!Наистина..интересува ме..мдаааам!!
*леко се усмихна и отново зачака отговор*

Добре, тази зала за какво служи вече ?

Вики: За РП, макар че не всички го пишат. =.=

Дийн открехна вратата на голямата зала. Повъртя се на всички страни и забеляза Зоя и Мими.
- Здравейте. - каза той смирено и след точно половин минута нещо му стана и започна да танцува супер странно.

– Здрасти! - Уинчестър му помаха и стана като започна да обикаля главната зала. Обаче нещо я глождеше от вътре. Беше сигурна, че изпуска нещо. След малко се спря и се обърна към брат си. - Ти така и не ми казваш какво стана докато ме нямаше! - Пак започна да упорства червенокоската. После мина покрай една маса и взе още една ябълка, след като изпусна първата под същата маса.

- Не те интересува. - отвърна рязко той и вдигна ябълката, която нескопосаното момиче беше изпуснало с Уингардиум Левиосса. - Така се прави. - Дийн се правеше на мъдрец, но след около 2-3 минутки отново щеше да започне да пие. - Как е при теб иначе, систър?

– Не, напротив, ИНТЕРЕСУВА ме! Хайде кажи ми поне нещо.. - Каза тя и избута ябълката. - Какво толкова има? Няма да кажа на никой, пък надали някой друг тук се интересува от „приключенията“ ти - Уинчестър мрънкаше...и мрънкаше...

- Ами, сестро, може би нищо интересно не се е случило. Или може би ми е болна тема. Например, че момичето, с което ходих цяла година ме заряза заради един загубен от мъгълското ми даскало. Пф. Добре, че завърших. - отвърна той разочаровано и си сипа текила. Изпи я на екс и си сипа още една, от която си пийваше от време на време.

Грейнджър подскочи като ужилена.
- Знаех си, че има нещо.
Развика се тя и се загледа в умърлушеното изражение на Дийн.
- Ох..извинявай.

Грейнджър подскочи като ужилена.
- Знаех си, че има нещо.
Развика се тя и се загледа в умърлушеното изражение на Дийн.
- Ох..извинявай.

Зояяяя!
Все още беше унесен и пленен от опасната любовна отвара.
Здравей зууу! Айде на чашка!
Каза той с тъпо любовно...нещо

- Нищо. - сопна се той още веднъж и отпи от текилата си. - Разкажи ми ти сега.
След това погледна малкото на вид момче.
- Т-тии.. Не си ли малко малък да пиеш?

Раз-з-карай се от любовта ми!
Каза той по-опиянен от отварата

- Мери си приказките да не ти затворя устата набързо. - Уинчестър заплашително се надигна над Слъгхорн и след това отпи отново.

Изведнъж...той хлъцна и се оправи...
ІКъде съм...какво правя прегърнал Зууу??????
Веднага отскочи и почна да се бърше като казваше на всяко бърсане
Иллллл!

- Кога пък си прегръщал Зоя? Ти луд ли си. - стресна се той и погледна лигльото.

Влязох с безчувствено лице. Е, както винаги, имаше кой да ме разведри. В случая кои . Някакви ученици бяха започнали спор... за момиче. Ах, тази днешната младеж накъде отива...
-Двамата- спрете се ! - споменах ли, че не ми пукаше ? Е, вече да го знаете.

Какъв спор..къде...защо?
После намириса нещо...
О не! Нали не съм пил Любовна отвара! Тази я мразя...веднъж на 5 изпих една и...не омня...
Каза той стреснато...

- Защитавам сестра си. - отвърна студено Дийн на странника и се извърна на една страна. Мразеше някой да го разбира погрешно или да му пречи.

Уау, Иво мил си с това ИУУУ
Грейнджър се засмя, доволна, че Иво я е оставил на мира.
- Аз пък си изкарах супер тук - гордо вдигна брадичката си тя - запознах се с много готини хора и... Леле трябва да те запозная с Вики - накрая заяви тя и си сипа от бутилката на Дийн.

- Вики? Това пък кой е?! - попита той стъписано и си сипа няколко шота от текилата.

Почна да се киска и търкаля по земята.
АХАХАХАХАХААААА!!!
Ако Вики те беше чулА...
Викаше като обезомял и се търкаляше по пода като куче хапещо го 100 бълхи!

- И какво ако ме беше чулА?! Нямаше да ме изяде.
"Пфуу тоя лигльо почва да ме нерви."



" Викаше като обезомял и се търкаляше по пода като куче хапещо го 100 бълхи! "

обезУмял
куче, което го хапеха 100 бълхи.
Само да си знаеш.