Вход в главната зала

*с маршова стъпка през вратата влетя Зара. беше облечена като войник от тези от конната войска с Англия*Леви,десни,леви,десни...*повтаряше тя и маршеруваше*

* Грейнджър влезе и видя Зара *
– Въх, поредната лигавщина... * Измрънка и заби поглед в тавана *

Кво стана бе 3 дни и има само 5-6 мнения

Ти да мълчиш най-добре

* Адам открехна вратата и надникна в голямата зала. За негово щастие, видя, че Зара я няма и влезе спокойно. Всички вътре бяха облечени с мантии, а той ... С дънки, разкопчана риза на каре, а под нея бяла тениска. *
- ух...- * Почувства се малко неловко и седна на една от масите в очакване да влезе някой познат. *

*Мими влезе с една светло зелена блузка,която й беше маалко широчка и дълга..надолу беше с къси бели панталонки..огледа залата и видя Адам*
Здравей..
*усмихна се,отиде до бюфета и си взе портокалов сок,притегли един стол близо до стола,на който седеше Адам и седна*
Таа..какво става?!

* Зоя влезе бавно. Огледа залата и видя Адам. Тръгна да го поздравява, но се спря...седна на една маса далече от неговата и си взе салата, която така и не изяде, а само разровичка *

Здравей Зу...
*поздрави тихо,но Грейнджър я чу*

* Адам се беше загледал в една муха която спокойно си летеше наблизо, но поздрава на Мими го изкара от унеса. Той се огледа да види кой е поздравила и очите му попаднаха на червенокосата глава на Грейнджър. Той тръгна да става, но пак седна...после пак...и пак...не знаеше какво да направи и само умолително погледна Мими *
ПОМОЩ * прошепна ѝ той *

* Зоя само вдигна ръка за да поздрави Мими и продължи непокистично да рови в салатата *

*плесна се по челото и заклати глава.след това стана и изкрещя*
ЗАРА СЕ Е НАТИСКАЛА С АДАМ,ЗАЩОТО ПРЕДИЗВИАТЕЛЯ Я Е ПРЕДИЗВИКАЛ!!
*крясакът й оглуши залата и Зу и Адам я погледнаха*
СТИГА ВЕЧЕ...НЕ Е ИСКАЛА...А ВИЕ ДВАМАТА СЕ ДЪРЖИТЕ КАТО БЕБЕТА!!

* Адам вдигна оцъклен поглед към Мими. После по лицето му се разля усмивка *
– Благодаря ти! * Пак прошепна той към Мими и се обърна въпросително към Грейнджър. *

Няяма защо...
*прошепна тя гледайки Адам след това извъртя поглед към Зу*

* Зу вдигна същия поглед към Мими, както и Адам. Оцъкли се и се обърна към Уинчестър без да каже нищо. *

Ъъъ..айде стига сте се гледали като..ъм..като агнета..
*леко се засмя и седна на стола*
Таа..нещо да кажете?!

* Адам се поколеба малко. После стана и седна до Грейнджър. *
– Аз.. * Дотам беше и млъкна. Грейнджър се ухили. * Харесва ми когато се усмихваш... * Каза той блеейки към нея. След няколко секунди и двамата осъзнаха какво е казал и устремиха погледите си напред сякаш нищо не се е случвало *

– Добре....разбрахме се за ъъ * Каза тя все още гледайки напред *
– Да, аз...съжалявам * Измрънка той и се обърна към нея. По едно време след като не намериха какво друго да кажат двамата се обърнаха към Мими *

Аз.......................ЧАОО...
*излезе от главната и затвори вратата,след това се свлече в ъгъла и облегна глава..заслуша се..искаше поне да чуе какво ще кажат Адам и Зу*

– Как...как...чао!? Ненене * Мислеше си той докато гледаше как Мими се изнася. Не можеше да ги остави сами. * Д-д-обре... * Каза си той и се опита да си поеме въздух... *

– М-м-мими? * Заекна тя след отворената врата. После се обърна към Адам и се взря в него * Аз...аз...аз такова * Измрънка тя *

* Адам се наведе към нея и увеличи заплашително близкото разстояние между тях. После осъзна колко е близко и изправи гръб *
– Аз...съжалявам...аз просто... * Заекна той и млъкна забил поглед в земята *

МИМИИИИИИИИИ КЪДЕ СИИИИ
* Крещеше на ум той *

* Грейнджър се загледа във вратата. По едно време се чу едно АПЧИХ *
– Сега те пипнах... * Каза тя и отвори вратата а там завари Мими долепила ухо до вратата * ХВАНАХ ТЕ! * Кресна Грейнджър през смях *

Ааа..аз..оооххх...
*хвана се за кръста*
Аз се наведох,защото си изпуснах ластика...
*показа ластика долу*
И гърбът ми..ИЗПУКА!!Ъхъм...
По тъпо нещо не измисли ли?!
*крещеше си на ум тя*

– Не на мене тия! * Смеейки се каза Грейнджър и вкара Мими вътре *

Ааа..здравейте...
*Адам се огледа*
На теб и на...ВЪЗДУХА...
*заклати глава*
Ъхъм...на въздуха...
*седна до Адам и го бутна*
Хайде бе..бъдии...МОМЧЕ!!
*прошепна му тя и леко се усмихна*
Таа..Зу..кво си правите?!

– Нищо.. * Каза Грейнджър и седна от другата страна на Адам като пак заровичка салатата си *

– Добре...виж... * Каза той и избута Мими, така, че Зоя да не ги чува * Аз искам да съм момче но не мога! Както си забелязала рижите не са особенно отворени!! * Шушукаше той * Аз просто съм...миролюбив е точната дума! Не мога да съм МЪЖАГА хД

Ооо...
*усмихна се*
Еми...Бъди такъв какъвто си..сигурна съм,че Зу те харесва..не усложнявай нещата!!
*прошепна му тя и отново се усмихна,но този път беше..НАСТОЯТЕЛНА УСМИВКА*

Такъв какъвто съм...
* Повтори той и седна обратно при Грейнджър, а Мими се настани до него и любопитно ги зяпна *
Знаеш ли...аз... * Тръгна той обаче млъкна след като Зоя го погледна * а-аз...

*перна леко Адам по главата*
Той...
*Адам й запуши устата*
Тшоиш тиешш хиеш хашешфа...
*само това се чу и Зу се оцъкли,а Адам се плесна по челото*